Решение № 1065 от 11.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Варна, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20223100501155 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19251 от 23.03.2022 г. на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО

КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА" ЕАД ЕИК 175463110 със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от изпълнителния директор Х. С. Т., чрез адв. А.К., срещу Решение № 328 от 15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 11246 от 2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД, ЕИК 175463110, със седалище и адрес на управление гр. **** ДЪЛЖИ на „МЛ - България“ АД, ЕИК 112106418, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор Р.П.М., сумата от 412,50 лв. за предоставени услуги по Договор № 2184 от 13.02.2012 г. и фактура № 40674/20.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6166/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на подаването за заявлението – 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата си процесуалният представител на въззивника „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД счита решението на ВРС за неправилно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че не са били събрани достатъчно 1 доказателства по делото, от които може да бъде направен извод за дължимост на претендираната сума. Излага, че осчетоводяването на издадената фактура от жалбоподателя не предполага признание на задължението и основателност на претенцията. Твърди, че в производството пред първа инстанция не се е установило възлагане на работа от страна на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД на „МЛ - България“ АД, наличието на утвърден график, както и връзка между процесния идентификационен документ и процесната фактура № 40674/20.11.2020 г.

Излага, че представения по делото идентификационен документ не е надлежно попълнен, липсват три имена и длъжност на лицето предало товара, а е посочена само фамилия на лицето, като по този начин документът е съставен в противоречие с изискванията на Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Твърди, че представените в производството пред първа инстанция писмени доказателства не са годни да породят твърдените правни последици. Излага, че по делото се е установило, че дружеството жалбоподател е заплатило предоставените от въззиваемото дружество услуги, а процесната сума не е заплатена, тъй като същата не е дължима.

Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на заявената искова претенция в цялост.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна „МЛ- България” АД, чрез процесуален представител адв. Е.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на въззивната жалба, тъй като същата не била подадена в предвидения за това срок. Излага съображения и за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционното решене е правилно и законосъобразно. Излага, че с депозираната въззивна жалба въззивникът навежда нови възражения, които не са били релевирани в производството пред първа инстанция. Заявява, че от представените по делото доказателства, а именно сключен между страните Договор за събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци № 2184 от 13.02.2012 г. и Анекс № 8 от 01.07.2020 г. към Договор № 2184 от 13.02.2012 г. се установило по делото наличието на трайни търговски отношения между страните, вкл. за процесния период. Излага, че въззиваемото дружество е предоставило договорените между страните услуги, като е съставило изискуемите документи, съобразно изискванията на закона, сред които и процесният идентификационен документ № 6 от 13.11.2020 г. за приети, транспортирани и обезвредени 250 кг. опасен отпадък с код № 18 01 03 от ответника. За извършената услуга дружеството е издало фактура № 40674 от 20.11.2020 г. Твърди, че въззивното дружество не оспорва приемането и подписването на предадения от въззиваемото дружество идентификационен документ № 6 от 13.11.2020 г. Излага, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът правилно е констатирал наличие на валидно облигационно отношение между страните за 2

2020 г., включително и за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги, които са приети от въззивника. В заключение настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по делото е образувано по искова молба на „MЛБЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 11210641, със седалище и адрес на управление в град Пазарджик п.к. 4400, ул. „Константин Величков" №97, представлявано от Р.П.М. -изпълнителен директор, чрез адв. Е.Д. - Адвокатска колегия - Видин, против ответника „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА" ЕАД с ЕИК 175463110 със седалище и адрес на управление в град ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение №1436/28.04.2021г. издадена по частно гражданско дело ч.гр.д. №6166/2021г., по описа на ВРС, сумата от 412,50 лв.

(четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки) за предоставени услуги по Договор №2184 от 13.02.2012 год. и фактура №40674/20.11.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6166/2021 год. по описа на Районен съд - Варна до окончателното изплащане на сумата.

Установява се по делото, че на 13.02.2012г. между страните е сключен договор, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да извършва необходимите дейности по събиране, транспортиране и 3 унищожаване на опасни отпадъци собственост на възложителя, ответник, сега въззивник. С Анекс № 8 от 01.07.2020г. срокът на договора се удължава с две години, като всички останали клаузи по него запазват действието си.

Представена по делото е фактура № 40674 от 20.11.2020г. на стойност 412.50 лева с основание - обезвреждане на отпадъци код 18 01 03*, носеща подпис само на съставител. Съгласно идентификационен документ № 006/13.11.2020г. товародател на отпадъка с посочения код е ответникът, а товарополучател и превозвач – ищецът, като за последния върху него е положен печат на дружеството и на лицето, предало вещите, Р.Е., която е положила и подпис. Съгласно чл. 12, ал. 7 от Наредба № 1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри същият документ е бил предаден от ищеца на РИОСВ Варна /на чиято територия е товародателя/ и РИОСВ Пазарджик /на чиято територия е товарополучателя/ с писма от 16.11.2020г. и 01.12.2020г.

От заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че счетоводството на страните по отношение на договорните правоотношения е водено редовно. Процесната фактура е отразена и при двете страни по правоотношението, като конкретно при възложителя като задължение в сметка 401 Задължения към доставчици. Тези факти представляват извънсъдебно признание на задължението и доказват неговото съществуване. Липсват данни за извършено плащане към изпълнителя.

Съгласно идентификационния документ предаването на опасните отпадъци е извършвано от възложителя чрез лицето Ренета Енева, посочено като лице с представителна власт, като издадената за услугата фактура е осчетоводена своевременно. Доколкото с тези свои действия възложителят е потвърждил действията на служителя си за съответното действие, то следва, че възражението му за предаване на отпадъка по конкретната фактура и идентификационен документ №6 от неоправомощено лице, е неоснователно.

От своя страна изпълнителят е декларирал пред съответните органи по Наредба № 1/04.06.2014г. данни за извършената дейност. Следователно ищецът доказва наличието на основните факти на защитавано право като установява, че е налице валидно сключен с ответника договор за изработка, по силата на който е поел задължение да извърши твърдяните дейности по вид и обем, както и изправността си по договора, доколкото е изпълнил точно задълженията си по договора – да приеме и транспортира отпадъците, за което му се дължи възнаграждение в претендирания размер, както и че работата е приета от възложителя. Доколкото ответникът не доказва успешно възражението си, че се е противопоставил веднага след узнаване на сделката, то следва да заплати стойността на услугата в размер на 412.50 лева с ДДС.

Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на иска съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на 4 основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към тази част на мотивите на първоинстан ционното решение.

По изложените съображения съдът намира, че искът за основателен и доказан, при което с оглед идентичния резултат на спора пред първоинстанционния съд решението му следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата по делото въззивникът следва да понесе сторените от въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 328 от 15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 11246 от 2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав.

О С Ъ Ж Д А „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА" ЕАД ЕИК 175463110 със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от изпълнителния директор Х. С. Т., да заплати на „МЛ- БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК 112106418 със седалище и адрес на управление *** сторените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5