Решение № 177 от 15.10.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Харманли, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20265630100056 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба oт „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ТА” №109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6, представлявано от изпълнителни директори СП и СБ, действащ чрез пълномощника юрк. И.

Г., против З. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: с.Славяново, ул.Д.., в която се твърди, че на 14.10.2020 г. между кредитора „Обединена Българска Банка” АД, EИK: 000694959 и ответницата З. С. А. (Кредитополучател) бил сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R- R468824, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща байкова кредитна карта, като кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Предоставеният кредитен лимит бил в размер на 1000 лева (511.29 евро) и била издадена кредитна карта VISA Classic.

Ищецът посочва, че в чл.6 от договора бил посочен приложимия лихвен процент по кредита, а съгласно чл.6.1 променливият лихвен процент към датата на сключване на договора бил в размер на 16.9 % по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства; 18.9 % по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устройства. Променливият годишен лихвен процент бил равен на сбора от референтен лихвен процент (РАП) и фиксирана надбавка, като в първата хипотеза тя била в размер на 16.7% годишно по редовен дълг, съответно 18.7% годишно по редовен дълг във втората 1 хипотеза и към датата на сключване на договора РАП бил в размер на 0.2%. В чл. 8 от договора било посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 20.63 %, а в чл. 9 общата дължима сума, която била 1 105.31 лева (565.14 евро). В чл. 15.5 били изброени допусканията, които са взети предвид при определяне на ГПР, а в чл. 15.6 тези при които била изчислена общата дължима сума по кредита. Съгласно чл. 16.1 картодържателят поел задължението ежемесечно да погасява задължението си към банката до датата на падежа, която била 24 дни след датата на издаване на извлечението. В случай, че двадесет и четвъртият ден бил неработен, датата на належа била първият следващ работен ден. Обстоятелството, че картодържателят не бил получил извлечение не го освобождавало от задължение за заплащане на дължимите във връзка с ползването на картата суми. Съгласно чл. 14.5 договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата, която била две години и изтичала на отпечатания върху нея срок. Срокът на договора се подновявал автоматично на всеки две години от датата на преиздаване на картата, а срокът на валидност на последно издадената кредитна карта изтекъл на 31.10.2024г.

Ищецът твърди, че предоставеният кредитен лимит бил усвояван многократно по сметката на кредитополучателя, но последният не изпълнил своите задължения за внасяне на месечни погасителни вноски и изпаднал в забава, като не извършил дължимите плащания по договора. Датата па първото просрочие по кредита била 16.08.2022 г., от която дата настъпвала изискуемостта на претендираното вземане.

Ищецът посочва, че с договор за прехвърляне на парични вземания от 11.06.2024г. кредитодателят „Обединена Българска Банка” АД (цедент) му прехвърлила вземанията си по горепосоченото правоотношение, за което представя договор за прехвърляне на парични вземания от 11.06.2024 г., извлечение от Приложение №1 към договора за цесия относно вземането спрямо ответника, потвърждение за извършената цесия и пълномощно от цедента, съгласно което ищецът бил упълномощен с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му, за което изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия, което останало неполучено от адресата.

Моли съдът да приеме и връчи на ответника уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД, като посочва, че най-късният момент в който ответникът щял да бъде уведомен за цесията и същата щяла да породи действие спрямо него щял да бъде моментът на връчване на препис от исковата молба с определението по чл. 131 ГПК, като това обстоятелство следвало да бъде взето предвид при постановяване на решението на осн. чл. 235 ГПК. След придобиване на вземането ищецът начислявал на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва за забава върху дължимата главница, изчислена спрямо действащия процент на законната лихва.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения предявява претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д.№1056/2025г. по описа на Районен съд – Габрово и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът му указал да предяви иск, с който да 2 установи вземането си.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че З. С. А., ЕГН: ********** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ....., в качеството му на частен правоприемник на „Обединена Българска Банка” АД, по силата на договор за цесия от 11.06.2024 г. следните суми:

-504.70 евро (987.10 лева) - главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението;

-134.40 евро (262.86 лева) договорна лихва, начислена за периода от 16.08.2022 г. до 12.04.2024 г.;

-66.57 евро (130.20 лева) лихва за забава, начислена за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г.;

-34.30 евро (67.08 лева) такси, начислени за периода 16.08.2022 г. до 12.04.2024г. във връзка с обслужването и отпускането на кредита съгласно чл.7 и чл.14.1 от договора.

Моли съдът да разпореди приложеното писмено уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответната страна, ведно с исковата молба.

Претендира разноски в настоящето производство.

Претендира разноски и в заповедното производство, а именно: 14.80 евро (28.94 лева) държавна такса и 51.13 евро (100,00 лева) юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника З.А..

Ищецът по делото редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Депозирал е молба с вх. №7761/06.10.2026г., с която заявява, че поддържа исковата претенция. Счита, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Моли да се постанови неприсъствено решение, да се уважат предявените искове и да се присъдят разноските. В молбата е обективиран списък на разноските.

Ответницата З. С. А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Не депозира становище по делото и не прави искане за разглеждането му в нейно отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че ответницата З. С. А., е редовно призована, не е представила отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не се представлява в съдебно заседание, като не е направила и искане за разглеждането му в нейно отсъствие, и ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е поискал постановяване на неприсъствено решение, както и че на ответницата са й указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание и че предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за установяване на парични вземания са вероятно основателни, предвид изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (Договор за предоставяне на кредитен лимит 3 по револвираща кредитна карта №20R- R468824, Методика за изчисляване на референтен лихвен процент; Договор за прехвърляне на парични вземания ог 11.06.2024 г.; извлечение от Приложение №1 към договора за цесия; Потвърждение за извършена цесия; Пълномощно относно правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, Писмо - обратна разписка за изпратено уведомление за цесия; Уведомление за цесия), намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 и чл.

239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Това обуславя уважаването на така предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД и съответно установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника за следните суми:

504.70 евро (987.10 лева) - главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението; 134.40 евро (262.86 лева) договорна лихва, начислена за периода от 16.08.2022 г. до 12.04.2024 г.; 66.57 евро (130.20 лева) лихва за забава, начислена за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г.; 34.30 евро (67.08 лева) такси, начислени за периода 16.08.2022 г. до 12.04.2024г. във връзка с обслужването и отпускането на кредита съгласно чл.7 и чл.14.1 от договора.

На основание чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски 14.80евро - внесена държавна такса и 51.13 евро – юрисконсултско възнаграждение, съобразно депозирания списък за разноски по чл.80 от ГПК, с молба от 06.10.2026г.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за разноските, сторени и в заповедното производство, съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в т. 12 от ТР от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. С оглед на това в полза на ищеца следва да се присъдят, сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 65.93 евро, от които 14.80евро - държавна такса и 51.13 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, по отношение на ответника З. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: с.Славяново, ул.Д.., общ.Харманли, съществуването на вземанията на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ТА” №109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6, представлявано от изпълнителни директори СП и СБ, за сумите в размер на 504.70 евро (987.10 лв.) - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 4 по чл.410 ГПК на 01.07.2025г. до изплащане на вземането, 134.40 евро (262.86 лв.) договорна лихва за периода от 16.08.2022 г. до 12.04.2024 г., 66.57 евро (130.20 лв.) - лихва за забава за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г., 34.30 евро (67.08 лв.) – такси за периода от 16.08.2022 г. до 12.04.2024г. , дължими по договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта №20R-R468824 от 14.10.2020г., сключен с „ОББ“ АД, за които суми е издадена Заповед № 485 / 01.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1056/2025г. по описа на PC- Габрово.

ОСЪЖДА ответника З. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: с.Славяново, ул.Д.., общ.Харманли, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ТА” №109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6, представлявано от изпълнителни директори СП и СБ, разноски по делото в размер на общо 65.93 евро за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.