Решение № 17 от 02.03.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Нови пазар, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно наказателно дело № 20213620200309 по описа за 2021 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят С. Н. ХР., заявява, че не е съгласен с наложеното му наказание с наказателно постановление №21-0307-000517 от 30.06.2021 г. на Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че на посочената отсечка, по която се движил с автомобила, нямало знак за населено място, нито за ограничение на скоростта. Град Каспичан се намирал в дясно по посока на неговото движение на около 500 м. от разклона на главния път, по които той се движел с управлявания автомобил. Жалбоподателят видял поставен знак Д25, указващ нуждата от платена винетна такса за преминаване, но нямало знак за населено място.

Жалбоподателят бил санкциониран затова, че на 29.03.2021 г. в 15,51 часа в Община Каспичан, при движение по път първи клас I-2, км.133+235, до разклона за град Плиска, в посока град Варна, е управлявал л.а. „***“ с рег. №***, собственост на Н.Х.П., със скорост 105 км./ч., при разрешена максимална скорост за движение в населено място до 50 км./ч., но той управлявал автомобила извън населено място. Предвид тези обстоятелства, жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, в съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със 1 законовата рамка. Възраженията на жалбоподателя били бланкетни, а осъщественото нарушение и авторът му били установени категорично. В допълнително становище и в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна допълва доводите в съпроводителното писмо и представя доказателства. Моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

Моли, в полза на страната да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение бл. №760071/07.06.2021 г. актосъставителят Р. АД. М. е констатирал, че на 29.03.2021 г. в 15,51 часа в Община Каспичан, при движение по път първи клас I-2, км.133+235, в посока от гр. Шумен към град Варна, жалбоподателят е управлявал л.а. „***“ с рег. №***, собственост на Н.Х.П., със скорост 105 км./ч., при разрешена максимална скорост за движение в населено място до 50 км./ч., установена с техническо средство за контрол на скоростта TFR1-М №591/12.

Скоростта е намалена с 3% поради възможна грешка на техническото средство.

Актосъставителят е посочил, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, връчен му на 21.06.2021 г.

Видно е също така, че жалбоподателят е вписал наличието на възражения по констатираното нарушение и съставения акт. Преди съставянето на АУАН, на собственика на автомобила Н.П. от гр. Шумен е бил предявен снимков материал на извършеното нарушение и същият е бил поканен, в случай че не е управлявал той автомобила, да попълни декларация с данните на управлявалия го. На 20.05.2021 г. П. е попълнил декларация, в която е посочил данните на сина си – жалбоподателя С. Н. ХР., с пояснение, че в деня и часа на извършеното нарушение именно Х. е управлявал автомобила му. С покана по преписка №7562от 29.03.2021 г., връчена на 20.05.2021 г. жалбоподателят С.Х. е бил поканен в двуседмичен срок да се яви в РУ-Нови пазар. Предвид неявяването му, на 07.06.2021 г. в негово отсъствие и в присъствието на свидетели, е бил съставен АУАН бл.

№76071. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №21-0307-000517 от 30.06.2021 г. на Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което за установеното именно с АУАН бл. №760071/07.06.2021 г. нарушение, и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозсно средство за срок от 3 месеца.

Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това 2 лица.

Относно възражението за нечетливост на индигирания втори екземпляр на акта, връчен на жалбоподателя, то съдът счита, че възражението е неоснователно. Действително представеният от жалбоподателя екземпляр от акта за административното нарушение е с избледнял ръкописен текст. По делото, обаче актосъставителят Р. АД. М. категопично заявява, че връченият на жалбоподателя акт е бил четлив. Също така е видно, че от връчването на акта и до момента на представянето му по делото е изминал период, в който няма данни по какъв начин е бил съхраняван акта, поради което съдът не може да приеме твърденията, че актът е бил нечетлив при връчването му. Но дори и да се приеме, че е налице известна нечетливост, то очевидно жалбоподателят е разбрал какво нарушение му е вменено с акта, включително кога и къде е извършено то, предвид вписаните възражения в него.

Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на свидетелите Р. АД. М., Т. К. Д., КР. Б. Б. и Н.Х.П., както и от писмените доказателства – декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 20.05.2021 г. и също такава от същата дата; покана по преписка №7562/29.03.2021 г., получена на 20.05.2021 г.; писмена кореспонденция РУ-Нови пазар-ОПУ-Шумен с протокол за местоположение на пътни знаци Д11 и Д12; искане от РУ-Нови пазар до кмета на Община Каспичан и писмен отговор относно кадастралния и регулационен план на гр.Каспичан; снимка, именувана клип №7562 от 29.03.2021 г.; протокол за използвано АТСС,протокол за проведено обучение; протокол за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол; техническо описание и инструкция за експлоатация на TFR1-M; справка за нарушител; схеми на участък от републикански път I-2 от км.132+235 до 133+420 с нанесени пътни знаци и маркировка-част 1, част 2 и част 3 и схема на участък от републиканки път I-2 и републикански път III 2006 „Мътница-Мадара –Каспичан“ с нанесени пътни знаци, че на 29.03.2021 г. в 15,51 часа жалбоподателят се е движил по път I-2, км. 133+235 до разклона за гр. Плиска в посока към Варна, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. №***, със скорост 105 км/ч., при разрешена максимална скорост за движение в населено място до 50 км./ч., т.е. управлявал е с превишение от 55 км./ч. Този участък от пътя бил част от населеното място на гр. Каспичан и в него разрешената за движение на автомобилите скорост е от 50 км/ч, като ограничението е било въведено с поставени пътни знаци Д11 и Д12, на 132+235-в дясно и на км.133+420 - в ляво по път I-2. В същия ден на това място била поставена мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за движение от страна на служител на РУ- Нови пазар. Мобилната система за видеоконтрол била монтирана на служебен автомобил и представлявала автоматизирано средство, но не напълно, а имало и служител, който работи с камерата. Така с въпросната мобилна система за видеоконтрол била регистрирана скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, бил изготвен и снимков материал на автомобила. Впоследствие се съставил горепосочения протокол за използване на АТС или система. Преди да навлезе по път I-2 в конкретния участък и да бъде заснето извършеното нарушение, жалбоподателят се движил от с. Мадара в посока кв.

3

Калугерица и гр. Каспичан. Това се установява от показанията на св. Н.П., който е баща на жалбоподателя и собственик на управлявания от последния автомобил. Свидетелят П. се намирал в гр. Нови пазар, а жалбоподателят в с. Мадара, когато се наложило жалбоподателят да пристигне в гр. Нови пазар, за да бъде ползван автомобила за снабдяване с резервни части за друг товарен автомобил. Преди да стигне до републиканки път I-2 и да се отправи в посока гр. Нови пазар, след кв. Калугерица и бензиностанция „Бенита“, жалбоподателят се движел по републикански път III-2006 „Мътница-Мадара-Каспичан“.

Видно от схемата на участъка между двата пътя, управлявайки, той среща следните пътни знаци: указателна табела Т8 за наличие на знак Б1 след 150 метра, знак Б1-„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, в дясно на км.11+841 –знак „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“, пътен знак Ж7 - указателна табела за посоката на движение за гр. Каспичан, в дясно републиканския път продължава в посока град Каспичан, а при завой в ляво, по общински път се среща пътен знак Ж6 - указателна табела, пътен знак Т8 - указателна табела за разстояние до знак Б1 и в дясно се навлиза по път I-2. Видно от приетата като доказателство по делото схема на участък между път I-2 и път III 2006, част 2, на лист 158 по делото, непосредствено преди бензиностанция „Бенита“, на км.11+617, по посока на движение на жалбоподателя е наличен пътен знак Д11 показващ начало на населеното място гр. Каспичан.

Предвид гореизложеното, съдът счита, по делото се доказва с категоричност, че жалбоподателят е управлявал горепосочения автомобил и в горепосочения пътен участък, като се е движил със скорост надвишаваща скоростта за населено място с 55 км/ч, с което е осъществил административното нарушение, описано в наказателното постановление.

Предвид това подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна и не следва да се уважи, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Относно наложеното административно наказание е видно, че същото е определено в конкретния вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която разпоредба не предвижда минимални и максимални граници на наказанията, а същите са определени точно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган юрисконсулт И. Симеонова, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда. Искането е основателно и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да се заплатят от жалбоподателя.Возим от горното, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0307-000517/30.06.2021 г. на Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което на С. Н. ХР. , с ЕГН 4

********** от гр. Шумен, ул. „***“ №8, ет.2, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба от 750 лв.

/седемстотин и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон.

ОСЪЖДА С. Н. ХР. , с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***“ №8, ет.2 да заплати на Областна Дирекция на МВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.