Решение № 160 от 05.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500335 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от Д. С. Д. и Р. С. Д., срещу решение № 151/10.03.2022г. постановено по гр.д. № 20214120101531/2021г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Д. С. Д., ЕГН: ********** и Р. С. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Г. О., ул. „А.К.“, № ..., че А. В. П., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. „Б.“, № ...., Е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на следния имот, находящ се в с. М., общ. Л., а именно:

ДВОРНО МЯСТО с площ 1096 кв. метра, с пл. № 523 по Кадастралния план на с. М., общ.

Л., за което и съгласно документ за собственост е отреден УПИ III-594 по ПУП на селото, който УПИ и съгласно Заповед № 1691/07.12.2010г. на кмета на Община Л. получава ново отреждане, а именно: имот с кадастрален номер 523, за който е отреден УПИ III-523, в кв. 104 по ПУП на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, пристройка и стопански постройки при граници, както следва: север Д.Н.Д, изток – улица, юг – улица, запад – имот № 524 на ГД „Бизнес консулт“ и имот № 525 на К. С.а Д.; се осъждат Д. С. Д., ЕГН: ********** и Р. С. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Г. О., 1 ул. „А.К.“, № 10 да заплатят на А. В. П., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. „Б.“, № ... сумата 775,75лв., представляваща направените разноски.

Д. С. Д. и Р. С. Д. считат решението за неправилно. Искат отмяна на решението и отхвърлянето на предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на решението.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Горнооряховският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 от ГПК и 2 съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за неправилно по същество.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е обаче неправилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, не приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Във въззивното производство са събрани допълнителни доказателства.

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по чл.124, ал.1 от ГПК.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява следното:

Неточни са изводите на ГОРС, че А. П. е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, считано от 18.03.2010г. до 19.03.2020г.

ГОРС е приел, че А. П. е започнала да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот от 18.03.2020г. Според решаващия състав тази фактическа констатация се установява от две доказателства представената с исковата молба разписка за предаване на сума и свидетелските показания на Ц.М., разпитан като свидетел по делото.

Обаче: Разписката за предаване на сума е частен свидетелстващ документ, който няма официална заверка - т.е. разписката не се ползва с материална доказателствена сила, нито се характеризира с достоверна дата. Въпреки това ГОРС напълно я е кредитирал като е приел, че от нея се установявало кога е предадена фактическата власт върху процесния имот от Ц.М. на А. П.. В тази връзка следва да се посочи, че разписката явно е съставена за да удостовери предаването на парични средства, а не предаването на фактическата власт върху процесния недвижим имот. От прегледа на съдържанието на разписката се установява, че никъде в документа не е посочено, че той удостоверява предаването на фактическата власт върху процесния имот. Тоест сама по себе си 3 разписката е негодна да удостовери факта на предаване на владението върху имота, още по-малко сочи момента, в който това евентуално е сторено. От показанията на свидетеля М., а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между него и ищцата е имало някакви договорки в миналото, които обаче не са довели до сключването на прехвърлителна сделка между тях, която да има за свой предмет правото на собственост върху процесния недвижим имот. Предаването на парични средства между тях и съставянето на пълномощни може да е свързано с евентуален предварителен договор, който обаче никога не е намерил проявление в окончателен такъв. Възможно е и в основата на тези отношенията да бъде друг вид сделка - например договор за поръчка, насочен към снабдяването на М. с документ за собственост на имота (КНА), какъвто той нямал. Факт е обаче, че Ц.М. никога не е продавал имота на А. П. при спазване на законоустановените изисквания за форма, както и никога не е предавал фактическата власт върху имота в полза на ищцата.

В продължение на гореизложеното, не само че липсва документ, който по несъмнен начин да доказва, че А. П. е започнала да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот от 18.03.2010г., но е налице официален документ, от който се установява, че след тази дата имотът е владян именно от Ц.М.. По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 210, том II, рег. № 2529, дело № 168/2010г. Нотариалният акт е съставен на 09.09.2010г., към която дата нотариусът е констатирал, че имотът се владее от Ц.М. като негов едноличен собственик. За разлика от разписката, нотариалният акт е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила по отношение на фактите, които удостоверява.

Постановявайки решението си ГОРС не е зачел обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт. А разписката, която, както се посочи по-горе, няма отношение към предаване на фактическа власт, а е съставена като доказателство за извършено предаване на парични средства.

От друга страна, видно от съдържанието на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 210, том II, рег. № 2529, дело № .....г., ищцата е действала като пълномощник на Ц.Р.

М., тя е депозирала молбата до нотариус А.М. за признаване на Ц.Р. М. за собственик на основание давностно владение. Това обстоятелство е видно от титулната част на този нотариален акт. Тъй като ищцата е действала в качеството си на пълномощник на Ц.Р. М., то тя не е действала от свое име, а от негово име (от чуждо име) посредством представеното в настоящия процес нотариално пълномощно от 18.03.2012г., което е описано и като приложение в цитирания нотариален акт. Действията на ищцата от чуждо име вместо от свое опровергават теорията, че е започнала да владее имота като свой собствен от 18.03.2012г. Дори същата да е осъществявала фактическа власт върху имота, то тя е осъществявала тази власт като държател, а не като владелец. Наличието на упълномощаване и действие от името на упълномощителя по снабдяване с нотариален акт в 4 полза на упълномощителя са несъвместими действия с твърдяното от ищцата нейно качество на владелец. Това е така, защото в производството по снабдяване с акт за собственост на Ц.М. ищцата, а не той, е декларирала, че имотът се владее от Ц.М., а не от нея и той е собственик на имота, а не тя. Държателят е лице, което владее имота за другиго. Не са налице твърдения, а още по-малко конкретни данни за това, че ищцата като държател е трансформирала държането си във владение, чрез изменение на субективното си отношение към вещта.

Това, че А. П. не е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот, се установява по недвусмислен начин от показанията на свидетеля Ц.М., собственик на процесния имот до момента, в който се е разпоредил с него в полза на Д. Д., която сделка е обективирана с НА № ..., том III, рег. № 4448, дело № .....г. по описа на К.Б., нотариус с рег. № 296 на НК. Видно от съдебния протокол от 07.12.2021г., още във второто изречение св. М. посочва „аз живея в къща, наследствена, която се намира на ул. „Б." № ... в с. М.". Свидетелят М. не е посочвал да е предавал владението върху имота в полза на А. П.. Не са наведени и твърдения П. да е упражнявала еднолична и постоянна фактическа власт върху имота.

Неколкократно М. посочва, че живее в къщата и че е живял в нея преди да замине за чужбина. Свидетелят посочва: „ ..аз по принцип живея в с. М., ул.

„Б."№ ..... Аз от четири години и половина съм в чужбина в Б., там си работя, тук си идвам за по десетина дни, по месец. Преди 4 години живеех на съшия адрес". Свидетелят посочва, че в периода, преди да се установи в чужбина, той е имал постоянно местопребиваване в същата тази къща.

Следователно се опровергава, че А. П. е упражнявала еднолична и непрекъсната фактическа власт върху имота за срок по-дълъг от 10 години.

П. не е упражнявала постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено владение върху имота.

Относно твърденията, че ищцата е допускала и други хора да живеят в имота, а именно семейство калайджии и др. – не са ангажирани доказателства - например договори за наем, заем за послужване или др. Не са разпитани и въпросните лица. По повод същите тези обстоятелства и конкретно за причините, поради които в миналото процесният недвижим имот е бил обитаван от трети лица, свидетелят М. И. Л. — понастоящем изпълняващ длъжността кмет на с. М., посочва, че тези лица са били регистрирани на адреса на процесния имот само за да участват на избори.

Свидетелят заявява, че лично Ц.М. - действайки в качеството си на собственик на имота към онзи момент, е ходил в кметството на село М. и е подал декларация по чл. 92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация, която декларация-съгласие е една от предпоставките за да бъде променена адресната регистрация на лицата. Свидетелят посочи, че това се е случило в периода 2012г. - 2013г.

Всичко изложено по-горе напълно кореспондира с показанията и на останалите свидетели по делото.

От свидетелските показания на свидетелите С.Д., К.В. и М. Л. се установява също така и обстоятелството, че в продължителен период от време процесният имот е неподдържан и е бил в лошо състояние, което кореспондира с тезата, че ищцата не е осъществявала фактическа власт върху имота.