Протокол № 123 от 19.03.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. С., 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500116 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Въззивната страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие – юриск. И. Д. И., редовно упълномощен за настоящата инстанция от 12.03.2026 г. от Областен управител на Област С. М.Х., редовно упълномощен от 26.02.2026 г. от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Въззиваемите З. Г. П. и И. Г. П., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от процесуален представител по пълномощие – адв. М. А.

Д., редовно упълномощен за настоящата инстанция от 10.03.2026 г. и приет от днес.

Юриск. И.: Считам, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №14/08.01.2026г. по гр.д. №439/2025г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Държавата Република България, представлявана 1 от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област С., че Държавата Република България не е собственик на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1315 кв. м., съставляващо част от поземлен имот №44, за който имот е отреден урегулиран поземлен имот ХШ-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 50 кв.м. и за 85 кв.м. в квартал 57 по подробния устройствен план на с. Л.М., обл. С., отреден за жилищни нужди, при посочени граници и ДВОРНО МЯСТО с площ от 1320 кв.м., съставляващо част от поземлен имот № 44, за който имот е отреден урегулиран поземлен имот ХII 44, с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 30 кв.м., в квартал 57 по подробния устройствен план на с. Л.М., обл.С., отреден за жилищни нужди, при посочени граници, по иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от З. Г. П. и И. Г. П. срещу Държавата. С Решението са присъдени разноски на ищците в размер на 471,26 евро.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и обжалва решението изцяло.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство.

С Определение от 24.02.2026 г. въззивният съд е приел въззивната жалба за редовна и допустима. Изготвил е подробен доклад на същата и на отговора.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Определението е връчено на страните, ведно с призовките за днешното съдебно заседание.

Юриск. И.: Поддържам подадената въззивна жалба срещу постановеното решение на Районен съд-Н.З.. Считам, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което няма да представям други доказателства.

Нямам доказателствени искания.

Адв. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските пред настоящата инстанция.

С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на

У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:

Юриск. И.: Уважаеми окръжни съдии, считам че постановеното решение на РС-Н.З. е недопустимо, тъй като липсва една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за неговата допустимост, а именно – липса на правен интерес от ищците за водене на отрицателен установителен иск.

2

Аргументите ми за това са, че Държавата не е оспорила тяхното право на собственост, нито е навела каквито и да е доказателства за осъществени юридически факти. Това се потвърждава, както от издадените удостоверения за липса на акт за държавна собственост, така и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, а именно - писмо от Началника на Общинска служба по земеделие - Н.З. и писмо от Директора на Областна дирекция „Земеделие“-С., където е удостоверено, че няма данни процесните имоти да са образувани от имоти, които са били част от имуществото на прекратена организация по Параграф 12 от ПЗР към ЗСПЗЗ. В тази връзка, първоинстанционният съд е изградил неправилни правни изводи, че Държавата е оспорила правото на собственост на ищците. Считам, че е категорично установено Държавата да е собственик на тези имоти и това сме го заявили в издадените удостоверения. В тази връзка считам, че въззиваемите неправилно са изградили извод, съответно нотариуса в нотариалното производство, че Държавата е собственик, основавайки се на констатациите в удостоверението във втория му абзац, според което тези имоти биха били държавна собственост, ако се докаже, че те имат държавен произход, т.е. били са част от имуществото на техните прекратени организации по Параграф 12 от ЗСПЗЗ. Установи се по безспорен начин при първоинстанционното разглеждане на делото от свидетелските показания, че никога Държавата не е била във владение на тези имоти чрез нейните тогавашни съществуващи преди 1989 г. стопански организации – ТКЗС, АПК или която и да е друга образувана стопанска организация, поради което считам, че първоинстанционният съд неправилно е изградил изводи за допустимост на предявения иск и е признал за установено по отношение на Държавата, че тя не е собственик на спорните имоти. Алтернативно, сме изложили възражения за липса на право на собственост на Държавата на основание Параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. След като районен съд е счел, че Държавата отрича правото на собственост на въззиваемите е трябвало да изследва въпроса за приложението на тази разпоредба, което тя не е направила. Алтернативно, изложили сме по неправилността по съдебното решение възражения, които се основават на липсата на каквото и да е обсъждане в мотивите на обжалваното решение на нашите възражения за недопустимостта на иска, поради което считам, че съдът е постановил необоснован и немотивиран акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Моля съдът да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение. Алтернативно, ако счетете, че то е недопустимо да го отмените като неправилно постановено. Моля да ни присъдите разноските на въззивника в размер на 250 евро за юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса.

Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, ще допълня само към писмения отговор с няколко изречения. Държавата в лицето на Областна управа изрази претенции за собственост към процесните имоти и се възползва от скиците и че е записано като „Нива на АПК“ и същото е изписано и в Имотния регистър.

3

Именно, позовавайки се на това, Областна управа счете и прие тогава, че тези имоти са попаднали в организации, на които Държавата е правоприемник и че следва да се считат за държавни. От издадените от въззивника удостоверения, които са издадени на въззиваемите по повод на производство за снабдяването им на документи за собственост, Държавата изрично оспори това тяхно право на собственост и че следва да се считат за държавни. В хода на производството при първата инстанция бяха представени удостоверения, които се разминават по съдържание с Областна дирекция „Земеделие“ и Служба по земеделие в Н.З., които се различават от това, което беше вписано в първоначално даденото удостоверение на въззиваемите. Ако тогава бяха направили една подробна проверка и тогава бяха отразили, че имотите не са държавна собственост, сега нямаше да се занимаваме с това производство. Искам само да обърна внимание, че на основание чл.5, чл.68 и чл.70 от Закона за държавната собственост, актовете за държавна собственост са удостоверителни документи а не с правополагащо действие. Актовете за държавна собственост, както и скиците, не пораждат собственост, а само констатират и отразяват. В случая въззиваемите като заинтересовани лица, на които се противопоставя тази претенция, имат законно право с всички допустими законови средства да оборят това предположение, че в настоящия случай Държавата не е собственик на тези имоти. Моля съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да присъди на доверителите ми направените по делото разноски пред тази инстанция.

Съдът намира делото за разяснено и ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.

Съдът ще ОБЯВИ решението си на 27.03.2026 г.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11,14 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4