Решение № 41 от 15.04.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Никопол, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20214420100670 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от В. М. К. от с.***, общ.Гулянци, чрез адв.Я.Д. от ПлАК , в която се твърди, че между съпругата на ищеца и ответника С. Ц. Ч. от с.с., има сключен договор от 27.08. 2018 год. за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ж.к. ***, № 12, бх.А, ет.5, ап.15. . Твърди се, че по така сключения договор ответникът не е изплатил дължима се наемна цена в размер на общо 3000лв., от които за периода от м.януари до м. юли 2020г. - 1 400лв. и от месец януари до м. август 2021г. – 1 600лв. Твърди се, че имота бил предоставен срещу месечен наем в размер на 200лв. Твърди се още, че съгласно клаузите на Договора, наемателят има задължение да заплаща и консумативните разходи за имота. Твърди, че наемодателката по договора за наем, е поч. на 28.09.2021г., поради което иска е предявен от ищеца в качеството му на неин наследник – съпруг. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 3 000 лева, представляваща неплатен наем за периода м.януари 2020г. – м.юли 2020 г., и за периода от м. януари 2021г. - м. август 2021г.; сумата от 1410.19 лева, представляваща неплатени консумативни разходи и такси за периода м.януари 2020 г. – м.август 2021 г.; лихва за забава в размер на общо 906.15лв. за периода от 11.01.2020г. до 25.08.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2021г. до изплащане на вземането. Представя доказателства. Претендира разноски.

В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенциите.

Ответника С. Ц. Ч., в срока по чл.131 от ГПК не е изразил становище по иска. Не прави възражения, не сочи доказателства и неправи доказателствени искания.

В с.з. не се явява и не се представлява.

1

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 462/ 2021 год. по описа на НРС.

Съдът намира, че така предявените искове са допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения едномесечен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. /Всички суми, посочени ИМ са били предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и на издадената заповед за изпълнение, поради което, според настоящата инстанция, кредитора има правен интерес от установяване на същите чрез специален иск по чл.422 от ГПК/.

За да отговори на основния спорен въпрос по делото, а именно: налице ли е валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответника за процесните суми, доколкото последният е възразил единствено по реда на чл.414 от ГПК “нямам договор за наем“, съдът съобрази приложения договор за наем на апартамент от 27.08.2018год., сключен Е.Г.

К.а и С. Ц. Ч., като наемател.

От представеното по делото Договор за наем на недвижим имот от 27.08.2018г., сключен между съпругата на ищеца и ответника по делото, се установява, че наемодателя е предоставил на ответника за неограничено време и възмездно ползване имот апартамент, находящ се в гр.Плевен, ж.к. ***, при месечен наем в размер на 200.00 лева, платим от 1 до 10 число на месеца, по банкова сметка. В договора е отразено, че наемателят-ответник, при подписване на договора е предоставил на наемодателя и депозит в размер на 100.00 лв.

Страните са се договорили също, че ответника в качеството си на наемател е длъжен, да заплаща всички консумативни разходи.

Безспорно се установява по делото, от представеното у- ние за смърт и наследници на наемодателката по процесният договор Е. К.а , че същата е поч. на 28.07.2021г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си – ищец по делото и двете си дъщери.

След смъртта на наемодателя, според настоящата инстанция, наследниците му по закон са встъпили във всички правоотношения по които той е бил страна, и същите имат право да получат изпълнение по договора, но съразмерно на припадащите им се ид.ч. от наследството, доколкото в случаят съпруга на наемодателката не е единствен неин универсален правоприемник.

Без значение и обстоятелството, кой се явява собственик на имота, защото правоотношението е облигационно, то възниква и се развива без оглед кой е собственик на наета вещ.

Договора е сключен за неопределено време и по делото няма данни, същият да е прекратен, съгласно уговореното в него, с едномесечно предизвестие, изходящо от 2 наемателя – ответник.

От изложеното става ясно, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен договор за наем на апартамент от 27.08.2018г. по което ответникът като наемател не е изпълнил основното си договорно задължение- да изплати пълния размер на наемните вноски за ползуването на същият в уговорения от страните срок. Между впрочем, възражението на ответника, направено в заповедното производство, че „няма договор за наем“, освен, че е голословно, по същество не съставлява и възражение, че недължи процесните суми, доколкото сключването на същият в писмена форма, не е условие за действителност на същият.

С оглед на това съдът приема, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от общо 3 000 лв., от които сумата от 1 400лв. за периода м.януари 2020г. – м.юли 2020 г., и сумата от 1 600лв. за периода от м. януари 2021г. - м. август 2021г. се явява ЧАСТИЧНО основателен, до размера на 1/3 ид.ч. от тази сума, тъй като ищеца е сънаследник на починалата наемодателка, при равни права с двете си дъщери, по отношение на отдаденият под наем имот, порад което иска за наем следва да бъде уважен, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 000лв. , ведно със законната лихва, считано от 27.08.2021год. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 1000лв. до пълният претендиран размер от 3 000лв., този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Върху същата сума следва да се присъди и лихва за забава в размер на 168.06лв., изчислена от съда, като за разликата над тази сума до пълният претендиран размер от общо 906.15лв. за периода от 11.01.2020г. до 25.08.2021г., иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наема и разходите за ползването на наетата вещ, а и това е уговорено изрично между страните в чл.5 от сключения договор за наем. Ищеца е представил платежни нареждания, за заплатени единствено от него, ВиК, електро и за ТЕЦ разходи, и такива по общите части и при липсата изобщо на наведени доводи или представени доказателства за плащане от страна на ответника, то този иск се явява основателен и доказан до размера, на сумата от 1123.19лв. Сумата за разходи претендирана в заповедното дело и ИМ – е в размер на общо 1410,19 лв., но от тази сума следва да се приспадане внесения при сключване на договора депозит в размер на 100.00 лв., както и сумата от 187лв. представляваща такса домоуправител, доколкото в договора за наем, страните не са уговорили, заплащането на такса, а само разходи за ползването на имота.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 295.00лв. , за разноски, съразмерно на уважената част от иска.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и адв.възнаграждение/ в същият размер 232.03лв.

3 съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

По изложените съображения съда

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че С. Ц. Ч. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на В. М. К. с ЕГН ********** сумата от общо 1 000 лева, представляваща неплатен наем за периода м. януари 2000г.- м.юли 2020г., вкл. и за м.януари 20021г. – м.август 2021г., вкл., , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, по договор за наем от 27.08.2018г., която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 462/2021 г. на НРС, като за разликата до претендираната сума в размер на 3 000лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че С. Ц. Ч. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на В. М. К. с ЕГН ********** сумата от 1123.19лв., представляваща неплатени консумативни разходи за периода м. януари 2000г.- м.юли 2020г., вкл. и за м.януари 20021г. – м.август 2021г., вкл., по договор за наем от 27.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, които суми представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 462/2021 г. на НРС, като за разликата до претендираната сума в размер на 1410.19, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С. Ц. Ч. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на В.

М. К. с ЕГН ********** сумата от 168.06лв. представляващо обезщетение за неплатено парично задължение, дължимо на ищеца – сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от главните задължения до 59.08.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 462/2021 г. по описа на НРС, като за разликата до претендираната сума в размер на общо 906.15лв., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Ц. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. М. К. с ЕГН **********, разноски по исковото производство в размер на 295.00лв., съобразно размера на уважените искове.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Ц. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. М. К. с ЕГН ********** направените разноски в заповедното производство в размер на 232.03лв., съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

4

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

5