Определение № 987 от 27.02.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 302/2020
- Вид
- Определение № 987
- Подписан
- 27.02.2020
- Състав
- ЖЕНЯ ТОНЧЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.312 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.5 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.345, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.4 · Кодекс на труда
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…. 27.02.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД
– СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова гр. д. № 302 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата по чл.131 ГПК, на основание чл.312 ГПК, намира следното:
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен доклад по него.
Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими. Следва да бъде изискано и приложено гр.д.1874/2018 г. на РС – Стара Загора. Доколкото по него е приложено личното трудов досие на ищцата, то съдът намира, че направеното в тази насока искане с исковата молба е удовлетворено.
Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да представи заверено копие от страниците на трудовата си книжка, удостоверяващи, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника не е започнал работа, каквото искане е направил.
Следва да бъде уважено искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства, чрез довеждане на двама свидетели за установяване на посочените в отговора обстоятелства, като бъде отхвърлено искането за допускане на седем свидетеля, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде допусната исканата от ищеца СИЕ със задачи, посочени в исковата молба и в отговора, тъй като за тяхното изясняване са необходими специални знания.
Следва страните да бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Следва страните да бъдат приканени към спогодба, като им бъдат разяснени нейните преимущества.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 24.03.2020 год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА делото:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл.344, ал.1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът З.С.И. твърди, че е работила като директор на Обединено училище „Христо Ботев“, с. Опан, Община Опан.
Със Заповед №
РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО Стара Загора, била наказана с дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение било прекратено без предизвестие, считано от датата на връчване на заповедта - 27.02.2018 г. С влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. 1874/2018 г. уволнението било признато за незаконно, заповед била отменена и била възстановена на работа на предишната й длъжност „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“.
На 29.11.2019 г. подала заявление до Началника на РУО вх. № РД-17-1012, с което заявила желание да заема отново предишната си длъжност, считано от 06.12.2019 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл.345, ал.1 КТ. Заявление в същия смисъл подала и до Директора на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан с вх. № 180/02.12.2019 г.
При явяването й на работа на 06.12.2019 г. й била връчена Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО Стара Загора, с която била възстановена на длъжността „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“, считано от 06.12.2019 г. Веднага след връчването на тази заповед й била връчена Заповед № РД-07-119/05.12.2019 г., с която Началника на РУО Стара Загора наредил прекратяването на трудовия й договор, по силата на който заемала длъжността „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“ на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Счита издадената
Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО Стара Загора за незаконосъобразна по следните съображения:
1. Към датата на издаване на Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, тази длъжност не била свободна - не била издавана заповед за освобождаване на заемащия длъжността „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“, поради което заповедта се явявала нищожна и като такава не можела да породи правни последици, тъй като липсвала свободна длъжност, която да заема съобразно влязлото в сила решение за възстановяването й на работа. Предвид нищожността на цитираната заповед, липсвало основание за издаване на заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като такова правоотношение не е възникнало.
2. Съгласно Заповед
№ РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО била възстановена на длъжността „Директор“, считано от 06.12.2019 г.,а съгласно обжалваната заповед № РД-07.119/05.12.2019 г. била освободена от заеманата длъжност „Директор“, считано от 05.12.2019 г., т.е. един ден преди да възникне трудовото правоотношение. Налице било основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради обстоятелството, че била освободена от длъжност, която не била заела към датата на освобождаването й.
3. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като основание за липса на професионални качества били посочени документи, с които не била запозната, а именно: Писма изх. № 66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00-82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан, Протокол от 02.02.2018 г. на Община Опан, Писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, Жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от Антония Владева, Жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР Стара Загора и Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО Стара Загора, сигнали на учители и родители. В заповедта били посочени множество констативни протоколи и задължителни предписания, които имали за предмет извършване проверки в училището, както по сигнали, така също и цялостни планови проверки. Констатирана била неоснователност на твърдения, посочени в жалбите, а така също незначителни пропуски в работата, които били своевременно отстранени. Липсвали данни тези нарушения да оказвали на специфични лични качества на ищцата, били определени методи на работа в училището, които били неприемливи и пречели на спокойната работна атмосфера сред колектива и създавали лош имидж и отношение към училището сред обществеността.
Липсвали доказателства за наложен авторитарен стил на управление и грубо и невъздържано отношение към персонала, в резултат на което да било налице текучество на персонала и намаляване на броя на учениците. Изводът, че за периода 2011 – 2017 г. 28 души напуснали училището и че това се дължало на отношението на ищцата към персонала, бил произволен и не бил подкрепен с доказателства. Не били посочени конкретно основанията за прекратяването на трудовите правоотношения, с което да се аргументира тезата, че напускането им било в резултат на лошо отношение от страна на ищцата към преподавателите.
Намаляването на броя на учениците бил обективен процес и не бил свързан с отношението й към учениците. Що се отнасяло да увеличения брой на учениците към датата на издаване на заповедта, той се дължал на обстоятелството, че през 2017 г. училището било преобразувано в „Обединено“ и обучението продължавало до 10-ти клас. След уволнението на ищцата учениците от 8-ми клас продължавали обучението си в 9-ти и 10-ти клас, което водило до увеличаване на общия брой на учениците.
Самостоятелната форма на обучение не съществувала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, което също обективно довело до увеличаване броя на учениците.
По отношение на определяне на размера на трудовите възнаграждения, то съгласно длъжностната характеристика, в прерогативите на директора било сключването и прекратяването на трудовите договори и целесъобразното изразходване на финансовите средства. Що се отнасяло до ощетяването на служителите Димитрина Лучева, Десислава С. и Павлина Ангелова със съответни проценти допълнително възнаграждение към 01.10.2018 г., твърди, че към тази дата трудовото й правоотношение като директор било прекратено, считано от 27.02.2018 г., поради което и към 01.10.2018 г. не била имала никакви правомощия за определяне на възнагражденията.
Относно твърдението за отказване на контакт и създаване на синдикална организация в училището:
Съгласно разпоредбата - на чл.4 КТ работниците и служителите имали право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации. Извън прерогативите на директора на училището било създаването на синдикална организация. Напротив, намесата на ищцата във формирането на свободната воля на служителите за сдружаване в синдикална организация следвало да се счита като грубо нарушение на КТ.
По отношение на твърдението,че в резултат на виждането, че следвало да управлява училището еднолично, без да се съобразява с относимата нормативна уредба, била допуснала между учебните часове да няма голямо междучасие и в часовете по ЦОУД въобще да няма междучасия,то посочените факти били обект на съдебен контрол ,тъй като съществували като основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ в п.1 от Заповед № РД-07-2/27.02.2018г. на Началника на РУО и съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1874/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд,че такова нарушение не било налице.
По отношение на визираното „нарушение“ за декларираните пред НАП трудови договори на Динко Танев Динев, твърди, че към посочената дата 01.07.2018 г. била освободена от заеманата длъжност със Заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО Стара Загора, поради което нямала отношение към декларираните в НАП трудови договори на 01.07.2018 г.
Без да били посочени основания и доказателства за това, в заповедта декларативно било заявено, че ищцата не съдействала на обществения съвет и настоятелството към училището за осъществяване на дейността им. Независимо, че не било нейно задължение, ищцата се старала да включва, както обществения съвет, така също и училищното настоятелство в дейността на училището. В подкрепа на това твърдение били писма изх. № 135/13.02.2018 г. и изх. № 333/01.07.2016 г.
По отношение на целесъобразното изразходване на бюджетни средства и липсата на управленска компетентност в тази връзка - посочените факти били обект на съдебен контрол, тъй като съществували като основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ в п.3 от Заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО и съдът се бил произнесъл с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1874/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, че такова нарушение не било налице.
Неаргументиран бил изводът, че не познавала и прилагала действащата нормативна уредба, свързана с управлението и функционирането на училището и че липсвала вменената й професионална компетентност в глава 8 т.3.2 от длъжностната характеристика. Голословни били изводите, че не била добре приета от ученици, родители и учители, което водило до невъзможност да се утвърди като авторитет сред персонала.
Като се вземело предвид поведението на Началника на РУО, а именно прекратяването на трудовото й правоотношение в деня на възстановяването й на работа след отмяна по силата на влязло в сила съдебно решение на незаконосъобразно издадената заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“, можело да се направи обоснован извод, че се касаело за наличие на тенденциозност, лично негативно отношение към ищцата и желание на всяка цена да бъда освободена като Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан без да било налице законово основание за това.
Всички изложени аргументи в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение целели да докажат виновно поведение на ищцата при изпълнение на трудовите й задължения, което не било основание за прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Липсата на професионални качества за ефективно изпълнение на възложена работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ била налице тогава, когато работникът или служителят не притежавали достатъчно професионални знания, умения, навици, т.е. когато се касаело до обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на служителя.