Решение № 169 от 16.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100684 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.

Ищецът М. В. Г. твърди, че на 27 срещу 28.05.2022г около 04.00часа в дискотека“Озон“ бил ударен в дясната част на лицето от ответника. От удара паднал на пода, тъй като бил много силен, и е загубил съзнание. След това започнал да изпитва много силна болка в главата от удара и да повръща.

Приятелите му го придружили до болницата. При самото пътуване имало моменти, които не си спомня. Болката била непоносима и имал чувството, че умира.Бил настанен в „спешно отделение“ на УМБАЛ“Канев“-Русе където бил на системи. След това го преместили в отделение „Неврохирургия“ където стоял 10дни. Докато бил в отделението изпитвал продължителни болки в цялата глава, в челюстта, като първите дни трудно се хранел заради болките. Дясното му око било подуто, цялото в лилавочерен цвят, дясната му скула била счупена.Основната му диагноза била мозъчно сътресение. Около три месеца след удара се нуждаел от чужда помощ и постоянна грижа в ежедневието си, в придвижването си поради световъртеж. И към настоящият момент все още имал болки в дясната част на лицето, имал перманентно главоболие, което се отразявало сериозно на нормата му ежедневие. Нямал представи кога ще се възстанови напълно. Твърди, че за извършеното от ответника е било образувано НОХД № 873/22 по описа на РРС, за извършено от ответника престъпление по чл.129,ал.2, вр ал.1 НК за нанесена му средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота му. Делото приключило със споразумение. Конкретно причиненото му от ответника увреждане било последица от субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, счупване на мозъчния череп, счупвания на дясна зигоматична кост, предна, задна и латерална стена на десет максиларен синус, горна и латерална стена на дясна орбита, десен сфетоидален синус и на кливуса, колекция от въздух в черепната кухина, кръвонасядане и оток на 1 клепачите на дясното око. Лечението му било продължително и мъчително, като изпитвал огромни болки и страдания и затруднения в обичайния си начин на живот-придвижване, обслужване и общуване с околните. И в момента изпитвал на моменти силни болки в главата, губел равновесие и имал проблеми с паметта. Уврежданията, които получил, граничели с тежка телесна повреда и по някаква случайност останал жив. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му изплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 65 000лв, ведно със законната лихва от 28.05.2021г. Претендира разноските по делото.

Ответникът П. С. С. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита, че иска е допустим, не прави възражение за местна и родова компетентност на Окръжен съд-Русе. По отношение основателността на предявеният иск счита, че същият е силно завишен по размер и не е съобразен с принципа на „справедливостта „ по чл.52 ЗЗД. Няма медицински документи, въз основа на които да се градят изводи за причинени болки и страдания, далеч надвишаващи обичайните за такъв тип травми. Няма данни и доказателства оздравителния процес да не е протекъл нормално, без наличието на усложнения, налагащи допълнителни медицински интервенции и процедури. Счита, че към настоящият момент, а и доста преди това, ищецът се е възстановил напълно и е трудоспособен. Ищецът не е представил доказателства за ползвани болнични и осъществено следболнично домашно лечение. Счита, че справедливият размер на обезщетението за обезвреда е в размер на максимум 1/10 част от претендираното. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като произшествието е настъпило и по вина на ищеца, който с действията си-негови лични и на компанията му от зрели мъже, с което е пристигнал в заведението, в което се е случил инцидента, след употреба на значително количество алкохол в различни други питейни заведения, с провокативно и обидно поведение спрямо него и неговата компания и най-вече към момичетата от компанията му-неприлични предложения, чупене на чаши и посуда, събаряне на столове и маси- е предизвикал в значителна степен реакцията и поведението му към него и то в момент, в който празнували абитуриенския му бал. Освен това след конфликта, при който ищеца е пострадал, вместо той и компанията му да потърсят медицинска помощ, те седнали на пейка в близост до заведението, за да си говорят и едва след неадекватното поведения на ищеца при разговора им е повикан екип на ASB. Счита, че ненавременната медицинска помощ в комбинация със значителното количество алкохол допълнително са способствали за настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство води до намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязло в сила споразумение, одобрено с Определение № 190 от 7.06.2022 по НОХД № 873/22 по описа на РРС, П. С. С. е признат за виновен в това, че на 28.05.2021г в гр.Русе, причинил на М. В. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, в следствие на субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, счупване на мозъчния череп, счупвания на дясна зигоматична кост, предна, задна и латерална стена на десен максиларен синус, горна и латерална стена на дясна орбита, десен сфеноидален синус и на кливуса, колекция от въздух в черепната кухина, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното окопрестъпление по чл.129, ал.2, вр.1 НК.

2

Според приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза при подобни увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия до седмици. При такива увреждания със засягане на главния мозък, обичайно са налице главоболие, световъртеж, светлобоязън, лесна уморяемост и други оплаквания, които могат да пресистират по-продължителен период от време, който е индивидуален и може да бъде седмици, но и месеци. Вещото лице е установило, че заради получените от ищеца увреждания същият е бил на 11 дневно болнично лечение, включващо диагностични прегледи и изследвания и медикаментозно лечение. След изписването му от лечебното заведение му е назначено 30дневно лечение в домашни условия, включващо медикаментозно лечение и хигиенно-диетичен режим. На 02.10.2021г, около 4 месеца след инцидента, поради персистиране на оплакванията от главоболие му е извършено контролно образно изследване и е насочен за наблюдение и лечение от общопрактикуващ лекар. Устно в съдебно заседание, след представяне на допълнително медицинска документация за проведеното на 02.10.21г и на 10.04.2023г изследване, вещото лице сочи, че от изследването е видно, че има отклонения в мозъчната дейност, които могат да се свържат с установените травматични увреждания на мозъка през 2021г.Тези промени обуславят такива оплаквания, за каквито съобщава ищеца, а именно главоболие, загуба на равновесие и проблеми с паметта. Възстановяването може да продължи различно време,рядко, но възможно е да продължи и години. Според вещото лице наличието на „друга уточнена катаракта“ при преглед на ищеца на 21.04.2023г не може да се свърже с получените увреждания, тъй като липсват данни за директно увреждане на очната ябълка. Има данни, че при инцидента е налице травма в тази област,но няма данни от инцидента до настоящият момент да е имал проблем със зрението. Според изложението на вещото лице в съдебно заседание при всяка мозъчно-черепна травма е възможно да има усложнения, изразяващи се в епилептични припадъци или някакъв вид епилепсия, но в конкретния случай няма данни за настъпило подобно усложнение и не се очаква да настъпи, предвид изминалия период от време от настъпване на травмата.

Според показанията на св.К. Т., същият е бил с ищеца по време на инцидента. В края на м.май 2021г група приятели-свидетеля, ищеца М. Г., А и С се видели първо в Бирария „Клуб 66“ в кв.Дружба 3, където били до около 24.00 или 0.30 през нощта. След това решили да се преместят в друго заведание, а именно „Бар „Кароке Стар“ на ул.“Муткурова 11“, в което били до към 03.00часа. Тогава решили да се преместят в бар“Канто“, но когато отишли там установили, че не работи, поради което отишли в клуб“Озон“, защото бил на близо. Настанили се на бара. В заведението имало още две компании. Едната в дъното по-далече от тяхната и втората фронтално срещу бара, където била разположена тяхната компания. Св.Т. и М. Г застанали на бара, а останалите двама от компанията започнали да танцуват. Компанията, която била разположена срещу бара била от няколко момчета на възраст около 18-22 години и едно момиче. А се приближил към момичето и се опитал да я заговори, но тя го бутнала с ръка, за да покаже, че не проявява интерес.Тогава той сложил два бар-стола между двете компании. Според свидетеля А бил употребил алкохол, но не бил в неадекватно и агресивно състояние. Момичето преместило столовете отново към тях, а А отново ги преместил. Това се повторило още няколко пъти. Между тях нямало 3 разговори или физически контакт. Тогава едно момче от другата компания, който според свидетеля бил „добре сложен“, рязко станал и хвърлил един то столовете във въздух след което скочил срещу А и двамата паднали на земята.

С тръгнал към тях и тогава друго момче от другата компания съборил С на земята. Свидетелят и М. Г продължавали да стоят на бара без да реагират или да се наместват в случващото се. Тогава друго момче от другата компания се насочило към свидетеля, биейки се в гърдите, като му правил знаци да стане да се бият, но свидетелят му направил знак да стои където е. След това свидетелят се обърнал да види къде е М. и видял, че той е седнал на земята, облегнат на бара и с провесена леко надолу глава. Свидетелят се навел към него и видял, че от него тече кръв като в първия момент не могъл да установи от къде. Разбрал, че някой го е ударил, но не видял кой. М. бил видимо неадекватен и около 30 секунди изобщо не отговарял на въпросите на св.Т..

Според свидетеля е бил загубил съзнание, защото чак след това започнал да идва на себе си,а преди това не реагирал. След около минута-минута и половина св.Т. с помощта на С успели на изправят М.. Охраната помолила всички да напуснат заведението. След коти излезли, подкрепяйки М., защото той видимо не контролирал тялото си. Когато стигнали до „Цигуларчето“ сложили М. на една пейка, за да може да го огледат на спокойствие. Там видели, че има някаква несиметрия в лицето му, а и той започнал да повръща.

Повтарял, че много му е зле и че иска да е в дома си.На пейката стоели около 5 до 7 минути, защото той повръщал през около 30 секунди. Свидетелят обяснил да останалите от компанията, че заради това повръщане трябва да го закарат в „Бърза помощ“. Викнали такси и отишли в болницата. По пътя спирали няколко пъти, защото М. продължавал да повръща. Когато стигнали в „Спешното“ останали с ищеца. С носилка го носили до скенер и до спешното. Изчакали патрула на полицията и дали обяснения и си тръгнали, а М. останал в болницата. На другия ден свидетелят разбрал от съпругата на М., че има тежко мозъчно сътресение и фрактура на скула. Съпругата му била много притеснена, защото лекарите й обяснили, че този тип сътресение било изключително тежко и щял да се възстановява минимум шест месеца.

Медикаментите, които му били изписали, не са били съвместими с шофиране.

Докато бил в болницата му били забранили да ползва и всякакви устройства за комуникация. Свидетелят посетил М. в дома му около седмица след изписването му. Той имал следи от удара, който му бил нанесен, имал синина в дясната част, която вече била с синьо-лилав цвят. Опитал се да му обясни какво му предстой, но мисълта му не течала много добре. Искал да обясни нещо, но не можел да намери правилните думи. За да не го измаря повече свидетелят си тръгнал. След около две седмици отново се видял с М., който бил малко по-добре и обяснил на свидетеля Т., че лекарите са му предписали домашно лечение и че не трябва да излиза на пряка слънчева светлина. Към този момент когато се движел самичък му се виело свят, поради което когато се придвижва до него трябвало да има друг човек. Свидетелят често се срещал с М.. Според свидетеля М. бил минимум 6 месеца в болнични, в такива бил със сигурност до края на 2021г. М. се страхувал заради тези болнични дали няма да загуби работата си, което в последствие се случило.