Решение № 170 от 31.03.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кърджали, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20235140101037 по описа за 2023 година

Предявен е иск на Д.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат М. против „****" АД, с ЕИК: ****, сьс седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Т., за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит от разстояние № **** е нищожен.

Сочи се нищожност, на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и че в нарушение па императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Сочи, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания па чл. 19, ал.

1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Навежда доводи и за противоречие с добрите нрави.

В условията на евентуалност, сочи, че ако не целият договор, то отделни негови разпоредби са нищожни. Иска да бъде провъзгласена недействителността на клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между нея и „****" АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

1

Ответника, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исканията на ищцата.

В отговора е заявено, че договора е сключен по надлежен начин. Ищцата е създала личен профил, попълнила е заявление за кандидатстване и след одобрение е сключен ДПК. Твърди се, че неустойка не е начислявана и събирана от ответното дружество, но се сочи, че клаузата за неустойка е валидна и представлява самостоятелен договор. Изложени са подробни съображения за валидност на клаузата за неустойка.

В едномесечния срок за отговор *** АД са предявява насрещна искова молба срещу ищцата, с която заявява, че същата е направила следните вноски за погасяване на задължението си по договора, а именно на 31.07.2022г. сумата от 180.80 лв.; на 16.09.2022г. сумата от 240 лв. и на 27.08.2022г. сумата от 50лв.

Твърди, че са останали суми за непогасена главница в размер на 600.44 лв по ДПК, непогасена договорна лихва в размер на 71.59лв., както и мораторна лихва в размер на 59.14лв.

Поискано е да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск непогасените главница и лихви, посочени по-горе, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски.

Насрещните искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Постъпил е отговор по насрещната искова молба, с който ответницата по насрещния иск сочи, че искът е частично основателен. Потвърждава становището си за нищожност на ДПК. Прави възражение за прекомерност на дължимо възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по насрещната искова молба.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожност на договора, респ. клауза за неустойка, както и да отхвърли предявения насрещен иск. Представя списък с разноски.

Ответното дружество „***“ АД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Поддържа предявения насрещен иск и моли за уважаването му.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № ****/****г., сключен между „***“ АД (кредитор) и Д.М.Н. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 700,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 8 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 66.67 лева.

Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 18.07.2022г., а на последната – на 18.02.2023 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 36 %; годишен процент на разходите – 42,58 %; общ размер на всички плащания – 812.23 лева. В чл. 17 от договора за кредит е предвидено, че кредиторът се задължава да обезпечи изпълнението на договора с едно от посочените обезпечения, а именно: предоставяне на банкова гаранция или обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора на основание чл. 27 от договора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено уговореното обезпечение.

2

По делото са представени и платежни документи за извършени от ищцата плащания по договора за кредит.

От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че с предоставения потребителски кредит ответното дружество е предоставило кредит в размер на 700 лева.

Според вещото лице ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 470.80 лева, от които платена главница в размер на 163.15 лева, платена лихва в размер на 60.26 лева, платена неустойка в размер на 247.29 лева. Незаплатената главница по договора е в размер на 699.98 лева. Размерът на остатъка от дължимата сума за договорна лихва е 112.22 лева, а за неустойка -561.15 лева остатък.

Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите: По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит, съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 700,00 лева.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса e въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна, а именно клаузата на чл. 27, ал. 1, предвиждаща заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е нищожна, така както се твърди в исковата молба. На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са били уговорени с длъжника индивидуално.

По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл. 146, ал.1 ЗЗП.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла наДиректива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на 3 предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като му е разрешено, е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.

На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК, заявителят сам щеше да стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението.

Разпечатката съдържа 38 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0607905-c658-4118-95b2-511bf3828075