Решение № 267055 от 20.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 20.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10998 по описа за 2018 г. и за да се произнесе

, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена М.-Е.П.Б. срещу Е. П.К., с която предявява иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 08.04.2018 г. в гр.София пред входа на жилищна кооперация, находяща се в гр. София, ул. „******, където се намира жилището на ищцата и малолетната й дъщеря на 4 години, били нападнати от едното от двете кучета на ответницата, във връзка с което между двете възникнала разправия, при която ответницата се обърнала към ищцата с думите: „Абе ***, ти ли ще ми удряш кучето, ще те убия!“ и бутнала ищцата по стълбите, при което последната паднала на площадката на крака си. Вследствие на горното ищцата получила луксация в дясната глезенна става с хемартроза /кръвоизлив/ в същата и нестабилност на глезенната става, кръвонасядане и оток на десния крак, кръвонасядане и охлузване на левия крак, кръвонасядане на дясната предмишница. Твърди се, че вследствие на получените травматични увреждания ищцата имала изключително интензивни и продължителни във времето болки и страдания, възстановителният период продължил повече от четири месеца, през който ищцата се притеснявала дали ще се оправи без операция, дали ще може да се движи отново сама и пълноценно. Твърди се още, че ищцата се депресирала изключително много и се стресирала дали ще може да се грижи за детето си отново. През този период ищцата не можела да се справя сама с обичайните си ежедневни задължения и през цялото време имала нужда от чужда помощ. Твърди се, че всички претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в изключително силна болка, продължително страдание, страх, притеснение, стрес и депресия вследствие бруталното и грубо нападение към нейната личност, следва да бъдат обезщетени от страна на ответницата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.04.2018 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения едномесечен срок ответницата депозира отговор на исковата молба.

Оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Твърди се, че фактите изложени в исковата молба не отговарят на истината. Поддържа се, че ищцата тормози от години ответницата, а и другите ползватели на помещения в кооперацията. Твърди се, че ищцата е агресивна, често злоупотребява с алкохол и безпричинно напада словесно и физически ползватели на помещенията в кооперацията.

Твърди се, че на процесната дата ответницата първа е започнала да се държи агресивно, като започнала да крещи, псува и обижда майката на ответницата, нахвърлила се да я удари. Ответницата била близо до майка си и инстинктивно тръгнала да я предпази, като застане между двете, но в този момент усетила болка по дясната си ръка в областта на китката и видяла по нея кръв и рана от одраскване, за което твърди че е направено от ищцата. Ищцата отправяла към ответницата закани за убийство.

Поддържа се, че след случилото и до 19.11.2018 г. безпричинните нападания от страна на ищцата към ответницата продължават, като за всяко едно полицията е уведомявана.

Твърди се, че на 08.04.2018 г. нито когато и да е било ответницата е блъскала или удряла ищцата. Освен това твърди, че кракът на ищцата никога не е бил счупен.

Ищцата поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва изцяло така предявения иск. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приетата като доказателство справка от 08.02.2019 г. на СДВР, 05 РУ „Полиция“, се установява, че страните по делото са в силно влошени отношения и по повод на често възникващи спорове и скандали в периода от 27.09.2016 г. до 18.08.2018 г. срещу ищцата както от ответницата, така и от други трети лица-служители на ответницата са подадени осем сигнала, по които са образувани прокурорски преписки и по част от тях се водят досъдебни производство.

Установява се, че на 08.04.2018 г. на телефон за спешни повиквания 112 във връзка със сигнал за нападение на същата дата за адрес гр.София, ул. „******са постъпили два сигнала, както следва: в 20,26 часа от телефон ****** от лице, което се представя като Б. и в 21,43 часа от телефон ****** от лице, което се представя като Е.К..

Т.е. от горното безспорно се установява, че на 08.04.2018 г. вечерта в гр.София на ул.

„******е възникнал скандал между двете страни по делото. Във връзка с начина на възникване и наличието на съприкосновение между страните са събрани свидетелски показания.

Единственият свидетел-очевидец на инцидента е свидетелката И.Е.К., майка на ответницата. При разпита си същата установява, че вечерта на 08.04. се прибирали с ответницата и с кучетата от разходка. Били на площадката пред офиса на Е.. Свидетелката била с малкото куче на повод до нея, а ответницата Е. на крачка от свидетелката, пак на площадката. В този момент в блока влязла ищцата М.с детето си и с малко кученце в нея. Приближила се към свидетелката, ритнала кучето й, което свидетелката държала. Започнала да говори и да обижда майката на ответницата. Ритайки кучето и минавайки, казала: „Ти коя си ма, слугиня ли си, послушница ли си, каква си“. Ищцата замахнала да удари свидетелката, при което ответницата, която била на крачка от майка си, застанала пред нея и казала да си влезе. Първо в офиса влязла свидетелката с кучето, а след нея влязла и Е., заключили се, и двете били изплашени. Свидетелката видяла ръката на дъщеря си окървавена. Изпаднала в шок. Е. извикала СОТ.

Разпитан за инцидента свидетелят К.И.Х. установява, че през 2018 г. живеел под наем на ул. „Екзарх Йосиф“. Спомня си за инцидента, тъй като е разпитван за него в 05 РУ. Бил по двора, нещо правел при колата и видял как съседката пада по стълбите, съседката е от трети етаж, не може да каже име. Има спомен, че се карали преди това, но не знае, не е видял защо пада. Не е видял някой да я е бутнал. Отишъл да види какво става. Спомня си, че след това съседката от първия етаж излязла на прозореца и продължили да се карат докато не дошла линейка, полиция, СОТ. Помни, че имало травма на единия глезен, когато дошли докторите.

Накуцвала, боляло е.

Във връзка с претърпени от ищцата неимуществени вреди е разпитата нейната майка П.Г.Б..

Свидетелката установява, че познава ответницата Е.К., която живее на партера.

Свидетелката установява, че лично не е присъствала на бутането на дъщеря й по стълбите, защото живеят в два съседни входа. На процесната дата се прибрали от Бояна, ищцата била с кучето си и с дъщеря си. Свидетелката ги изпратила до входа и тръгнала да се прибира. Свидетелката установява, че впоследствие от дъщеря си разбрала, че същата вечер, когато дъщеря й и внучка й, които живеят на последния етаж във входа, се прибирали, кучетата на г-жа К. са ги атакували и за да предпази детето си и за да се защити, ищцата инстинктивно рита кучето. В това време излязла Е.К. и я бутнала. Свидетелката установява, че видяла по-късно дъщеря си, на другата сутрин след инцидента, кракът й от прасеца надолу бил черен и толкова подут, че пръстчетата й изглеждали като бобени зърна. Най-малкото движение причинявало невероятна болка. Имало разкъсване на мускулни влакна, луксация на ставата.

Болките били нетърпими. За да заведат ищцата до Горна баня до ортопедията трябвало да я носят. Ищцата отказала операция, ставата й била наместена чрез шина, за което й била поставена упойка. Придвижването на ищцата след един месец започнало с бастун. С шината била около месец. Проблемът бил след махане на шината. През този период тя имала нужда от чужда помощ. Помагали й свидетелката, сестрата на свидетелката, приятели, бащата на детето. Последният я возел до Горна баня и обратно, носел я. Болките започнали да отшумяват лека-полека след като кракът спаднал и спрял да се цепи и да се бели през деня, но нощно време я боляло много. За детето в този период се грижела свидетелката. В този период ищцата приемала обезболяващи лекарства.

Разпитан свидетелят П.С.Н. установява, че познава ищцата, с която са имали интимна връзка през 2012 г. Не е свидетел на инцидента на 08.04. Ищцата обаче му се обадила по телефона, че й е изкълчен кракът, че й се е подул и че много я боли и на следващия ден свидетелят я завел на преглед при лекар. Не си спомня, кой крак е бил. Кракът бил подут, но не много, но я боляло и не можела да ходи. Лично свидетелят я закарал в клиниката в Горна баня по ортопедия. Доколкото си спомня кракът на ищцата й минал след 2-3 дена, но имала болки. В деня, в който я водил на лекар, свидетелят й помагал при придвижването, ищцата не можела да стъпва на крака, той почти я носел. Доколкото знае след няколко дена отокът й спаднал.

Свидетелят

Д.Д.Г.установява, че са семейни приятели с М.-Е.. Чул за конфликт между М.и Е., но не е бил пряк свидетел, защото по същото време бил в болница. Свидетелят установява, че страните по делото имат конфликт за парко-места пред кооперацията. Ищцата видял няколко дни след инцидента. Тя ходела с патерица. Имала оток на крака. От ищцата знае, че са искали да я оперират. Свидетелят установява, че с раздвижване след около месец ищцата започнала да натоварва крака малко по малко, като през този период се виждали през ден. Видимо изпитвала болки. Свидетелят помагал, пазарувал, защото ищцата е сама майка с дете. Извеждал детето и нея на разходка в градинката.

Свидетелката

Г.Н.П.-С.установява, че е служител на г-жа К.. Работи в „ГО Б.“ ЕООД. Познава бегло М.Б., защото е съседка в кооперацията, в която работи и където се намира офиса. Свидетелката установява, че има конфликт между Е. и М.от доста време. Тя като служител също е имала конфликтна ситуация. Свидетелката работи на процесния адрес от 2014 г. Конфликтът възникнал през месец май 2017 г., заради едно паркомясто в края на работния ден, когато свидетелката си тръгвала от паркинга била обидена и нападната, блъсната от ищцата. Нова проява на агресия имало през м. август 2017 г., когато ищцата нападнала свидетелката и колежката й Л.С., която вече не работи там, били удряни. М.ударила и свидетелката, и колежката й. Л.била ритната, а свидетелката блъсната. Свидетелката имала и други срещи, в които ищцата й подвиквала какво прави в София и да разкара скапаната си кола. Свидетелката установява, че не е очевидец на инцидента на 08.04., но след тази дата виждала, че ищцата няма промяна в походката, не я е виждала да куца, да ползва патерица. Пред седмицата след деня на инцидента свидетелката виждала ищцата да разхожда нормално кучето си.

От разпитания по делегация свидетел Ф.К.се установява, че познава и двете страни по делото, които са съседки. Е. има офис и жилище в апартамент на приземния етаж. Свидетелят е приятел на Е.,*** пребивавал за около две седмици в годината, не е очевидец на случилото се между М.и Е.. Пресъздава случилото се така, както му е разказано от самата ответница и установено от разпитаната по делото свидетелка-майката на ответницата. Свидетелят установява, че видял ищцата два-три дни след случката, тя не куцала, не се движела с бастун. Установява още, че на 18.05.2018 г. свидетелят и Е. паркирали колата, когато били ударени от няколко яйца, хвърлени от Е. от прозореца на апартамента на третия етаж.