Решение № 355 от 29.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пазарджик, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100442 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, чрез пълномощника й адв. Т. Ж. (ПзАК) против М. В. Л., ЕГН **********, с адрес с.О., обл. П., ул. ***.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 29.12.2023 г. около 15:00-15:15 ч. на булевард „Христо Ботев“ в гр. Пазарджик, при теглене на пари от банкомат /АТМ/ на ПИБ, който се намира до офис на „Easy pay” в кв.Запад, ответницата Л. застанала изключително близко в гръб до ищцата и започнала да нарушава личното й пространство. Стресната от присъствието й, ищцата се обърнала към нея с въпрос дали може да й помогне с нещо, но като реакция получила грубо отношение от ответницата и обидни думи - „***“, „***“, „***“. Това поведение я накарало да не реагира и продължила с тегленето на парите.

Паралелно в този момент се появила и още една жена, позната на ответницата, която застанала от другата страна на ищцата и така последната се почувствала като в капан. След като приключила с тегленето на 1000 лева ищцата се обърнала към ответницата и й казала, че ATM - устройството е свободно.

1

След това тръгнала да пресича пътното платно на бул. „Христо Ботев“, за да стигне до лекия автомобил, който бил паркиран в близост до църквата „Свети Георги“ пред ресторант „Виго“, бул. „Христо Ботев“ 17, управляван от нейн приятел. Достигайки осевата линия от пътната маркировка на пътното платно, усетила силен и пронизващ удар в гърба, зашеметила се и паднала на пътното платно, като много се изплашила. Насъбралите се хора и приятелят й се притекли на помощ, но при опитите й да стане, усетила неописуемо силни болки в дясното рамо, както и в коляното и не можела да стъпи да крака. В последствие разбрала, както от Н. Д., така и от други присъстващи, че ударът в гърба й бил нанесен от ответницата М. Л..

В резултат на уврежданията, които получила при падането, се наложило да бъде транспортирана в ЦСМП-Пазарджик на МБАЛ гр. Пазарджик – спешно отделение, където след направена рентгенова снимка се установило, че е получила фрактура в дясното рамо, счупена лопатка и увреждане на меки тъкани, както и травма на дясно коляно.

На 29.12.2023 г. била шинирана дясната й ръка, чрез поставянето на ортеза, дясно коляно също било в ортеза, придвижвала се само с инвалиден стол, болките били не стихващи - постоянни, за което приемала болкоуспокояващи. Самостоятелното й придвижване било затруднено, което довело и до нарушаване на личните й грижи.

Твърди, че острите болки в областта на дясното рамо, гърба и дясно коляно не спирали, което обусловило нуждата от постоянна три часова болкоуспокояваща терапия. Изобщо не можела да движи дясната си ръка, а при опит и за най-малко движение на коляното, усещала силна, пронизваща болка. Не можела нито да легне самостоятелно на леглото, нито да стъпи или да се изправи сама, не можела да спи нормално. С оглед на причинените й увреждания от падането на пътното платно, вследствие на бутането/блъскането от страна на ответницата, било затруднено поддържането на личната й хигиена. Не можела да се обслужва самостоятелно, дори да отиде сама до тоалетна без чужда помощ, да се изкъпе или пък да се преоблече, тъй като цялата й дясна страна била „блокирана“/обездвижена от болезнени натъртвания, подуване и счупвания. Изпитвала силни болки и в областта на подбедрицата на десния крак, не можела да стъпи на него, било невъзможно да стане от легло/стол самостоятелно и да се придвижва, като в 2 това тежко здравословно състояние се наложи да посрещна новата 2024 г.

В резултат на това се сринала емоционално и психически, тъй като не била в състояние да подготви честването на новогодишния празник, както и да полага обичайната грижата за своя баща, който бил със силно влошено зрение - пълна слепота с ляво око и на 30 % процента функция на дясното.

На 07.01.2024 г. в „Уни Хоспитал“ гр. Панагюрище й бил направен ЯМР на дясна коленна става и дясна раменна става, при който се установило скъсано сухожилие на м.супраспинатус, разкъсан заден рог на латерален менискус на дясното коляно, наред с получените при падането множество охлузвания и натъртвания в областта на лявото коляно, главата и дясната подбедрица.

След проведена консултация с лекарите, лечението й продължило повече от два месеца, през които била с ортеза, както на дясна ръка, така и дясно коляно и на медикаментозна обезболяваща терапия, като за известен период от време се придвижвала с инвалиден стол. През този период търпяла силни като интензитет болки и изпитвала необходимост от грижа на близките си за обслужване на ежедневните й физиологични нужди.

Въпреки продължителния и болезнен период на възстановяване, отчупения франгмент бил стабилизиран и след консултация ортопедите взели решение да бъде оперирано първо дясна колянна става, за да може да ходи самостоятелно.

Така, на 28.03.2024г. била хоспитализирана в МБАЛ „Уни Хоспитал“ Панагюрище за операция на менискус в дясната подбедрица на долния крайник. На 29.04.2024 г. претърпяла и оперативна интервенция в областта на десния раменен пояс - възстановяване на скъсан мускул и сухужилие в МБАЛ „Уни Хоспитал“ гр. Панагюрище. На 02.05.2024г. била изписана и транспортирана вкъщи, но въпреки усилията на медицинските специалисти, отново търпяла силни болки и била зависима от своите близки за задоволяване на ежедневните й лични нужди и грижи.

Изложени са твърдения, че в резултат на увреждането ищцата била обездвижена за дълъг период от време и това довело до нарушаване на обичайния й начин на живот. Била срината психически и емоционално. Не излизала от къщи, не се виждала с близки и познати. Започнала да изпитва ужас и панически страх, когато някой се нареди зад нея на опашка в магазин, 3 за “easy pay” и др., да не я бутне, да не падне и нарани отново.

Като резултат от уврежданията твърди, че и към момента физическото й състояние не е възстановено такова, каквото е било преди получаването на травмите. Преди да получи уврежданията водела активен начин на живот, спортувала, ходела на походи в планината, шофирала самостоятелно личния си автомобил, а към настоящия момент, въпреки, проведеното лечение, в т.ч. и оперативни интервенции, не можела да се качва по стълби, да движи дясната си ръка свободно и в пълен обем както преди, без да изпитва болка, както и да изпълнява служебните си задължение на медицински специалист с предишната бързина и качество.

Твърди, че на 03.05.2024 г. й се родило и внуче, което не можела да гушне, поради получените травми, а здравословното й състояние попречило да помага на снаха си в първите дни от изписването на детето.

Твърди още, че за периода от 03.01.2024 г. до 01.06.2024 г. била в отпуск поради временна неработоспособност и за това и не получава трудовото си възнаграждение като медицински специалист, което било в размер на 15000 лв., а обезщетението за временна нетрудоспособност -6554,77 лв., поради което пропуснала полза в размер на 8 445,23 лв.

В резултат на увреждането претърпяла и имуществени вреди на стойност от 1375.12 лв. - разходи за проведени медицински изследвания и закупуване на лекарства.

Въведеният петитум е да се постанови решение, с което М. В. Л. бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на причиненото й от ответницата увреждане на здравето изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023 г. до окончателното изплащане сумата; 1375,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за проведени медицински изследвания и закупуване на лекарства в резултат на причиненото й от ответницата увреждане на здравето, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на 4 увреждане - 29.12.2023г. до окончателното изплащане сумата; 8445,23 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, представляваща разликата между полагащото й се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 03.01.2024 г. до 01.06.2024 г., вследствие на причиненото от ответницата увреждане на здравето, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и разноските.

В хода на производството по делото с протоколно определение от 29.06.2026 г. , на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на претенцията на ищцата П. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.*** против М. В. Л. с ЕГН ********** с адрес с. О. ул.***, за заплащане на обезщетение за разликата от дължимото й се обезщетение за временна неработоспособност до разликата на получаваното от ищцата трудово възнаграждение, като *** на „М - транс 21“ ЕООД от 8445,23 лева на 2449,93лева.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата М. Л., чрез пълномощника й адв. Л. М. (ПзАК) е постъпил писмен отговор, в който се оспорват предявените искове. Възразява се, че претендираното в настоящото производство било прекомерно завишено. В разглеждания казус ищцата била с трайно затруднени движения на горния десен крайник около 4-5 месеца, а останалите травматични увреждания довели до болка или страдание, без разстройство на здравето, поради което и предявения иск от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от трайното затрудняване на движенията на десния горен крайник и на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание без разстройство на здравето, били прекалено завишени. Освен това съгласно съдебномедицинското удостоверение нямало данни за трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, както се сочело в исковата молба.

Не се възразява по направените доказателствени искания.

Страните в процеса са представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си.

5

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си пълномощници подържат изцяло наведените от тях доводи и възражения.

След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е в процеса, а и от приложеният към настоящето дело заверен препис от споразумение от 27.05.2025 г., постигнато по НОХД № 726/2025 г. по описа на РС-Пазарджик, влязло в законна сила, се установява, че ответницата М. В. Л. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение за това, че на 29.12.2023 г. в гр.Пазарджик е причинила на П. Н. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, вследствие на счупване на дясната лопатка, която е анатомически и функционално свързана с десния горен крайник, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр с чл.55 ал.1, т.2 б.“б“ от НК й е определено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от осем месеца.

От приетата по делото СМЕ, която като компетентно изготвена въз основа на приетата по делото медицинска документация и данните от личния преглед, а също и като неоспорена от страните, съдът изцяло кредитира, се установява, че след блъскането на ищцата на 29.12.2023 г., същата била транспортирана до Спешното отделение на МБАЛ-Пазарджик за преглед.

Установило се, че е налице контузия на дясната раменна става с откършек от ставната ямка на дясната лопатка - кавитас гленоидалис и контузия на дясното коляно. Дясната раменна става била имобилизирана с мека имобилизация, а коляното - с ортеза.