Разпореждане № 1525 от 05.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1525 гр. Кюстендил, 05.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520100600 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника Т. Е. К., Е Г Н **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 125,55 /сто двадесет и пет евро и петдесет и пет цента/ - главница представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №**********, за които са издадени фактури

7362093602/05.02.2024 г.,

7363293148/05.03.2024 г., 7364451626/05.04.2024 г., **********/05.05.2024 г. за периода от 05.01.2024 г. до 04.05.2024 г.; 226,50 EUR /двеста двадесет и шест евро и петдесет цента/ главница - 77.72 (седемдесет и седем евро и седемдесет и два цента) (Сто петдесет и два лв. и 0 ст.) по Договори за лизинг за базови аксесоари от дата 23.01.2024 г. и от дата 26.01.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане ; - 79.76 (седемдесет и девет евро и седемдесет и шест цента) (Сто петдесет и шест лв. и 0 ст.) по Договори за лизинг за базови аксесоари от дата 23.01.2024 г. и от дата 26.01.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане ; - 69.02 (шестдесет и девет евро и два цента) (Сто тридесет и пет лв. и 0 ст.) по Договори за лизинг за базови аксесоари от дата 23.01.2024 г. и от дата 26.01.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане; 216,24 EUR /двеста двадесет и шестнадесет евро и двадесет и четири цента/ представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.01.2024 г. за мобилен номер *********** от които: 77.76 (седемдесет и седем евро и седемдесет и шест цента) (Сто петдесет и два лв. и 8 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 138.48 (сто тридесет и осем евро и четиридесет и осем цента) (Двеста и седемдесет лв. и 85 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A14 128GB Black co_code: ***********, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 23.01.2024 г., както и сторените разноски – държавна такса в размер на 10,86 EUR и адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 EUR.

1

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумата за неустойка, която се явява недължима във всичките й сочени в допълнителната молба на заявителя компоненти поради следните съображения: Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдиядокладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от 2 стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката. В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката.

По отношение на претендираните неустойки, представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цените на съответните предоставени устройства, следва да се отбележи следното: цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката. В разглеждания случай, посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Горното обосновава недължимост и на този компонент от претендираната неустойка.

Накрая, следва да се отбележи, че всички суми от посочените в допълнителната прецизираща молба на заявителя по същността си представляват неустоечни вземания, но настоящият съдия-докладчик намира, че доколкото с тях се цели обезпечаване на един и същи кредиторов интерес, този от обезщетяване на последиците при прекратяване на договора по вина на абоната, то и неустойката е една единствена такава, но многокомнпонентна, поради което и със санкционен характер, излизащ извън присъщите за нея функции и противоречаща поради това на добрите нрави, поради което и вземанията за посочените суми се явяват недължими.

Поради горното, заявлението за сума от 216,24 EUR следва да се отхвърли. В полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените разноски, които ще бъдат редуцирани съобразно уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл.

София (столица), съгласно която Т. Е. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ************** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица), сумите, както следва: 125,55 /сто двадесет и пет евро и петдесет и пет цента/ - главница представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №**********, за които са издадени фактури

7362093602/05.02.2024 г.,

7363293148/05.03.2024 г., 7364451626/05.04.2024 г., **********/05.05.2024 г. за периода от 05.01.2024 г. до 04.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2026г. до 3 изплащане на задължението; 226,50 EUR /двеста двадесет и шест евро и петдесет цента/ главница - 77.72 (седемдесет и седем евро и седемдесет и два цента) (Сто петдесет и два лв. и 0 ст.) по Договори за лизинг за базови аксесоари от дата 23.01.2024 г. и от дата 26.01.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане ; - 79.76 (седемдесет и девет евро и седемдесет и шест цента) (Сто петдесет и шест лв. и 0 ст.) по Договори за лизинг за базови аксесоари от дата 23.01.2024 г. и от дата 26.01.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане ; - 69.02 (шестдесет и девет евро и два цента) (Сто тридесет и пет лв. и 0 ст.) по Договори за лизинг за базови аксесоари от дата 23.01.2024 г. и от дата 26.01.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2026г. до изплащане на задължението както и сторените разноски – държавна такса в размер на 6,73 EUR и адвокатско възнаграждение в размер на 152,04 EUR.