Решение № 3442 от 11.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 11.06.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл. съдия

МАРИНА ГЮРОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ч. гр. д. № 3728 по описа за

2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, с вх. №

3468/10.03.2020 г., подадена от взискателите И.Х.Ю., ЕГН **********, Д.М.Х., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.А., ЕГН **********, и Х.М.И., ЕГН **********, по изп. дело № 20208400400220 срещу постановление от 25.02.2020 г. на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 при КЧСИ, в частта, с която е намалено адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочат, че адвокатското възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото, и свободата на договаряне. Поддържат, че съдебният изпълнител не може да намали възнаграждението под размера от 8 775 лв. Сочат, че в молбата за образуване на изпълнителното дело липсва упълномощаване на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, напротив изрично е посочен начинът на изпълнение чрез запор на банковите сметки на длъжника. Считат, че сумите за които е осъден длъжникът, както и обстоятелството, че задължението не е платено доброволно обуславят наличието на фактическа и правна сложност. При условията на евентуалност поддържат, че ако бъде определено възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, то същото следва да се отнася за всеки от взискателите. С оглед изложеното молят съда да отмени постановлението.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК е постъпило възражение от длъжника

„Гаранционен фонд“, чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. К.Я., в който моли за оставяне без уважение на подадената жалба. Поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а по изпълнителното дело липсват данни процесуалният представител на взискателите да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за образуване. Сочи, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, доколкото липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателите. Поддържа, че задължението е платено в срока за доброволно изпълнение.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба, с вх. № 2669 от 21.02.2020 г., на взискателите И.Х.Ю., Д.М.Х., Н.М.М., Н.М.А. и Х.М.И., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. С.Ч., срещу „Гаранционен фонд“, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2020 г., на основание решение по гр. д. № 5739/2018 г. по описа на Апелативен съд - София, 2 състав, с който „Гаранционен фонд“, е осъден да заплати на И.Х.Ю., Д.М.Х., Н.М.М., Н.М.А. и Х.М.И. сумата от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 19.11.2016 г. до окончателното плащане. В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в изрично изброени банки.

До длъжника е изготвена покана за доброволно изпълнение, с изх. № 3761/21.02.2020 г., получена на 21.02.2020 г., с която последният е поканен да заплати следните суми: 250 000 лв. - главница; 82 652 лв. - лихви; 8 775 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; сумата от 48 лв. - разноски по изпълнителното дело; сумата от 12 058,25 - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По делото е постъпило възражение от длъжника, от 25.02.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.

С обжалваното постановление за разноски от 25.02.2020 г. съдебният изпълнител е намалил разноските по изпълнителното производство, като е определил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС и такса по т. 26 в размер на 11 853,41 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.

Разгледана по същество, частната жалба се явява ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Видно от представените материали по изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т. ч. посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна/ не са предприемани, поради което и настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателите разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

В конкретния случай, съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за образуване на изпълнително дело.

Същевременно всеки един от петимата взискатели е носител на отделно вземане и липсва активна солидарност на вземанията им, в полза на всеки един от взискателите възниква отделно право да иска заплащане на направените от него разноски в изпълнителното производство, независимо, че правната защита и процесуалното представителство се реализира от едно единствено лице - в този смисъл са както разпоредбите на чл. 78 ГПК, така и съдебната практика. Сторените разноски от всеки един от тях в размер от по 200 лева за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство са доказани с приетите договори за правна помощ. На осн. § 2а от Наредбата, съгласно който за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, към определеното възнаграждение следва да бъде добавено дължимото ДДС, т. е. следва да бъде присъдена сума за адвокатското възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за всеки от взискателите или общо сумата от 1 200 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление от 25.02.2020 г. на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 при КЧСИ, в частта, с която е намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по изп. дело № 20208400400220, за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата от 1 200 лв. с ДДС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молба на „Г. ф.“, ЕИК *********, по чл. 248 ГПК, с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по изп. дело № 20208400400220, за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата от 1 200 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.