Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 10.01.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 710/2023
Вид
Решение № 62
Подписан
10.01.2024
В сила
07.02.2024
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, предл.1 и 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120100710 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.”, ул. „М.” № *, представлявана от изпълнителните директори ****, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт **** със съдебен адрес гр. Бургас, ул.*****, ет.2, против Х. А. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Бургас, ж.к.

*****. Ищецът предявява установителен иск за съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4144/ 2021г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно : 500 лв. – главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка *****/ ****г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК ****, 80,33 лв. - договорна лихва за периода 19.01.2020г. - 07.12.2020г., 25,71 лв. – законна лихва за забава за периода 08.12.2020г. - 10.06.2021г., и 491,20 лв. - неплатени такси по чл.6 /част II/ от договора за кредит и общите условия към него, ведно със законна лихва върху главницата от 14.06.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на съдебните разноски по делото и в заповедното производство.

Ищецът твърди неизпълнение на претендираните парични задължения на ответника по описания договор за кредит – овърдрафт с настъпил краен падеж на 08.12.2002г. Сочи, че е правоприемник на кредитодателя по 1 договора.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК ответникът се представлява по делото от назначен особен представител.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва размерите на исковете за главница и лихви, които счита за недоказани, а претендираните такси – за противоречащи на чл.10, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът им е близък до този на главницата.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното :

Предявените установителни искове са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и 86, ал.1 от ЗЗД.

По заявление на ищеца от 14.06.2021г. по ч.гр.д. № 4144/ 2021г. по описа на Районен съд – Бургас е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответника Х. А. М. за процесните парични задължения, дължими по договор за овърдрафт по разплащателна сметка *****/ ****г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК ****, и приложими общи условия за предоставяне на кредити овърдрафт. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № 14562/ 08.12.2022г. заповедният съд е указал на кредитора на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иска си за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.

Разпореждането е съобщено на заявителя на 06.01.2023г. Искът е предявен в указания законов в срок на 06.02.2023г., поради което е процесуално допустим.

Не се спори по делото относно съществуването на облигационното правоотношение между страните. Установява се от представените писмени доказателства, че на ****г. ответникът Х. А. М. сключил със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК **** процесния договор за овърдрафт по разплащателна сметка 87503-63549 – предоставеният овърдрафт е в размер на 500 лв. за срок от 12 месеца, с договорен годишен лихвен процент – 20 %.

От публичните вписвания в Търговския регистър се установява, че кредиторът „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК **** на 28.01.2019г. е променил фирмата си на „Експресбанк“АД, а на 30.04.2020г. е заличен поради вливане в ищцовото дружество „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ***, което е негов правоприемник.

Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза установява, че така предоставеният овърдрафт в размер на 500 лв. е усвоен от ответника Х. А. М., като от 28.12.2016г. е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита. Останалите непогасени изискуеми задължения по кредита са следните : 500 лв. – главница, 430,09 лв. – договорена възнаградителна лихва 2 за периода 01.08.2017г. - 01.04.2020г., 61,39 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г – 07.12.2020г., 25,71 лв. – законна лихва върху главницата за периода 08.12.2020г. – 10.06.2020г. и 61,11 лв. - месечни такси по разплащателна сметка за периода 28.08.2017г. – 27.04.2020г. /по 1,79 лв. на месец за периода до края на 2019г., а след това – по 2,30 лв. месечно/. При служебна проверка по реда на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не установява неравноправни клаузи в процесния потребителски договор. Неоснователни са и възраженията на особения представител на ответника за нищожност на договорната клауза за такси, тъй като установените по делото неизпълнени задължения за такси нямат за предмет сочените във възражението допълнителни такси за забава, а представляват месечни такси по разплащателната сметка, дължими на основание чл.6, част II от договора и приложимата Тарифа на банката. Поради това не е налице соченото противоречие на договора с нормите на чл.10, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК.

При така установените по делото факти на основание чл.63, ал.1 от ЗЗД съдът приема, че ответникът е в договорно неизпълнение на договорните си парични задължения по видове и размери, установени от вещото лице.

Доказани по основание и размер са предявените претенции за главница и изтекла законна лихва. С оглед констатациите на вещото лице за общ размер на неизпълненото задължение за възнаградителна лихва от 491,48 лв. за периода 01.08.2017г. – 07.12.2020г., на основание чл.162 от ГПК съдът приема иска за установяване на това вземане за предявения период 19.01.2020г. – 07.12.2020г. за доказан в предявения размер от 80,33 лв. Установените от вещото лице неплатени месечни такси са дължими на основание чл.6, част II от договора, поради което този иск е доказан до размера от 61,11 лв. За разликата над тази сума претенцията остана недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 1406.20923г.

С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 75 лв., включващи 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За настоящото производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца са в размер на 680 лв., включващи 175 лв. – държавна такса, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице, 205 лв. – възнаграждение на особен представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За тези разноски от общо 755 лв., съразмерно с уважените искове, ответникът дължи на ищеца сумата от 459,06 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., район „О.”, ул.”М.” № *, че Х. А. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Бургас, ж.к. *****, му дължи следните паричните вземания, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4144/ 2021г. по описа на Районен съд - Бургас : 500 лв. – главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка *****/ ****г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК ****, 80,33 лв. - договорна лихва за периода 19.01.2020г. - 07.12.2020г., 25,71 лв. – законна лихва за забава за периода 08.12.2020г. - 10.06.2021г., 61,11 лв. - неплатени месечни такси по чл.6 /част II/ от договора за кредит, в е д н о със законна лихва върху главницата от 14.06.2021г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№ 4144/ 2021г. по описа на Районен съд - Бургас за месечни такси - за разликата над уважения размер от 61,11 лв. до предявения размер от 491,20 лв.

ОСЪЖДА Х. А. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Бургас, ж.к.

*****, да заплати на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., район „О.”, ул.”М.” № *, адрес гр. Бургас, ул.*****, сумата от 459,06 лв. за съдебни разноски, направени в заповедното и в настоящото производство, съразмерно с уважените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4