Определение № 132 от 19.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502081 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по повод подадена въззивна частна жалба, вх.№483/12.11.2025г., от ,,Предел“ООД, ЕИК 102698633, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Болярска“№16, чрез управителя Евгени Димитров Нешев, против Определение№5979 от 27.10.2025г., постановено по гр.д.№ 7457/2024г. по описа на РС- Бургас.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, с който съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че предявяването на чужди права е недопустимо с посочения правен способ и на посоченото основание, както и че разпоредбата на чл.439 от ГПК се явявала неотносима към конкретната формулировка на иска.

Посочва се, че ищецът в първоинстанционното производство отправил искане за признаване за установено несъществуването на обезпеченото вземане и заложното право на „Обединена българска банка“АД, като право на същата банка да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество по Договор за особен залог от 27.10.2014г.Подчертава се, че правната квалификация, дадена от страната не обвързвала съда, кайто в съответствие с обстоятелствената част и петитума, изхождайки от правния интерес, следвало да я определи)Решение№398/25.05.2010г. по гр.д.№738/2009г. на ВКС, ІV-то г.о.; Решение№123/24.03.2011г. по гр.д.№882/2010г. на ВКС, ІV- то г.о.). Излага становище във връзка с принципите в гражданския процес. В подкрепа на изложеното се цитира Определение№915/09.10.2024г. по описа на БОС;

Определение№720/27.07.2012г. по ч.т.д.№436/2012г. на ВКС, ІІ-ро т.о.Навежда доводи във връзка с изводите на съда досежно института на присъедняването на кредитори по смисъла на глава 41 от ГПК. Изразява несъгласие с констатациите на районния съд за липса на правен интерес от предявяване на исковите претенции.

1

Твърди, че в конкретния случай ищецът заявявал собствени права срещу заложния кредитор, явявайки се залогодател по Договор за особен залог ( за обезпечаване на вземане по Договор за банков кредит №MS14-00033/24.10.2014г.) между него и ,,Сибанк“ЕАД.Пристъпването към изпълнение било насочено към първоначално вписания особен залог (учреден чрез вписване в ЦРОЗ №2014102701897) от ,,Предел“ООД, като независимо от вписването на допълнителни обстоятелства, залогодател по него оставало посоченото дружество(частен жалбоподател).Излага аргументи относно приложение разпоредбата на чл.10,ал.5 от ЗОЗ. Твърди, че вписването на допълнително обстоятелство на основание горецитираната норма представлявало едностранен акт на заложния кредитор, без съгласие на приобретателя, тъй като залогът може да се учреди само по волята на залогодателя.Моли отмяна на постановеното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на частния жалбоподател, с оглед доказателствата по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Исковата молба от „Предел“ООД, ЕИК 102698633 е била депозирана първоначално пред Окръжен съд- Бургас.Д исковата молба са предявени претенции срещу „Обединена българска банка“АД, за приемане за установено в отношенията между страните несъществуването, а в хипотезата на съществуване, за преклудирано правото на кредитораответник по договор за особен залог от 27.10.2014г. да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество на вземането си, поради настъпили правоизключващи и правопогасяващи предпоставки, отричащи правото на кредитора да пристъпи към изпълнение на заложното право, а в хипотезата на съществуващо право за пристъпване към изпълнение, да се приеме за преклудирано правото на изпълнение върху заложеното имущество, поради погасяване по давност на вземането.

С Разпореждане№1288/27.09.2024г., съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да прецизира петитума, уточнявайки претенциите, които предявява.

С уточняваща молба с вх.№8814/26.02.-2025г. ищецът е посочил, че отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено несъществуването на обезпеченото вземане и заложното право на ответника, като право на „Обединена българска банка“АД да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество по договор за особен залог от 27.10.2014г.

Бургаският окръжен съд е приел, че се касае за неоценяема претенция, поради което и родово компетентен да разгледа и се произнесе по искането , е Районен съд- Бургас. С Определение№905/09.10.2024г. по т.д.№302 по описа за 2024г., БОС е прекратил производството по делото и изпратил делото по подсъдност на Районен съдБургас.

БРС с Разпореждане №1987/17.02.2025г. е дал на ищеца указания за посочване цена на иска за установяване несъществуването, а в хипотезата на съществуване- за преклудирано 2 правото на кредитора „Обединена българска банка“АД по Договор за особен залог от 27.10.2014г. да пристъпи към удовлетворяване на заложеното имущество, като посочи стойността на имуществото, представено в залог и индивидуализирано в исковата молба; да внесе по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, която е стойността на имуществото, предоставено в залог; да посочи в петитума на исковата молба каква е стойността на обезпеченото вземане и конкретно да посочи дали предявява отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, предоставена по Договора за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ № МS14 – 00033 от 24.10.2014 година; да внесе по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска.Указано е на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да поясни исковата молба като посочи: дали е предприел действия по обжалване по реда на действията на съдебния изпълнител с доводи за това, че е наложен запор на същото имущество на основание чл.4 от ЗОЗ с вписване № 2017121302379 в ЦРОЗт.е. преди датата на вписване на залога по заявление № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по заявление № 2020052701852, и предвид правилото на чл.32, ал.7 от ЗОЗ, съгласно което не може да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор по реда на този закон върху същото имущество, предвид доводи за нищожност на това вписване;с оглед изложените фактически твърдения и правни доводи за нищожност на вписванията с № 2014102701897 и вписване с № 2020052701852 за липса на съгласие от предходния заложен кредитор нито съгласие по чл. 32, ал.5 от ЗОЗ, както и относно това, че с вписаното пристъпване към изпълнение № 2020005270195 е вписано несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.28, ал.3, т.5 от ЗОЗ, което прави това вписване недействително и не поражда изпълняемо право на банката, основано на това вписване или по отношение на други действия на частните съдебни изпълнители по посочените дела, изложени като основание на иска в исковата молба.

В изпълнение на дадените от съда указания е депозирана уточнителна молба вх.

№8814/28.12.2025г. от ,,Предел“ООД, чрез управителя Евгени Димитров Нешев.

С Определение №5979 от 22.10.2025г., постановено по гр.д.№7457/24г. по описа на Районен съд-Бургас производството по делото е прекатено поради недопустимост на предявените искови претенции.БРС отчел изявлението на ищеца, че не оспорва съществуването на заложното право, а правото да се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ поради наличието на законови пречки: висящо изпълнително дело и наложен запор на процесните движими вещи, към което производство следвало да се присъедини ответника в качеството му на взискател и че иска установяване несъществуването на право, а не на правнозначим факт,поради което намерил така предявената претенция за недопустима.В мотивите на обжалваното определение БРС изложил, че предявяването на чужди права се явявало недопустимо с посочения правен способ и на соченото основание, както и че разпоредбата на чл.439 ГПК била неотносима към настоящата формулировка на иска.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Настоящата инстанция намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения:

Договорът за особен залог е изрично уреден в чл. 1 от ЗОЗ, което го прави от рода на наименуваните, т.е. има правна регламентация на договора в конкретен нормативен акт.

Наименованието „особен“ е възприето поради няколко причини. Този вид обезпечение се учредява без да се предава фактическата власт върху заложеното имущество на кредитора и за учредяването му е предвидено вписване в специално създаден за това регистър. И на последно място, поради облекчения извънсъдебен ред, по който протича изпълнението върху заложеното имущество. Основно правомощие на заложния кредитор след като пристъпи към изпълнение е да продаде заложеното имущество от свое име и за сметка на залогодателя след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря. В случай, че продажбата не бъде извършена до изтичането на шест месеца, всеки следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде заложеното имущество.

Съгласно разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗОЗ, зaлoгoдaтeлят мoжe дa ocпopи взeмaнeтo или зaлoжнoтo пpaвo пo oбщия иcĸoв peд, a ĸoгaтo e oбpaзyвaнo пpoизвoдcтвo пo пpинyдитeлнo изпълнeниe – пo peдa нa чл. 439 oт Гpaждaнcĸия пpoцecyaлeн ĸoдeĸc. . Във всяка от двете хипотези , процесуалната защита е чрез отрицателен установителен иск, който при защита срещу материалноправната незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение е с предмет - отричане на заложното право на кредитора , като право да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество .

В конкретния случай, видно от представените по делото доказателства и изложени от страна на жалбоподателя твърдения, се установява, че между ,,Предел“ООД и „Сибанк“ЕАД (след преобразуване на търговското дружество посредством вливане„Обединена българска банка“), е сключен договор за кредит на 24.10.2014г., като в полза на банката е бил учреден особен залог върху движими вещи: машини и съоръжения, технологично оборудване, поточна и пакетираща линия. Особеният залог е вписан в ЦРОЗ през 2014г., а през 2019г. вписването е подновено. През 2019г. в регистъра е отразена и промяната на заложния кредитор- „Обединена българска банка“АД. На 27.03.2020г. собствеността върху описаните движими вещи, върху които е учреден особения залог е прехвърлена на „Амарант-0“ЕООД, а на 27.05.2020г. последното дружество е отразено като залогодател. На същата дата заложният кредитор „Обединена българска банка“АД е депозирал заявление за вписване на договор за залог(чл.10,ал.5 от ЗОЗ), видно от което в графа ,,залогодател“ е отразено ,,Променя се на „Амарант-0“ЕООД. Приложени са и декларации по чл.27 ал.2 т.4 ЗОЗ. Със съобщение по чл.33 и чл.34 от Закона за особените залози до „Амарант-0“ЕООД, залогодателят е бил уведомен, че банката ще пристъпи към изпълнение. Съобщението е връчено чрез ЧСИ Ивелина Божилова на управителя на дружеството- Петя Тотева Илиева, на 15.06.2020г. С молба по чл.35 от ЗОЗ във вр.чл.521 от ГПК от „Обединена българска банка“АД до ЧСИ Ясен Бойчев, рег.№775, с район на действие- Окръжен съд – Шумен, е поискано образуване на изпълнително дело за предване 4 на заложеното имущество.Видно от представените по делото доказателства, действията по принудително изпълнение са насочени срещу вещи, собственост на „Амарант-0“ЕООД, което е учредило залог върху същите.В тази връзка районният съд правилно е достигнал до извод за недопустимост на предявените искови претенции, посочвайки, че предявяването на чужди права е недопустимо с посочния правен способ и на соченото основание.