Определение № 7525 от 01.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7525 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100500401 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 12.12.2025 г., подадена от ответника „Софийска вода“ АД, срещу определение №49232 от 28.11.2025 г., по гр. д. №70710/2024 г. на СРС, 39 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение от 22.04.2025 г., постановено по същото дело, в частта с разноските.

Частният жалбоподател оспорва мотивите на СРС, с които молбата му по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е претендирал извънсъдебно или съдебно процесното вземане, което единствено се съдържа в справка, издадена по писмено искане на ищеца за задължения по партида с клиентски номер 1005430736.

Насрещната страна по жалбата адв. В.С. – лично и като пълномощник на ищцата С.М., я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство по гр. д. №70710/2024 г. на СРС, 39 състав, е образувано по предявен отрицателен установителен иск, с който С.М. оспорва дължимостта на сумата от общо 191,56 лв. за периода 15.10.2020 г. – 18.01.2022 г., представляваща стойността на доставени услуги от „Софийска вода“ АД, с твърдение за липсата на облигационна връзка между нея и ответното дружество, тъй като не е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот. Сочи, че ответното дружество не е предоставяло ВиК услугите, чиято стойност претендира, а при 1 условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза тригодишна погасителна давност.

С решение 22.04.2025 г. предявеният отрицателен установителен иск е уважен по съображения за недоказаност от страна на ответното дружество на предоставени на ищцата в имота ВиК услуги за процесния период, а „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от „Софийска вода“ АД, за изменение на решението в частта с възложените в тежест на ответника разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Визираната норма изисква кумулативното наличие на две предпоставки – изявление на ответника с отговора на исковата молба, че признава иска, и липсата на факти, които да обуславят извод, че неговото извънпроцесуално поведение е довело до необходимост ищецът да се защити чрез иницииране на съдебен процес.

В конкретния случай съществено значение има фактът, че с отговора си „Софийска вода“ АД изрично е завяло, че признава иска и ищецът действително не дължи плащане на процесната фактура по изложените в исковата молба доводи. Тези доводи обаче не се свеждат само до отричане на извънсъдебно претендираното от дружеството вземане поради погасяването му по давност, а на първо място поради липсата изобщо на валидна облигационна връзка, евентуално поради неизпълнение на сключения договор и недоставянето на вода до имота, и едва на трето място като погасено по давност. Ето защо и цитираната в частната жалба практика на ВКС е неотносима към настоящия казус, защото тя е постановено в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, с който се отрича вземането като погасено по давност.

Съдържанието на изявлението, с което е направено признанието на иска, води до логичен извод, че дружеството не оспорва твърдяната от ищеца липса на облигационна връзка, в който случай изобщо не възниква вземане в негова полза, съответно, изключена е правната възможност да настъпи погасителна давност, респ. ирелевантно е дали ищецът следва да се позове извънсъдебно пред ответника на настъпилата давност и едва след това, ако ответникът не зачете това изявление, то за ищеца би възникнал интерес от водене на отрицателен установителен иск.

В настоящия случай ищецът няма друг ред за защита, освен да проведе исково производство, в което да бъде отречено претендираното без основание (при липса на валидно облигационно правоотношение) вземане.

Гореизложеното води до извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесе тежестта на сторените от ищеца разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия му безплатна правна помощ 2 адвокат. Частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение №49232 от 28.11.2025 г., по гр. д. №70710/2024 г. на СРС, 39 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение от 22.04.2025 г., постановеното по същото дело, в частта с разноските, следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №49232 от 28.11.2025 г., по гр. д. №70710/2024 г. на СРС, 39 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3