Решение № 1147 от 02.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Сливен, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230104548 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от с. Крушаре, общ. Сливен срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване на нищожността на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, евентуално за нищожност на клауза от договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство.

Ищцата твърди, че на 22.09.2021 г. сключила с ответника Договор потребителски кредит № 1067095, по силата на който усвоила главница в размер на 2200,00 лв. Срокът на договора бил 18 месеца при ГПР от 49,66 %.

В чл. 5 от договора било уговорено кредитополучателката да сключи договор за поръчителство с Multitude Bank p.l.c., по който ищцата дължала възнаграждение в размер на 1100,00 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договор за поръчителство в размер на 1100,00 лева, не е включена в ГПР. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49,66 %, но поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното 1 правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит , въз основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.

1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата излага, че сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита. Посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Ищцата твърди и че посочената клауза е неравноправна, тъй като не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 5 е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия. На изложените основания ищцата моли да бъде признато за установено, че Договорът № 1067095/22.09.2021 г. за предоставяне на потебителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потебителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора 2 ищцата доброволно е поела задължение да предостави обезпечение чрез сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни съображения по отношение действителността на клаузата за предоставяне на обезпечение, като изтъква, че същата не е заблуждаваща, а е индивидуално уговорена и е резултат от свободата на договаряне, като акцентира, че ответното дружество и поръчителят Мултитюд Банк Малта са отделни и несвързани икономически субекти. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата Й. С. С. е сключен Договор № 1067095 от 22.09.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2200,00 лв.

Уговорено е, че срокът на договора е 18 месеца, при лихвен процент по заема 0,00 %. ГПР е посочен като 49,66 %, а общата дължима сума по договора възлиза на 2970,00 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, което ответното дружество не спори, че е предоставено възмездно на ищцата срещу възнаграждение в размер на 1100,00 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор № 3

1067095/22.09.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищцата Й. С. С., ЕГН: ********** и ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, евентуално за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 2200,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите 4 предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая с договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя, е определен на 49,66 %, значително ще надхвърли 5 законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от Договора № 1067095/22.09.2021 г. за предоставяне на потебителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 1950,00 лв., от които 50,00 лв. - заплатена държавна такса и 1900,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2024 г. Липсва направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, поради което и съдът го присъжда изцяло.