Решение № 185 от 29.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Русе, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500172 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят ЗД„ Б.И. „АД е обжалвал изцяло Решението, постановено по гр.д. № 3441/2022г. на Русенския районен съд, с което е осъден да заплати на К.Б.А.А.Я.., на основание чл. 432 от КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 30.06.2019г. в гр.Русе, в размер на 15 000 лева, частична претенция, ведно със законната лихва от деликта до окончателното изплащане, и е отхвърлен искът над присъдената сума 20 000 лева до претендирания пълен размер 25 000 лева, както и са възложени разноски по делото.

Развива оплаквания за необоснованост на съдебния акт, като счита, че липсват доказани вреди за пострадалата, прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на обезопасителен колан, твърди се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразена нормата на чл. 52 от ЗЗД. Иска отмяна на съдебния акт . Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба К.Б.А.А.Я.., чрез своята майка и законен представител И. К. Я., в отговора си изразява становище за неоснователността на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено 1 следното:

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на делото е иск по чл. 432ал.1 от КЗ.

От ангажираните по делото доказателства се установява следното :

На 30.06.2019 г., около 18.00 часа, в гр.Русе, бул.“Липник“ до № 133, в посока ул.“Иван Ведър“, л.а. „Форд Фокус“, с ДК № ****, управляван от П.А.П., блъснал спрелия за проверка от полицейски служители л.а.“Пежо Партнер“ с ДК № *** . Ударът бил силен и отместил спрелия автомобил, деформирал плъзгащата врата, багажникът влязъл в купето. Седящата на задната седалка Б.А.А.Я. / на 7 години и 10 месеца /, силно се изплашила, като излязла от автомобила по лявото й слепоочие имало зачервяване /охлузване, прималяло й. След инцидента станала неспокойна, оплаквала се от главоболие, плачела в съня си, стряскала се, започнали нощни напикавания, наложили консулт с психолог. През следващите месеци състоянието й се влошило, главоболието и напикаванията продължавали, нощно време бълнувала, на моменти й прималявало, появили се тикове, започвала да обръща очи като при епилептични припадъци. Не искала да се вози в автомобил, нито да се придвижва пеш до училище, защото се страхувала да не бъде блъсната от превозно средство.

През м.май 2020г. бил извършен преглед на пострадалата при невролог, назначена била ЕЕГ, започнало лечение, като периодично се извършвали контролни прегледи. Понастоящем има подобрение, без пълно възстановяване на състоянието отпреди ПТП - детето продължава да приема медикаменти, изнервя се безпричинно, плаче, проявява агресия и в такива състояния се отключват мигания и тикове с очите.

От приетото в първата инстанция заключение на съдебната автотехническа експертиза, се установява, че в момента на удара, със скорост около 50 км/ч, върху тялото на пострадалото дете действат големи инерционни сили напред, като то се е ударило в предната седалка и лявата средна колона на автомобила. Основната техническа причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.“Форд Фокус“, който е загубил контрол над управлението на автомобила, отклонил се е от посоката си на движение и се блъснал челно в задната част л.а.“Пежо Партнер“.

От заключението на приетата комплексна съдебна медицинска и психологична експертиза се установява, че ако се приеме, че пострадалата е получила зачервяване или охлузване в ляво челно-слепоочно / каквито са свидетелските показания /, те следва да се определят по медико-биологичния признак като болка и страдание. От извършените неврологични прегледи и ЕЕГ се установява, че пострадалата страда от Епилепсия – комплексни парциални пристъпи, протичащи с краткотрайна загуба на съзнание и се манифестират с гримаси, втренчване на погледа, издаване на звуци и др.

Преживеният силен емоционален стрес сам по себе си не би могъл да доведе до поява на заболяването, но може да бъде отключващ фактор за неговата 2 проява при предразположени индивиди. От травмата на главата първоначално е била налице болка в областта на ударените места, която постепенно отшумява в рамките на няколко денонощия. Възможно е да е налице и главоболие, което има индивидуален характер и обичайно продължава няколко седмици. Към настоящия момент пострадалата е в добро общо здравословно състояние, откриват се / както и непосредствено след ПТП/ данни за симптоматика, кореспондираща с остра стресова реакция, не е констатирана болестна симптоматика, касаеща психично разстройство и емоционалното състояние е стабилно.

За инцидента били съставени Протокол за ПТП, АУАН № 19-1085002337/30.06.2019г., въз основа на който било издадено НП № 19-1085002337/03.09.2019г., с което на виновния водач било наложено административно наказание за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.

За процесния автомобил имало валидна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, сключена с ответното дружество.

На 20.01.2022г. ЗД „Б.И.“ АД получило от ищцата – като майка и законен представител на пострадалото малолетно дете, искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което с писмо изх.№ 698/07.02.2022 г. било оставено без уважение.

Правилно въз основа на така установеното и доказано от фактическа страна районният съд е приел, че предявеният иск по чл.432, ал.1, във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ е основателен, тъй като увреденото лице има право на претенция за вреди към застрахователя, при който е сключена валидната към датата на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобила на виновния водач, и е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Доказана от свидетелските показания и заключенията на назначените и приети съдебни експертизи е и причинната връзка между процесното ПТП и последвалите увреждания за пострадалата. Същата е диагностицирана след инцидента с диагноза „Разстройства със стереотипни движения; Малки припадъци, неуточнени“. Анализът на ангажираните по делото доказателства е обусловил извода на първоинстанционния съд, че освен причинените при ПТП болка и страдание, последица от произшествието е и констатираната впоследствие епилепсия – комплексни парциални пристъпи, като реакция на преживения силен стрес, явяващ се отключващ фактор за проява на заболяването. Районният съд правилно е приел, че доказателствата по делото, макар и по косвен път, установяват наличието на пряка връзка между претърпяното на 30.06.2019г. ПТП и развилото се след него заболяване. На първо място, в електронния архив на УМБАЛ „Канев“ АД и в представената по делото медицинска документация няма данни преди процесното ПТП пострадалата да е страдала от заболявания, вкл.и хронични, налагащи лечение и проследяване. От друга страна, вещите лица по комплексната експертиза под условия са се произнесли има ли връзка между ПТП и епилепсията, и съдът, отчитайки, че детето не е страдало от такова или каквото и да е друго заболяване преди ПТП , и с оглед това, че процесното ПТП може да се яви при всички случаи отключващ заболяването фактор, 3 заради причинения при него безспорно доказан стрес, е приел, че епилептичните пристъпи са в пряка връзка с ПТП. Същите представляват постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, тъй като епилепсията е хронично заболяване, изискващо продължително медикаментозно лечение с цел овладяване на пристъпите, като при благоприятно протичане и стриктен контрол е възможно излекуване и спиране на пристъпите.

Изложеното дава основание да се приеме за безспорно доказано наличието на неимуществени вреди, резултат от виновното поведение на водача на МПС, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, изразяващи се в претърпени болки и страдания и впоследствие развито хронично заболяване – епилепсия-комплексни парциални пристъпи.

Въззивната инстанция намира, че при преценката на размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчетено какви конкретни негативни изживявани – физически и психически, е имало пострадалото дете – на 7 години и 10 м. към датата на ПТП, как са се отразили върху него, предвид крехката му възраст, за колко време са били преодолени физическите и емоционални болки и страдания / първоначално, след ПТП, с висок интензитет, впоследствие намалели като интензитет и честота /, съобразено е отключилото се вследствие на стреса при инцидента хронично заболяванеепилепсия, необходимостта от медикаментозно лечение, в продължителен период, което и понастоящем продължава. Така определено обезщетение в размер на 20 000 лева 15 000 лева частична претенция, се явява справедливо, съобразно чл.52 от ЗЗД, поради което Окръжният съд намира възражението за прекомерност на присъденото обезщетение за неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ответника, наведено и пред първата инстанция, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на пострадалата , тъй като не поставила малолетното си дете в детско столче /не използвала обезопасителна система за МПС/. Правилно е посочено от районния съд, че съгласно ЗДвП използването на обезопасителни колани и системи за обезопасяване на деца е задължително за МПС в движение, а в случая пострадалата е била в паркирал автомобил. По отношение на триточковите обезопасителни колани в.л. по приетата автотехническа експертиза е посочило, че употребата на колани при ПТП намалява риска от травми, но не гарантира абсолютната безопасност на пътниците, и това зависи от скоростта на автомобилите при удара, посоката на инерционните сили и настъпилата деформация по купето на автомобилите.

Те осъществяват предпазните си функции за лица с ръст над 150 см, като задържащата им функция в значително по-голяма степен при преместване на тялото напред, отколкото настрани, но не могат да предотвратят съприкосновение на части от тялото с елементи от интериора на автомобила, които са в непосредствена близост до мястото на пасажера. В случая ударът на пострадалата в главата не е могъл да бъде предотвратен при поставен обезопасителен колан, а системите за обезопасяване на деца, които 4 притежават конструктивни особености или детайли, намаляващи или напълно предотвратяващи възможността за странично движение на тялото и главата на детето и предпазващи го от странични удари в детайли на автомобила, обичайно са предназначени за по-малки по възраст и с по-нисък ръст и тегло деца.

Поради изложеното и мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща, атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е уважен искът по чл. 432 от КЗ в размер на обезщетение за неимуществени вреди 15 000 лева - частична претенция, ведно със законната лихва от датата на получаване на писмената застрахователна претенция на ищцата от ответното дружество – 20.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, и в частта за разноските.

В частта, с която районният съд се е произнесъл, като е отхвърлил иска за пълния размер над 20 000 лева до 25 000 лева, решението следва да се обезсили, като недопустимо,тъй като районният съд не е бил сезирал с иск за целия претендиран размер, а само с частична претенция в размер на 15 000 лева / след направеното изменение на иска /.

Предвид неоснователността на в.жалба, на процесуалния представител на ответника по нея се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 1550 лева – адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА. В.жалбоподател следва да заплати по сметка на Русенския районен съд д.т. 400 лева върху увеличената цена на иска.