Решение № 591 от 04.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Казанлък, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100437 по описа за 2025 година

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 от СК от Г. Т. В., ЕГН **********, с адрес: *** против М. И.

В., ЕГН **********, с адрес: ***

В исковата молба ищецът сочи, че са сключили с ответника граждански брак на 06.11.1993 г. в гр. К., който бил първи и за двамата. По време на брака си имали родени три деца, навършили пълнолетие към настоящия момент- С.

М.ов В., Т. М.ова В. и М. М.ов В..

Твърди, че след сключване на брака за заживели с ответника на квартира в гр. К.. Ответникът често употребявал алкохол, след което ставал много агресивен, многократно посягал физически на ищцата. Сочи, че след множество скандали са се разделили с ответника през 1996 г. Няколко години след това заживяла с друг мъж, с когото живеела и към момента.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Ищцата желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Й.. Не следвало да се обсъжда въпросът за семейното жилище, тъй като същото било квартира, която страните са освободили през 1996 година след раздялата си.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия редовно е връчена исковата молба с доказателствата към нея.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 1 тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на 06.11.1993 г. в гр. К., който е първи и за двамата. От сключения брак имат три деца - С. М.ов В., Т. М.ова В. и М. М.ов В., които към настоящия момент са навършили пълнолетие. Тези обстоятелства са видни от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №367/06.11.1993 г., издаден от Община К. и от удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх.

№0118/21.01.2025 г., издаден от Община К.

По делото са събрани гласни доказателства от разпитаните свидетели А.Т.М. и А.И.Б.. Установи се, че свидетелят М. е съжител на ищцата, а свидетелката Б. е негова майка. Съдът намира, че следва да не кредитира в пълна степен показанията на свидетелите, тъй като намира същите за заинтересувани от изхода на спора. Въпреки това показанията им относно липсата на съвместно съжителство между съпрузите, повече от 24 години следва да бъдат приети като обективни. Но показанията им във връзка с отношенията между съпрузите следва да не бъдат кредитирани, поради причината, че почиват на разказите на ищцата за тях, а не на преки наблюдение и възприятия.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през последните години от брака съпрузите не са в добри отношения поради настъпилото между тях охладняване един към друг и липсата на разбирателство. Страните живеят отделно един от друг повече от 24 години и дори не разговарят помежду си. Отношенията между тях са само формалност. По данни на свидетелите и на самите страни се наблюдава отчуждение помежду им, както физическо, така и емоционално. От събраните доказателства по делото съдът установи, че брачната връзка между страните е прекъсната и изчерпана от съдържание и същата следва да бъде прекратена. Нещо повече ищцата е продължила своя път като живее на семейни начала с разпитания по делото свидетел А.Т.М.. Излагат се твърдения, че и ответникът съжителства с друго лице, след настъпване на раздялата между съпрузите.

По въпроса за вината и на основание чл. 49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Произнасянето по вината за прекратяване на брака е поискано от ищцата.

Относно вината за прекратяване на брака съдът намира, че вина имат и двамата съпрузи. С действията си те са допринесли за отчуждаването помежду си. Предизвикали са разкъсването на брачната връзка и не са положили усилия за подобряване на отношенията си. Недоказани останаха твърденията на ищцата относно факта, че ответника упражнява спрямо нея физическо 2 насилие. От приложените и приети по делото доказателства не се установяват подобни обстоятелства. За пълнота следва да се отбележи, че показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се градят на разказите на ищцата относно отношенията й със съпруга й. Свидетелите посочват, че не познават ответника и не са преки свидетели на отношенията между тях.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. С оглед изричното желание на ищцата след прекратяването на брака тя следва да носи предбрачното фамилно име Й..

Страните нямат искания съдът да се произнася по отношение на семейното жилище, поради факта, че не притежават такова.

На основание чл. 329, ал.1, изр. 2 от ГПК, когато и двама съпрузи са виновни за прекратяването на брака, разноските остават за всеки от тях, както са ги направили. Предвид горното съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 75,00 лв., от които 30,00 лв. са внесени при образуване на делото. Съгласно чл. 329 ал.1, изр. 2 от ГПК съдът определя ищецът да довнесе – 7,50 лв., а ответникът - 37,50 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 06.11.1993 г. в ** граждански брак между М. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Г. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ***, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Г. Т. В. да носи предбрачното си фамилно име Й..

Страните нямат претенции един към друг за недвижимо имущество, парични средства, влогове, вземания, както и за издръжка един към друг.

ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева и 50 стотинки/, представляващи окончателна държавна такса по допускането на развода по сметка на РС-Казанлък, както и 5,00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата 7,50 лв. /седем лева и 50 стотинки/, представляващи окончателна държавна такса по допускането на развода по сметка на РС-Казанлък, както и 5,00 лв.

(пет лева), представляваща държавна такса при служебно издаване на 3 изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен Съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4