Решение № 411 от 27.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Плевен, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500667 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 479/11.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5824/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен е отхвърлен предявеният иск от В. М. Ш., ЕГН **********, от с. ***, обл. П., ул. „М.“ №* против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с цена на иска: 10 000,00 лв. за неимуществени вреди и 2100,00 лв. за имуществени вреди, като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното от Плевенски районен съд решение от В. М. Ш. чрез пълномощника му – адв. Г. Г. от АК – Стара Загора, в която се изразява становище, че същото е изцяло неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита за изцяло неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на ангажирани от страна на ищеца доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с водените срещу него наказателни производства, като изцяло игнорира показанията на свидетелите Д. К. и С. П., а освен това, липсва какъвто и да е анализ от страна на съда на тези свидетелски показания, което е грубо нарушение на процесуалния закон, 1 приравнено на липса на мотиви в съдебният акт.

По спорния по делото въпрос, налице ли са неимуществени вреди, претърпени от В. Ш. в хода на водените срещу него незаконни наказателни производства, доказани ли са и какъв е техният справедлив размер, въззивникът посочва, че не се нуждае от нарочно доказателство житейското обстоятелство, че всяко незаконно действие от страна на държавата, още повече обвинение от страна на прокуратурата в извършване на тежко умишлено престъпление, пряко се отразява негативно върху психиката на човек, който, освен това, никога не осъждан. Твърди, че изложеното в исковата молба, че след образуване на наказателното производство, ищецът е бил в мрачно настроение, тъжен и подтиснат, с чувство на срам, унижение, накърняване на честта и достойнството, изцяло се подкрепят както от приложените писмени доказателства, така и от свидетелските показания.

По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 2100,00 лв., който първоинстанционният съд приема за недоказан, въззивникът счита решението за немотивирано, неясно и противоречиво, тъй като, от една страна, са налице безспорни писмени доказателства, приети от съда за направените разходи, а от друга страна, съдът приема иска в тази част за недоказан и за значително завишен и несъответстващ на претендираните вреди.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на на Решение № 151 от 07.03.2024 г. на ВКС до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 100,00 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на Решение № 151 от 07.03.2024 г.на ВКС до окончателното изплащане.

Претендира направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна и не е взето становище по жалбата.

В съдебно заседание, въззивникът В. М. Ш., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище, пълномощникът 2

– адв. Г. Г. от АК – Стара Загора поддържа въззивната жалба, като моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на Решение № 151 от 07.03.2024 г. на ВКС до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 100,00 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на Решение № 151 от 07.03.2024 г.на ВКС до окончателното изплащане. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, въззиваемата страна Прокуратурата на Република България чрез прокурор Анна Баракова от Окръжна прокуратура – Плевен моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ от В. М. Ш. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2100,00 лв.

3 имуществени вреди, вследствие незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Решение № 151 от 07.03.2024 г. на ВКС до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените в първоинстанционното производство писмени доказателства е видно, че в Плевенски окръжен съд е внесен Обвинителен акт по досъдебно производство № 4880/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен по обвинението на В. М. Ш. и М. П. Ш.. Образувано НОХД № 855/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Обвинението срещу В. М. Ш. е за това, че на *** г., в землището на с. *** местността „***", обл. П., в съучастие като извършител с М. П. Ш. и В. Я. Б. и двамата от с. ***, обл. П., чрез използване на техническо средство - металотърсач марка Fisher Gold Bug 19kHz и МПС - лек автомобил марка „Хонда ХРВ“, peг. № ***, собственост на М. П. Ш., без съответно разрешение по чл.150, ал.1 от ЗКН, търсил археологически обекти - престъпление по чл.277а ал.3 предл.1 и предл.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. От Обвинителния акт е видно, че по отношение на В.

М. Ш. е взета мярка на неотклонение „Подписка".

С Присъда № 15/10.04.2023 г., постановена по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, подсъдимият В. М. Ш. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК и е осъден на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.

С Присъда № 8/20.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 197/2023 г. по описа на ВтАС е отменена изцяло Присъда № 15/10.04.2023 г., постановена по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, като подсъдимият В. М. Ш. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК.

С Решение № 151/07.03.2024 г., постановено по КНД № 93/2024 г. по описа на ВКС на РБ е оставена в сила Присъда № 8/20.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 197/2023 г. по описа на ВтАС, с която подсъдимият В. М. Ш. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК.

4

С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че по делото е безспорно установено, че е налице незаконно обвинение, повдигнато на В. М. Ш. за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „Подписка“. В този смисъл, след като наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е признат за невинен в извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение, това е основание за ангажиране отговорността на държавата по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.

С оглед така установените факти, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, предвид следното:

Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата съобразно чл. 7 от КРБ е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията изрично предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда срещу кой държавен орган - юридическо лице се предявява иска, а не кой е длъжник по материалното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Според чл.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за причинените вреди, т.е. тя е длъжник, а според чл. 7 от ЗОДОВ ответник по делото е органа по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е легитимирания процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в ТР № 5/2015 г. по т. д № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в 5 качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно производство до окончателното му приключване.

В настоящия случай, спорен по делото е въпроса, настъпили ли са претърпени ищеца неимуществени и имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и техния размер.

Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед на това, следва да се приеме, че обезщетение се дължи при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.

По отношение на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Д. В. К. и С. Г. П..

От показанията на свидетеля Д. В. К., който се познава с В. Ш. от 30-40 години, семейни приятели са и живеят в едно село се установява, че няколко години, преди това дело, ищецът е претърпял много тежка животоспасяваща операция със злокачествени образувания, като препоръките на лекарите са били да избягва стресови ситуации, каквато е ситуацията с повдигнатите обвинения от Прокуратурата и осъдителната присъда. Свидетелят твърди, че ищецът има издадено свидетелство от лекари за страхова психоза и делото се отразява още повече на страховата психоза, като посочва, че В. се страхува да се движи сам, когато пътува трябва да има придружител с него и тази ситуация му е дошла малко в повече. Свидетелят твърди, че в селото се е говорело за това нещо, операцията на полицията, която са направили в дома му, три-четири полицейски коли, свидетели, естествено, че се говорило в селото за това. Това не е кой знае колко голямо село, а и те живеят в центъра на селото. Свидетелят заявява, че ищецът е преживял много тежко ситуацията с 6 осъдителната присъда, която му се е отразила много зле психически. От разговори с родителите на ищеца, свидетелят е разбрал, че той си стои сам в стаята и не излиза.