Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1138 от 26.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 17984/2021
Вид
Разпореждане № 1138
Подписан
26.01.2022
В сила
26.01.2022
Състав
ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1138 гр. София, 26.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Д.П. като разгледа докладваното от П.Д.П. Наказателно дело частен характер № 20211110217984 по описа за 2021 година

Днес, 25.01.2022 г., в закрито съдебно заседание, П.Д. - съдия-докладчик по НЧХД № 17984/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, след като се запознах с материалите по делото, намирам следното:

Наказателното производство е образувано въз основа на подадена от ЧТ Д. П. М. тъжба с/у Д. С. Н. с твърдения за извършени престъпления. След като се запознах с твърденията в тъжбата, намирам, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство относно едната част на повдигнатите с частната тъжба обвинения и непълноти в другата по смисъла на чл. 81 от НПК.

Тъжителят твърди, че в проведен разпит по Гр.дело № 16299/2021г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав Д. Н. е направила клеветнически и обидни изявления в хода на разпита като свидетел против частния тъжител, като е заявила: " Моят зет нямаше нито жилище, нито искаше да си плаща наема. Не си плаща наема, където живееха…“;“Заключваха ме извън жилището ми…“; Показваха пистолети на шкафчетата. Държаха се неприлично с мен…“;

„Няма жилище, няма пари. Няма доходи“. С посочените изрази тъжителят твърди, че Д. Н. е осъществила състава на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

А с употребата на изразите- „Цигански работи…Тоя човек е пълна пародия…Стар човек.

Космат човек.Грозен човек. Тъп човек…“, „Не пуска водата в тоалетната“, тъжителят твърди, че Д. Н. е осъществила състав на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.

1 от НК.

Съдът намира, че изложените цитати не съдържат твърдения за позорни обстоятелства, а фактът, че са обективирани от Д. Н. в качеството свидетел, сочи, че целта не е била да наклевети тъжителя Д.М. като заяви по време на съдебното заседание и в негово присъствие позорящи го и обидни твърдения. Възприетите от тъжителя твърдения за заявени неистински обстоятелства, съобщени от лице при негов разпит в качеството му на свидетел, дори да не отговарят на истината и да съдържат негативна оценка, то обективирани от лице, призовано да свидетелства по друго съдебно производство-бракоразводно дело, не биха изпълнили състава на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В случая изнесените фактически обстоятелства биха могли да се анализират евентуално на плоскостта на престъпното деяние лъжествидетелстване, което се преследва по общия ред, а не в производство от частен характер. Така в Решение № 298 от 14. V. 1975 г. по н. д. № 266/75 г., I НО, ВКС, е посочено, че ако свидетел съзнателно изнесе позорни обстоятелства пред съд в показанията си и е установена тяхната неистинност, деецът извършва престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а не по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, тъй като позорните обстоятелства се разпространяват от свидетел, който не изнася истината пред надлежния орган на властта1 съда. Деянието засяга правосъдната дейност и осуетява разкриването на обективната истина и не е насочено само против честта на оклеветения. Ето защо, тази дейност ще представлява престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а не такова по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 147 от НК.

Съдебната практика е константна по въпроса, че когато свидетелят изнесе пред съда неверни обстоятелства, независимо дали са клеветнически или не, той извършва престъпление лъжесвидетелстване, а не клевета (в този смисъл са Решение № 4 от 20.01.2012 г. по н. д. № 2882/2011 г. на ВКС, II н. о.; Решение № 677/16.10.1969 г. по н. д. № 596/1969 г. на ВС, II н. о.; Решение № 285/19.05.1970 г. по н. д. № 214/1970 г. на ВС, НО;

Решение по н. д. № 266/1975 г. на ВС,НО ). В случая се засягат обществените отношения, свързани със законосъобразното осъществяване на правораздавателната дейност, а не се засяга единствено доброто име в обществото на тъжителя.

Относно второто повдигнато с тъжбата обвинение, а именно -за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК намирам, че не са налице основания за насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на която се подава частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира рамката на частното обвинение, въз основа на които фактически положения лицето, срещу което е насочена, организира своята защита. Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер и съответно по този начин да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.

В конкретиката на настоящия случай от изложените в тъжбата факти е видно, че тъжителят правно обосновава твърдението си за осъществен спрямо него състав на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК с този на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. В случая в депозирана частна тъжба се твърди, че на 23.11.2021г. лицето Д. Н. е извършила престъпното деяние по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК като е казала нещо унизително спрямо тъжителя Д. М.

-„Цигански работи…Тоя човек е пълна пародия….Стар човек.Космат човек.Грозен човек.Тъп човек…..“; “Не пуска водата в тоалетната“, в присъствието на други лица. Доколкото елемент от престъпния състав, квалифициращ престъпното деяние по смисъла на чл. 148, ал.1, т.1 от НК, е изричането на обидните изрази да е публично, с оглед изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване и внасяне на яснота относно фактическата обстановка, е необходимо в допълнителна тъжба да бъдат посочени имената на лицата, в чието присъствие е реализирано изпълнителното деяние, съответно-посочено дали по време на съдебно заседание, както и и останалите фактически обстоятелства, свързани с нанасянето на обидата (в съдебната зала или в хода на провеждан разпит по бракоразводно дело, по което свидетелят Д.Н. е призована да даде показания в качеството си на майка на лицето, с което Д. М. е в процес на развод), а също и с изричането на кои от посочените изрази спрямо частния тъжител е накърнено достойнството и/ или честта му(доколкото са изброени множество изрази). Липсата на всички тези предпоставки, съответно- налична неяснота относно формулираните фактически признаци на деянието, обуславя липсата на редовно подадена тъжба, което от своя страна е процесуална пречка за насрочване на образувано съдебно производство въз основа на нея.

Следва да се отбележи, че към частната тъжба не е приложено доказателство за платена държавна такса в размер на 12лева, поради което на частния тъжител следва да се укаже и да представи доказателства за платена ДТ в пълен размер.

По изложените съображения намирам, че депозираната тъжба относно престъпното деяние клевета, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелства на престъпление, за което наказателното преследване се инициира по тъжба на пострадалия по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК. Необходимо се явява депозираната частна тъжба и съдебното определение (след влизането му в сила) по настоящото производство да се изпратят на СРП по компетентност.

2

В останалата част и поради приетото от съда, че частната тъжба е неясна относно повдигнатото обвинени обида, е необходимо тъжителят да отстрани констатираните по-горе пропуски и да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК с оглед разглеждане на производство за престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение.

Предвид горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено в частта за извършено престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и оставена частната тъжба без разглеждане в другата част. В случай, че посочените по-горе недостатъци не бъдат отстранени в седем дневен срок от получаване на съобщението, наказателното производството ще бъде прекратено.

При тези мотиви

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 17984/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, образувано по тъжба Д. П. М. с/у Д. С. Н. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му.

НЕ ДАВАМ ХОД НА ТЪЖБАТА по втория пункт на повдигнато обвинение.

УКАЗВАМ на тъжителя Д. П. М., че в седмодневен срок от получаване на настоящото разпореждане в допълнителна писмена тъжба, следва да отстрани описаните по-горе нередовности на жалбата си.

Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител Д. М. и на Д. Н. /на посочения в тъжбата адрес/ с указание, че могат да обжалват прекратяването на наказателното производство, като при жалба от частният тъжител същият дължи внасяне на държавна такса за администриране и изпращане на делото във въззивната инстанция.

Препис от разпореждането, в едно със съдебното определение, с което е прекратено настоящото производство по НЧХД № 17984/2021 г., след влизането му сила да се изпрати на СРП по компетентност за преценка на изложените в тъжбата данни за евентуално извършено престъпление от общ характер.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3