Решение № 3185 от 24.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3185 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20213110104163 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени субективно и обективно съединени искове от Е. Х. Х. и Н. Х. Х., както следва:

1. иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответницата И. И. Н., че ищците са собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********4 по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрени със Заповед РД18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед 18-10044/21.10.2020 г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. ***********, гараж *, който се намира на етаж -* в сграда с идентификатор *******1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 19.01 кв.м., ведно с 8.7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - *******1.15 и *******1.14, въз основа на давностно владение, осъществявано за периода от 10.02.2010 г. до м.октомври 2020 г.

2. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на ответника С. Л. С., че ищците са собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********4 по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрени със Заповед РД1 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед 18-10044/21.10.2020 г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. ***********, етаж -*, гараж *, който се намира на етаж -* в сграда с идентификатор *******1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 19.01 кв.м., ведно с 8.7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - *******1.15 и *******1.14, въз основа на давностно владение, осъществявано за периода от 10.02.2010 г. до м.октомври 2020 г. и за осъждане на С. Л. С., да предаде на ищците владението върху процесния имот.

3. предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата И. И. Н., да заплати солидарно на ищците сумата от 6000 евро, представляваща получената от нея продажна цена за гараж №4 с площ 19.01 кв.м. с идентификатор ***********4, находящ се в гр. *********** по предварителен договор от 10.02.2010 г. с нотариална заверка на подписите рег. № *********** г. на нотариус Я.Н. рег. № ** на НК, дължима на неосъществено основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № ******* г. на нотариус Ж.К., рег. №*** на НК, вписан в СВ-Варна под акт №*, том **, дело №****, вх.рег. №****/*** г. ответницата И. И. Н. е придобила правото на собственост върху гараж № * с площ 19.01 кв. м., находящ се на първи сутеренен етаж в сградата в гр. ***** при граници: улица, двор, гараж № *, гараж № * и 8.7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 722 кв.м. по нотариален акт, а по скица 838 кв.м., представляващо поземлен имот № *** по плана на ** подрайон на гр. Варна.

Ищците сочат, че с предварителен договор от 10.02.2010 г. с нотариална заверка на подписите рег. № *********** г. на нотариус Я.Н. рег. № ** на НК, И. Н. се е задължила да продаде на Е. Х. гореописания гараж. Поддържат, че уговорената от страните продажната цена от 6000 евро е била изплатена напълно на продавача в деня на подписване на предварителния договор, като страните са уговорили окончателният договор за покупко-продажба да бъде сключен в срок от 5 работни дни след издаване на схема на гаража от СГККВарна. Заявяват, че владението на гаража е предадено в деня на подписване на предварителния договор. Твърдят, че от този момент нататък са ползвали гаража като склад за съхранение вещи, строителни инструменти и материали и периодично са го посещавали.

Излагат, че при посещение на имота през м. октомври 2020 г. Е. Х. установил, че бравата на гаража е сменена и няма достъп до него. От извършена справка в СВ-Варна ищците установили, че на 23.10.2020 г. И. Н. се е разпоредила с процесния недвижим имот в полза на ответника С. Л. С..

Поясняват, че И. Н. е прехвърлила на последния гаража чрез договор за 2 покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ****, том **, рег. № ***, дело № ***/*** г. на помощник нотариус К. З. при нотариус К. П., рег.№ *** на НК, вписан в СВ-Варна под акт № **, том ***, дело № ***, вх. рег. № ***/** г. на СВ-Варна.

Ищците твърдят, че след подписване на предварителния договор през 2010 г. многократно са търсили И. Н. за сключване на окончателен договор, но не са могли да установят връзка с нея. Поддържат, че от 10.02.2010 г. до м. октомври 2020 г. са владели процесния гараж непрекъснато и необезпокоявано, като са афиширали намеренията за своене на имота. Поради това претендират, че са придобили собствеността върху него по давностно владение, продължило 10 години. Тъй като двамата са били в граждански брак към датата на сключване на предварителния договор, поддържат, че са придобили гаража в режим на СИО. Поради изложеното считат, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба между двамата ответници И.

Н. не е притежавала правото на собственост върху имота, поради което сделката не е породила целения вещно-прехвърлителен ефект.

Поддържат, че при евентуално отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, И. Н. следва да им върне заплатената по предварителния договор продажна цена за гаража, тъй като в случай че се приеме, че тя е могла да се разпореди с имота в полза на С. С., с тези си действия се е поставила в невъзможност да изпълни поетите по предварителния договор задължения и същият следва да се счита развален по право, а в условията на евентуалност – с изричното изявление на ищците, извършено с исковата молба.

Ответникът С. Л. С. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по чл. 108 ЗС като неоснователен.

Оспорва ищците да са придобили процесния имот по давност и в частност – че същите са получили владението върху имота на 10.02.2010 г. и са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху него от тази дата до м.октомври 2020 г. Признава, че понастоящем той владее процесния имот.

Позовава се на чл. 10 от приложения към исковата молба предварителен договор, съгласно която владението е следвало да бъде предадено от продавача на купувачите в срок от 5 дни, считано от датата на подписването на договора. Счита, че липсват доказателства за изпълнението на това задължение от страна на продавача. Навежда доводи, че дори ищците да осъществявали фактическа власт върху процесния недвижим имот, то е било в качеството им на държатели на вещта за собственика И. Н..

Оспорва цената по предварителния договор да е била изцяло и напълно платена, като поддържа, че изявленията на страните по предварителния договор в този смисъл не отговарят на действителността.

Оспорва твърденията на ищците, че са владели процесния гараж непрекъснато и необезпокоявано и са афиширали намеренията си за своене на имота.

Ответникът С. излага, че при провеждането на предварителните уговорки с И. Н. неколкократно е посещавал гаража за извършване на оглед и 3 не е констатирал той да се владее от трето лице. Имотът бил занемарен, с образували се наноси от кал и прах пред вратите, свидетелстващи, че същите не са отваряни много продължителен период от време. Поддържа, че е влязъл в контакт с И. Н. по повод планирана продажба на процесния гараж още през м. януари 2020 г., когато бил извършен първият оглед на обекта, като още същия месец И. Н. освободила гаража от своите стари, складирани в него вещи. През следващите месеци ответниците посещавали неколкократно гаража, като при всички посещения гаражът бил отключван и отварян от И.

Н..

Заявява, че е придобил собствеността върху гаража по силата на сключен с И. Н. договор за покупко-продажба в нотариална форма, след което е извършил подобрения в него и го ползва активно без възражения или съпротива на трети лица, претендиращи права върху имота.

Моли предявеният срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен.

Ответникът И. Иванова Н. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на собственическия иск и оспорва иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като неоснователен.

Счита, че ищците не са придобили собствеността върху процесния имот, поради което не са легитимирани да предявят иск за собственост на същия.

Оспорва ищците да са изправна страна по предварителния договор, както и същите да са владели имота спокойно и необезпокоявано с намерение за своене. Обосновава се с обстоятелството, че ищците не са сторили всичко необходимо за сключване на окончателен договор – нито са поканили ответницата за сключване на окончателен договор, нито са завели иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.

Оспорва плащането на сумата от 6000 евро по предварителния договор.

Сочи, че в договора не е посочено изрично, че същият изпълнява ролята на разписка, както и липсва изявление, че е платено напълно и в брой преди подписването му.

Поддържа, че отношенията между страните по предварителният договор са претърпели изменения, като предварителният договор е претърпял две обективни новации. Твърди, че на следващия ден /11.02.2010 г./ между страните са сключени договор за наем на процесния обект, както и договор за заем, по силата на който И. Н. е предоставила на Е. Х. сума в размер на 4000 евро. Поддържа, че фактическата власт върху имота е предадена в изпълнение на договора за наем и ищците никога не са осъществявали владение върху имота. Твърди, че действието на предварителния договор е поставено в зависимост от изправността на ищеца по договора за заем, сумата по който била предназначена за ремонт на гаража, за да може същият да се ползва като сервиз за ремонт на коли. Сумата следвало да бъде върната в срок от три години, като в случай че същата не бъде върната в посочения срок, предварителният договор губи своето правно действие. Поради неизпълнение на задължението на заемателя, предварителният договор изгубил своето 4 правно действие. Твърди, че ищецът се явява неизправна страна и по договора за наем, тъй като не е заплащал данъците върху имота, въпреки постигнатата уговорка за това. Поддържа, че при опит да получи обратно заемната сума ищецът скъсал оригиналите на трите договора и ги стъпкал, поради което има запазени само копия.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да й бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че между ищеца Е. Х. и ответницата И. Н. е подписан предварителен договор за покупко-продажба, имащ за предмет процесния недвижим имот; че от 23.10.2020 г. ответникът С. Л. С. упражнява фактическа власт върху имота.

С исковата молба в представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** том **, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Ж. К., рег. № *** на НК, от съдържанието на който се установява, че И. И. Н. е придобила правото на собственост върху гараж № *, находящ се гр. *****, на първи сутеренен етаж, с площ 19.01 кв. м., в при граници: улица, двор, гараж № *, гараж № * и 8.7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 722 кв.м. по нотариален акт, а по скица 838 кв.м., представляващо поземлен имот №*** по плана на ** подрайон на гр. Варна.