Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 04.05.2026, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Административно наказателно дело 56/2026
Вид
Решение № 28
Подписан
04.05.2026
В сила
12.10.2026
Състав
Пенка Борисова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а ал. 2 т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Свищов, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно наказателно дело № 20264150200056 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба срещу електронен фиш № ********** на А. „П.и.“.

Жалбоподателят „М.“ЕООД, представляван от Д.В.Е., чрез пълномощника адв. К. А. обжалва издаденият срещу дружеството електронен фиш № ********** на А. „П.и.“, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пьтищата. С него на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата им е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Счита, че налагането на административна санкция чрез електронен фиш е в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в правото на Европейския съюз - налагането на фиксирани по размер административни санкции без възможност за индивидуална преценка, представлява нарушение на принципа на съразмерност, закрепен в правото на Европейския съюз.

Позовава се, че до влизане в сила на електронния фиш е влязла в сила 1 разпоредба, предвиждаща по-благоприятно правило за поведение. Счита, че развилото се административнонаказателно производство е в разрез европейските източници на правото. Посочва, че правилата касаещи издаването на електронен фиш не се прилагат при нарушения по Закона за пътищата и по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП , а приложение намират разпоредбите на ЗАНН касаещи съставянето на АУАН и издаването на НП. Съществен порок на атакувания електронен фиш бил, че същия е по чл. 179ал. 3б ЗДвП по смисъла на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП, като към датата на посоченото нарушение не е било уредено да бъде издаван електронен фиш, а следвало да се приложи процедурата по ЗАНН. Твърди, че липсвали задължителни реквизити в електронния фиш, не можела да бъде направена преценка за компетентност, липсвала данни за издател на акта, мястото на нарушението било неясно и не фигурира в нормативния акт определящ за кои пътища се заплаща тол такси, липсвало словесно описание на нарушението, неуточнено било изпълнителното деяние. Моли да бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде отменен. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище. В писмено становище преди съдебното заседание, заявява, че поддържа жалбата, взема становище да бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде отменен, по изложени в жалбата съображения, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък.

Наказващият орган-А. „П.и.“, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото процесуалният представител – юрисконсулт Илиева оспорва жалбата. Счита, че електронен фиш е издаден правилно и законосъобразно - по предвидения в закона ред и форма, като при издаване на електронния фиш била спазена процедурата за ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Не била налице и твърдяната непропорционалност на наказанието. Било установено по безспорен начин нарушението, неоснователни били твърденията за нарушаване принципа на пропорционалност предвиден в законодателството на ЕС. Моли атакувания електронен фиш да бъде потвърден, като законосъобразен. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш № ********** е съставен за това, че с устройство № 40202, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 25+271, на 14.12.2023г., в 00.17 часа е установено движението на ППС Влекач С., регистрационен номер СТ****РС, с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория Евро6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45 000, по път I-3 км 25+271, в община Свищов, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, собственост на М. ЕООД, представляван от Д.В.Е., частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, с което нарушил чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Процесният електронен фиш е издаден въз основа на доказателствения запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП № OC8D836CE9FD4341*****************, според който има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. С горепосочения електронен фиш за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.02.2026г., видно от известието за доставяне. Приложени са два броя снимки на ППС, с което е извършено нарушението, като от справката за собственост, се установи, че същото е собственост на дружеството- жалбоподател М. ЕООД.

От приложената справка от История на обработка Нарушение № ********** е видно, че едва на 11.01.2026г. издадения електронен фиш е изпратен за връчване, връчен е на 04.02.2026г. . Видно от справката е още, че на датата 10.04.2023г. е отразено, че е подписан с квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице самия електронен фиш.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно 3 лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на ел.фиш и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 14.12.2023 г.

Следва да се посочи, че действащата към момента на твърдяното нарушение редакцията на чл. 189 ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179ал. 3б от ЗДвП, като такава възможност е предвидена едва с редакцията на нормата, която е в сила от 13.02.2024г. . В случая, към 14.12.2023г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Следователно за процесното нарушение е следвало да се състави АУАН, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление, а не да се издава процесния електронен фиш. С издаването на атакувания електронен фиш за нарушение, за което е следвало да бъде съставен АУАН, е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на електронния фиш.

Налице е и друго процесуално нарушение – в електронния фиш не е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не е посочено вида на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата и каква по размер е била дължимата такса за процесното ППС и каква е била платената такса за процесното ППС. По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съда е в невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН.

Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия състав на конкретното нарушение да се извличат от приложени доказателства към административнонаказателната преписка, тъй като същите трябва да са посочени в самия електронен фиш, за да има конкретно, ясно и точно формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да може да упражни 4 процесуалните си права, включително и правото си на защита.

В обжалвания електронен фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.102,ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата, на дружеството жалбоподател се налага административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Предвидената санкция е абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размера на наказанието е еднакъв без да се прави разлика за конкретни обстоятелства за случая. Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на тези на чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът счита, че издадения електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Относно разноските, съгласно чл. 63д от ЗАНН-При този изход на делото разноски се дължат на жалбоподателя, като в полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 285 евро, които съдът намира , че не се явява прекомерно, а е в размер съответен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пьтищата, издаден от А. „П.и.“, с който на М. ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. , за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Осъжда А. „П.и.“ с БУЛСТАТ 000695089, седалище и адрес на 5 управление гр.София, бул. „М.“ №3 да заплати на М. ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. , представляван от Д.В.Е. сумата от 285 евро/двеста осемдесет и пет евро/ - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до страните, чрез Районен съд Свищов.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 6