Определение № 260721 от 09.03.2021, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.........

09.03.2021г. гр.Стара

Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав

На 09 март

2021г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 185 по описа за 2021 година:

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото дело НОХД № 62/2019г. по описа на ОС – Стара Загора заедно с ДП № 1228-зм-301/2016г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде възможност на ищците да водят двама свидетели в съдебно заседание, при режим на довеждане.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото съдът счита, че следва да допусне като свидетел по делото И. Б., при режим на призоваване.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебна автотехническа експертиза, като вещото лице следва да отговори на поставените въпроси от ответника след разпита на допуснатите свидетели по делото.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи.

Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

Ищците Н.П.З. и А.Н.З. твърди в исковата си молба, че настоящият иск се предявявал пред PC - Стара Загора, с оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид постоянния адрес на ищцата и местонастъпването на непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.

На 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път

П-57, км.11+200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ „Тракия“, до с. Сърнево, при управление на МПС - л.а. „БМВ 318 Д“, с per. № СТ 0598 ВН, водачът И. Б., с ЕГН: ********** причинила по непредпазливост смъртта на И. Г. И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора - внук на ищците Н.П.З. и А.Н.З..

За станалото на 11.06.2016г. ПТП били образувани ДП №184/2016г. по описана РУП - Раднево и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - Стара Загора. В последствие досъдебното производство се разследвало от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора и било образувано като ДП №301/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач И. Б. било образувано НОХД №62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И. Б. за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път И-57, на моста над АМ „Тракия“, км. 11+200, в землището на с. Сърнево, общ.

Раднево, обл. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320“, с per. № СТ 0598 ВН, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение имало две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила смъртта на И. Г. Е., роден на ***г. и на И. Г.

И., роден на ***г., и причинила многостепенна средна телесна повреда на А. Чавдаров Тодоров, роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществявала медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила многостепенна средна телесна повреда на Г. И. Г., роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъдили на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда не била обжалвана и влязла в сила на 24.04.2019г.

ПТП станало на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път П-57, км.11+200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ „Тракия“ до с. Сърнево. И. Г. Е. управлявал л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ, в посока от с. Сърнево към гр.

Стара Загора. В автомобила, като пътник на задната седалка пътувал внукът на ищецът - И. Г. И. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083СМ, бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“, с peг. № СТ 0598ВН, управляван от И. Б. В резултат на удара внукът на И. И. получил множество травматични увреждания и бил транспортиран с линейка в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора. В линейката били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в спешно приемно отделение (СПО) в коматозно състояние и след консултации и изследвания, бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия, където също били предприети действия за стабилизиране на жизнените му функции.

Въпреки оказаната медицинска помощ, в 07:10 часа на 12.06.2016г. И.

Г. И. починал. Смъртта на И. Г. И. настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Установените и описани в СМЕ травматични увреждания били от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и всички те отговаряли да били получени при станало ПТП от силният удар между двата автомобила.

От приложената справка за родствени връзки с

№ УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР - Стара Загора за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, било видно, че Н.П.З. и А.Н.З. били съответно баба и дядо по майчина линия на починалия И. Г. И.

От приложените Съобщение за смърт № 101 от

12.06.2016г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора и Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт №1007 от 12.06.2016г., съставен в гр. Стара Загора, било видно, че смъртта на И. Г. И. настъпила на 12.06.2016г.

В резултат на противоправното си деяние, водачът И. Б. причинила на ищците вреда - изгубили своя внук, когото обичали като свой син. Между ищците и техния внук съществували чувства на обич и привързаност, а ищците се грижили заедно с родителите му, за своя внук от раждането му до неговата смърт.

Скръбта им от загубата му била неизмерима и им причинявала неимоверни страдания. Те много трудно преживявали загубата на своя внук, който към датата на инцидента бил едва на 7 години. Емоционалната връзката между тях била изключително силна, били силно привързани един към друг. Внезапната смърт на внука им се отразила изключително негативно на психиката на ищците. Те претърпели и търпят и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство и изключително силната връзка между баба и дядо и техният внук. Ищците били много близки със своя внук, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, ежедневно се грижили за него и го подкрепяли във всичко. Поради посочените причини, напълно разбираемобило, че ищците Н.З. и А.З. все още страдали от внезапната загуба на своя внук. Тази загуба нарушила обичайния им начин на живот.

От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И. Б., имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Според постановките на Тълкувателно решение

№1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получели обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдели обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Предвид изложеното и тъй като ищците не получили каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за ищците Н.З. и А.З. било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Тъй като с действията си виновният водач

И. Б. причинила на ищците неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и управляваният от нея лек автомобил имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования. А с оглед разпоредбите на чл.84, ал.З, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за ищците бил налице правен интерес да претендират да им бъде заплатена и законната лихва върху търсените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане - 11.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилагала част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договоряли друго след влизането в сила на новия Кодекс.

Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр. съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че имало действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск бил чл.226 от КЗ (отм.).