Решение № 210 от 24.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Велико Търново, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Катина Минева

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500168 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на М. М. К. - длъжник по изпълнително дело № 20207250401114 по описа на ЧСИ Виктор Г., с рег. № 725 на КЧСИ чрез пълномощника му адвокат К. С.- ВТАК, против отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в разпореждане от 26.08.2025 г.

Твърди се в жалбата, че извършените от съдебни изпълнител действия са недопустими, поради отказ от изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК на 10.05.2017 г. по изпълнително дело № 20147310400310 по описа на ЧСИ Ралица Касабова, както и че не може да има възобновяване на изпълнително производство с позоваване на показа за доброволно изпълнение от 26.10.20217 г. по изпълнително дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд Троян. Сочи се, че са налице факти обуславящи преграждане възможността за принудително събиране на вземането на взискателя Г. В. по процесното изпълнително производство, поради обективиран писмен отказ по взискателя от изпълнителни действия по чл. 433, ал. 1,. т. 2 ГПК по изпълнително дело № 20147310400310 по описа на ЧСИ Ралица Касабова, позовава се и на неправилно прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд Троян. Твърди се, че отказа от изпълнителни действия по 1 образувано пред съдебен изпълнител производство сочел, че взискателят е удовлетворен и се отказва от правата по изпълнителния лист, поради което не може взискателят да предявява вземанията си пред друг съдебен изпълнител при предхождащ писмен отказ от изпълнение, като при недоволство от изпълнителните действия е следвало визскателят да поиска възлагане на производството на друг съдия изпълнител, без да се прекратява изпълнението. Процесуалният представител на жалбоподателя намира, че изпълнителното производство следва да се прекрати при наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 494, ал. 2, предл. 2 ГПК по право. До съда е отправено искане за отмяна на атакуваното разпореждане от 26.08.2025 г., в условията на алтернативност да се обяви настъпило по право прекратяване на изпълнение, поради невъзможност да се събере вземането, както и да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани по отношение на вземанията и имуществото на длъжника.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателите по изпълнителното производство Г. К. В. и ТД на НАП Велико Търново.

В съответствие с нормата на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, че намира жалбата за допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, но за неоснователна. Посочва, че е несъстоятелно твърдението, че прекратяване на предходно изпълнително производство води до погасяване правото на принудително изпълнение, като не представлява отказ от материално право, поради което взискателят може да образува ново производство въз основа на същия изпълнителен титул, както и че възраженията, касателно валидността на действия по изпълн. дело № 165/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд Троян са ирелевантни по делото.

Намира, че евентуални процесуални пропуски в предходни производства не влияят на законосъобразността на изпълнителните действия предмет на висящото изпълнително производство. Сочи, че позоваването на нормата на чл. 494, ал.2 ГПК е ирелевантно по отношение на искането за прекратяване на делото, тъй като нормата урежда процесуалните последици от бездействие на визскателя, касателно искане за определяне на нова начална цена на конкретен имот, като това засяга съответния изпълнителен способ и не се разпростира по отношение на останалата част от производството. Твърди се също така и че, по делото са налице и други изпълнителни способи- запори върху пенсия и трудово възнаграждение, по които се реализират постъпления, поради което не са налице правни основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Окръжен съд Велико Търново, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на съдебни изпълнител и доказателствата по делото, приема за установено следното:

2

Изпълнително производство № 20207250401114 по описа на ЧСИ Виктор Г., с рег. № 725 на КЧСИ е образувано на 16.10.2020 г. по молба на взискателя Г. К. В. срещу М. М. К., към която е приложени изпълнителен лист от 06.01.2010 г., издаден въз основа на присъда № 74 от 14.07.2006 г., по НОХД № 415/2006 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, за парично вземане в размер на 50 000.00 леваобезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, претърпени от престъпление. Въз основа на същия изпълнителен лист преди това са били образувани изпълн. дело № 310/2014 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК и изпълн. дело № 165/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд Троян, като по последното изпълн. дело поканата за доброволно изпълнение е връчена на 26.10.2017 г., постъпвали са суми по делото и последните изпълнителни действия са от 03.01.2018 г., като същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В молбата въз основа на която е образувано процесното изпълнително производство е поискано при липса на доброволно изпълнение налагане на запори върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, пенсия, запори на банкови сметки, върху вземания за наем, запор, опис и продажба на движими вещи, запор, опис и продажба на МПС, възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника. По делото е присъединен взискател- ТД на НАП Велико Търново. Длъжникът е уведомен за изпълнителното производство със съобщение за доброволно изпълнение № 17308/19.10.2020 г., връчено му на 30.10.2020 г.

След извършени съответни справки са наложени запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, запор на пенсия на длъжника, наложена е възбрана на собствен на длъжника недвижим имот в село Присово, извършен е опис на същия, проведени са публични продани на недвижимия имот, които са обявени за нестанали.

Въз основа на наложени запори на пенсия, получавана от НОИ, на лична партида и трудово възнаграждение по изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер на 3 315.00 лева. Към 31.01.2025 г. задължението на длъжника по отношение на взискателя Г. В. е в размер на 158 582.41 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата инициираща производството по делото е подадена от длъжника по изпълнителното производство в срок, на когото закона изрично е признал правото да обжалва отказ за прекратяване на принудителното изпълнение - арг. от чл. 435, ал. 2, т.

6 ГПК, доколкото разпореждане от 26.08.2025 г. е връчено на длъжника на 09.10.2025 г., а жалбата инициирала настоящото производство е с вх. № 28843 от 09.10.2025 г., тоест в двуседмичния срок с оглед нормата на чл. 436, ал.1 ГПК. Поради което жалбата е процесуално допустима, и съдът дължи произнасяне, касателно основателността й.

3

С обжалваното разпореждане от 26.08.2025 г. е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20207250401114 по описа на ЧСИ Виктор Г..

Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК регламентира правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.

В случая, без да се мотивира, съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по делото, липсата на мотиви не води до незаконосъобразност на акта на съдебния изпълнител на това основание, а задължава съда да осъществи контрол дали са осъществени предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение или не, които са предвидени изчерпателно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че при наличие на прекратени предходни изпълнителни производство, образувани въз основа на процесния изпълнителен лист, е недопустимо образуването на ново изпълнителното дело. В случая изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя с приложени към нея изпълнителен лист, съобразно изискванията на чл. 426, ал. 1 ГПК. Доколкото цитираните от жалбоподателя постановления за прекратяване на принудителното изпълнение са постановени в други изпълнителни процеси, същите няма действие за образуваното трето по ред изпълнително дело. Не е налице и въведена забрана след прекратяване на изпълнителното производство, в което не е събрана в цялост принудително сумата по представения изпълнителен лист, да се образува ново изпълнително производство.

Твърденията, че при отказ от изпълнителни действия по образувано пред съдебен изпълнител производство сочат, че взискателят е удовлетворен и се отказва от правата по изпълнителния лист са неверни, доколкото както вече беше посочено, няма законодателна забрана за образуване на последващо изпълнително производство, касателно неудовлетворена част от подлежащите на принудително събиране суми.

Взискателят може, след прекратяването на изпълнителното дело дори и по силата на закона /с оглед прекратяването по изпълн. дело № 165/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд Троян/ да получи изпълнителния лист и да образува ново изпълнително производство, което е изцяло предоставено в негова дискреция. Обективираният твърдян отказ от изпълнителни действия, в жалбата инициирала настоящото производство, с дата 10.05.2017 г. не е наличен в кориците по делото, нито пък е приложен към жалбата, а и предвид датата от която се сочи, че датира- тоест повече от 3 години преди образуване на процесното изпълнително производство- образуано с разпореждане от 16.10.2020 г., очевидно не попада в хипотезата предвидена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, да бъде прекратено изпълнителното производство по писмено искане на взискателя, поради което съдебният изпълнител правилно е постановил отказ, касателно искането за прекратяване на това основание.

На следващо място в жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с позоваване на нормата на чл. 494, ал. 2, предл. 2 във вр. с 4 чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК. Видно от нормата на чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК на прекратяване подлежи изпълнителният процес, ако посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Когато в резултат на предприетите изпълнителни действия обектите от имуществото на длъжника не могат да бъдат осребрени чрез посочения изпълнителен способ, законът предвижда прекратяване на безрезултатния изпълнителен процес, за да се избегне ненужната му прекомерна висящност. Необходимите предпоставки за това са: изчерпване на всички посочени от взискателя изпълнителни способи и липса на установено имущество. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК изисква длъжникът да докаже, че няма достатъчно секвестируемо имущество, срещу което да може да се насочи изпълнението. Такива доказателства не са представени нито пред съдебния изпълнител, нито с жалбата пред съда. Напротив, по изпълнителното дела са установени активи на длъжника – освен недвижимия имот в село Присово, доходи от трудово възнаграждение и пенсия, от които макар и частично несеквестируеми се реализират постъпления, а и биха могли да нараснат и именно по тази причина се правят периодични проверки.

Законосъобразно е позоваването на съдебния изпълнител, че нормата на чл. 494, ал. 2 ГПК урежда единствено последиците от процесуалното бездействие на взискателя, касателно искане за определяне на нова начална цена на конкретен имот, като това се отнася само за съответния изпълнителен способ, поради което не са налице твърдените от жалбоподателя предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на соченото основание.