Решение № 3399 от 08.06.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 08.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 8151 по описа на състава за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.

108 от ЗС.

Ищцата К.С.Д. поддържа твърдение, че притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент без описан номер по нотариален акт, находящ се на втори надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, СО – Район Триадица, ул. „*********, без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален акт: от изток – двор; от запад – двор; от север – стълбище и двор; и от юг – И. и Н.Т.И.; отгоре – таванско помещение; отдолу – апартамент на Д.Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт и 1/9 идеални части от общите части на сградата и дворното място върху което е построена сградата, който гореописан имот бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор ***, с адрес на обекта по схемата на гр. София, район Триадица, ул. „*********, ет.3, в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта – жилище и прилежащи части – таванско помещение, зимнично помещение и 1/9 идеални части от общите части на сградата. Правото на собственост върху процесния недвижим имот, ищцата придобила като купувач на публична продан, проведена по изп. дело №20148380410887 съгласно описа на ЧСИ М.Б.. Изпълнителното дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б., в рамките на което било издадено постановлението за възлагане на имота в полза на ищцата, било образувано за принудително събиране на вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, а изпълнението било насочено върху процесния имот - собственост на „Т.с.“ ЕООД, тъй като върху имота били вписани две договорни ипотеки от 2009г. в полза на този взискател и две последващи възбрани с вх. №128/12.11.2009г. и с вх. рег.№49692 от 12.11.2009г., акт №56, том 12 по партидата на предишния собственик - „Б.С.“ ЕООД. Въпреки образуваното производство по несъстоятелност по т.д. № 105/2016г. съгласно описа на Окръжен съд Плевен срещу „Т.с.“ ЕООД - публичната продан на процесния имот била осъществена с разрешение на съда по несъстоятелността, посредством постановеното на основание чл. 638, ал.3 от ТЗ Определение № 634/05.08.2016г. на ОС Плевен. Публичната продан приключила с Постановление за възлагане от 04.02.2016г. на К.С.Д., което я легитимирало като собственик на имота и влязло в сила на 27.07.2017г., след което било вписано в имотния регистър при Служба по вписванията- София с акт №147 том CXXXVIII рег. № 91109 им. парт. 5835, 5839 от 19.09.2017г. На 17.08.2017г. ищцата била въведена във владение на придобития на публична продан недвижим имот, но с Определение № 541/17.05.2018г. по т.д. № 105/2016г. на ОС Плевен – съдът по несъстоятелността дал разрешение на синдика на „Т.с.“ ЕООД /н/ да продаде имота и на 08.06.2018г. частният съдебен изпълнител М.М.отстранил ищцата от владение върху имота, който бил обявен на търг чрез явно наддаване. При така изложените фактически твърдения, ищцата претендира, след като бъдат установени правата й, да бъде осъден ответника да й предаде владението върху спорния недвижим имот. При уважаване на иска, ищцата претендира да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Предявената искова претенция е оспорена от ответника „Т.С.“ ЕООД /н./. Чрез синдика Л.К., дружеството поддържа становище, че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, поради непротивопоставимост на твърдяното от ищцата придобивно основание – влязло в сила постановление за възлагане. Сочи, че посоченото от ищцата Постановление за възлагане, на което тя основава правата си, било влязло в сила на 27.07.2017г. т.е. след датата на вписаната на 03.07.2017г. обща възбрана върху имуществото на обявеното в несъстоятелност дружество „Т.С.“ ЕООД /н./, което било предишен собственик на имота. Според ответника, универсалното принудително изпълнение, което се развива в производството по несъстоятелност е противопоставимо на взискателя в индивидуално принудително изпълнение

„Р.Б.“ ЕАД. Постановлението за възлагане, от което ищцата се домогвала да черпи права, пък било непротивопоставимо на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД /н./, понеже влязло в сила на 27.07.2017г. и е вписано на 19.09.2017г. – тоест след вписването на общата възбрана върху недвижимите имоти, собственост на „Т.с.“ ЕООД /н./ на 03.07.2017г. В същия смисъл било и постановеното Определение №43/26.03.2018г. по ч.т.д. №50/2018г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, обвързващо взискателя в производството по индивидуално принудително изпълнение „Р.Б.“ ЕАД. Позовава също и на разпоредбата на чл. 638, ал.4 от ТЗ. Излага становище в посока на това, че ефектът на непротивопоставимост на наложената възбрана в производството по индивидуално принудително изпълнение имала относителен характер спрямо банката-взискател, но само до момента, в който тя притежавала качеството на индивидуален взискател. По всички изложени съображения ответникът чрез назначения синдик в производството по несъстоятелност, моли за отхвърляне на предявения иск.

Третото лице-помагач „Р.Б.“ ЕАД (привлечено на страната на ищцата К.Д.) е депозирало становище в което излага доводи за основателност на предявената искова претенция и поддържа процесуалната теза на страната, която е привлечен да подпомага. Посочва, че правата, придобити от К.Д., в качеството на купувач на публична продан, били противопоставими на „Т.с.“ ЕООД /н./, доколкото ищцата се ползвала от правното действие на наложените възбрани върху имота, в полза на взискателя

- „Р.Б.“ ЕАД. Имотът не е бил част от масата на несъстоятелността на „Т.с.“ ЕООД /н./, а наложените възбрани в хода на провеждане на производството по индивидуално принудително изпълнение запазвали действието си и след извършването на публичната продан на имота.

Описаните изпълнителни действия върху имота били осъществени преди открИ.е на производството по несъстоятелност на „Т.с.“ ЕООД /н./.

Третото лице-помагач ЧСИ М.Б. (привлечено на страната на ищцата К.Д.) изразява становище за надлежно осъществена процедура по връчване на постановление за възлагане на недвижим имот на „И.“ ЕООД, съответно за стабилизиране на възлагателното постановление към момента на образуване на исковото производство. Сочи че извършените от него действия по издаване на постановлението за възлагане на имота и последвалия въвод на К.С.Д. във владение на имота са законосъобразни.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 20.02.2009г., обективиран в

Нотариален акт №072, том I, рег.№ 3520, дело №045 от 2009г. на нотариус Ц.С., вписана под №030 към регистъра при НК, описва основанието на което „Б.С.“ ЕООД /н./ е придобило собствеността върху описаните в договора недвижими имоти сред които и процесния апартамент.

Приетото като доказателство постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 12.11.2009г., издадено по изп. дело №20098380404826 от ЧСИ М.Б., установява, че по искане на взискателя „Р.Б.“ ЕАД е наложена обезпечителна мярка върху имота.

Приетият като доказателство Договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 19.12.2009г., обективиран в Нотариален акт №55 том IV рег.№4358 дело №617 от

2009 по описа на нотариус Ц.Д., вписана под №350 при НК установява, че процесният имот е предоставен за обезпечение на кредитора „Р.Б.“ ЕАД по Договор за банков кредит от 31.07.2008г.

Съдържанието на приетия като доказателство Договор за встъпване в дълг от 04.06.2010г., представляващ и Анекс №3 към Договор за банков кредит от 31.07.2008г., установява че „Р.Б.“ ЕАД и от друга страна „Б.С.“ ЕАД, „Е.Б.“ ЕООД и „И.и“ ЕООД са постигнали съгласие за встъпване в дълг на „И.и“ ЕООД.

Приетият като доказателство Договор за прехвърляне на недвижими имоти от 20.03.2014г., обективиран в

Нотариален акт №98, том II, рег.№ 4937, дело №262 от 2014г. на нотариус И.Д., вписан под №039 към регистъра при НК, мотивира извода за извършено прехвърляне на правото на собственост върху процесния недвижим имот от страна на праводателя „Б.С.“ ЕООД /н./ към правоприемника „Г.С.“ ЕООД.

Съдържанието на нотариално заверен Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г., установява прехвърлянето на търговското предприятие на „Г.С.“ ЕООД към „Т.с.“ ЕООД /н./ включително и спорния недвижим имот.

Съдържанието на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 04.02.2016г. / на стр.8-9 от делото/ мотивира извод за това, че след извършена публична продан по изп. дело

№20148380410887 в периода 28.12.2015г. – 28.01.2016г. на недвижимо имущество на „Т.С.“ ЕООД /н./ К.С.Д. е обявена за купувач на процесния апартамент и на нея е възложено правото на собственост върху имота.

Страните не спорят, че на 17.08.2014г. ищцата е въведена във владение на имота от ЧСИ М.Б., на основание чл.498 от ГПК Приетите като доказателства преписи от съдебни актове, постановени в хода образуваното производство по несъстоятелност срещу „Т.С.“ ЕООД /н./ и установяват, че с Решение №93 от 27.07.2016г. по т.д. № 105/2016г. по описа на Окръжен съд Плевен е обявена неплатежоспособност на „Т.С.“ ЕООД /н./ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2014г. С Определение № 634 от 05.08.2016г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, постановено по реда на чл. 638, ал.3 от ТЗ, е дадено разрешение за продължаването на производството по изп. дело №20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.. С Решение от 03.01.2017г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен „Т.С.“ ЕООД /н./ е обявено в несъстоятелност. Съгласно Определение №56/16.01.2017г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен е отменено Определение №634 от 05.08.2016г. постановено по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ, с което е разрешено продължаването на производството по изп. дело

№20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б. за събиране на вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, и е постановено продължаване на действията по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на „Т.с.“ ЕООД

/н./. С Определение

№818/18.10.2017г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, потвърдено с Определение №11 от 06.02.2018г. по ч.т.д.№14/2018г. по описа на АС Велико Търново, на основание чл. 642 от ТЗ е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело №2014838040887 по описа на ЧСИ М.Б. с взискател Р.Б. ЕАД; С Определение

№629 от 07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика да извърши продажба на имуществото в включено в масата на несъстоятелността.

Съдържанието на прието като доказателство Определение

№12524 от 04.06.2018г. по гр.д.№7315/2018г. по описа на IV-и брачен с-в при СГС се установява, че по молба на ищцата на основание чл. 390 от ГПК е издадена обезпечителна заповед от 06.06.2018г. за обезпечение на бъдещ установителен иск, на К.Д. срещу „Т.с.“ ЕООД за принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

От представената преписка по образуваното изп. дело №20187860400823 по описа на ЧСИ М.М.се установява, че съгласно Протокол от 08.06.2018г. помощник-частен съдебен изпълнител е извършил опис и запечатване на имотите, посочени в Обезпечителна заповед от 07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен.

Съдържанието на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 13.11.2018г., обективиран в Нотариален акт

№128, том VIII, рег.№ 15728, дело№ 1336 от 2018г. поправен с нотариален акт от 19.11.2018г. №156 том