Решение № 900 от 30.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000500973 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №902041/03.08.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е осъдено Основно училище (ОУ) „Никола Парапунов", Булстат 000013909, да заплати на ищеца Н. А. М. с ЕГН:**********, сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ищеца след смъртта на неговия син, починал от черепно-мозъчна травма на ******** г. в МБАЛСМ „Пирогов“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ******** г. - датата на настъпване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на вземането, както и ведно с направените по делото разноски.

Посоченото решение е обжалвано от ОУ „Никола Парапунов", действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушение и в несъответствие със събраните доказателства.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да спре производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на висящото наказателно производство по случая и не се е произнесъл по предявения иск срещу община Разлог. Поддържа се, че по делото не е изяснен в достатъчна степен механизъма на настъпилия инцидент, съпричиняването на пострадалия и отговорността на основното училище по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Заявява се също, че при определяне на дължимия размер на 1 обезщетението съдът не се е съобразил с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено изцяло, а предявеният иск срещу ОУ „Никола Парапунов" да бъде отхвърлен.

Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство - Н. А. М., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

В установения от закона срок, евентуалният ответник в първоинстанционното производство – община Разлог, не е депозирал отговор на въззивната жалба на ОУ „Никола Парапунов".

Предмет на въззивното производство е и въззивната жалба на Н. А. М., действащ чрез процесуалния си представител, срещу решение №902299/20.12.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което са оставени без уважение молбата на ищеца по чл. 247. ал. 1 ГПК - за отстраняване на допуснатата в основното решение № 902041 от 03.08.2022 г. очевидна фактическа грешка, като бъде отразено изрично в диспозитива на съдебния акт, че съдът оставя без разглеждане исковете по отношение на втория евентуален ответник община Разлог и предявената при условията на евентуалност молба на основание чл. 250, ал. 1 ГПК - основното решение № 902041 от 03.08.2022 г. да бъде допълнено в същия смисъл, като бъде отразено изрично в диспозитива, че искът срещу общината се оставя без разглеждане.

Във въззивната жалба на Н. А. М. се излагат подробни съображения, че липсата на изричен диспозитив по отношение на втория евентуатен ответник община Разлог, че исковете срещу него се оставят без разглеждане, представлява явна фактическа грешка, респективно непълнота на решението от 03.08.2022 г. Моли се да бъде отменено обжалваното решение от 20.12.2022 г., като бъде отстранена допуснатата в него очевидна фактическа грешка, евентуално решението да бъде допълнено, като бъде отразено изрично в диспозитива му, че съдът оставя без разглеждане исковете по отношение на втория евентуален ответник - община Разлог.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - ОУ „Никола Парапунов", действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба на Н. А. М.. В него се излагат съображения за неоснователност на тази въззивна жалба.

В установения от закона срок, евентуалният ответник в първоинстанционното производство – община Разлог, не е депозирал отговор и на въззивната жалба на Н. А. М.. С писмено становище излага съображения за основателност на въззивната жалба на ОУ „Никола Парапунов".

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ОУ „Никола Парапунов". Ищецът твърди, че в резултат от противоправни действия/бездействия на служители на ответното основно училище и в частност на учителя по физическо възпитание и спорт, по време на учебния час, на който настъпва и фаталния инцидент, както и на директора на училището, който не е осигурил безопасни условия за обучение и труд на територията на училищното заведение и прилежащите към него спортни площадки, е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

Съгласно Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа - Постановление № 7 от 29.12.1958 г., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети в съдебната практика, включително решение № 308 от 03.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о. и решение № 488 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о.

В практиката на ВКС (решение № 141 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о.) се приема, че ищецът по иска по чл. 49 ЗЗД носи доказателствената тежест да установи по делото съществуването на предпоставките за възникване на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, с изключение на вината на лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира. Когато при изпълнението на една работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата (решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о. ). При това следва да се отбележи, че отговорността на възложителя по чл.

49 ЗЗД има гаранционно-обезпечителна функция. Тя не произтича от вината на възложителя на работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Действително отговорността по чл. 49 ЗЗД 3 настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената работа причини виновно вреди на пострадалия (т. 1 на ППВС № 7 от 29.12.1958 г.), но при това следва да се вземе предвид и какви са конкретните обстоятелства по делото.

По безспорен начин се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства, които въззивния съд кредитира, че ищецът е родител и законен наследник на А. Н. М., починал на ******** г. Към м.

12.2015 г., А. бил на 14 години, редовно обучение в VIII „а“ клас в местното училище — ОУ „Никола Парапунов“ гр. Разлог. В деня на инцидента, на 02.12.2015 г., по време на шести учебен час по физическо възпитание и спорт с учител И. Д., пострадалият А. и неговия съученик И. П. излезнали на училищния двор в спортната площадка, като преди това поискали разрешение от своя учител по физическо възпитание Д.. По време на игра, при опит да се набере на футболната врата, на която си играели, А. се захванал за хоризонталната напречна греда и набрал тялото си към нея, футболната врата се преобърнала, падайки напред и надолу и с хоризонталната напречна греда притиска А. в областта на главата и лявото ухо, в резултат на което е причинена тежка черепно-мозъчна травма. Въпреки опитите да бъде спасен животът на пострадалото дете, А. умира в МБАЛСМ „Пирогов“ на ******** г.

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), която въззивният съд кредитира, се установява, че в резултат на падането на футболната врата върху тялото на А. М. е причинена тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма — многофрангментно счупване на дясната слепоочна кост, характерно напречно счупване на черепната основа през двете средни черепни ямки, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка — субарахноидеален кръвоизлив, кръвоизлив около ствола и в ствола на мозъка, размекване на контузеното мозъчно вещество, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, тежък мозъчен оток, кръвонасядане на меките черепни покривки в дясната половина на главата, излив на течности в перикардната торбичка, гръдната и коремната кухини, вдишана кръв в белите дробове. Получената черепно-мозъчна травма е била несъвместима с живота и неминуемо води до настъпване на смърт. От получаване на тежката травма до настъпване на смъртта А. М. е бил в тежка кома и не е влизал в съзнание. Безспорно се установява от съдебно-медицинската експертиза, че получената черепномозъчна травма в следствие от настъпилия инцидент на спортната площадка в двора на училището, обективно констатираните травматични увреждания и последвалата смърт са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно и обективно изготвена съдебно-техническа експертиза, извършила анализ на всички представени по делото технически документи, се установява, че към 02.12.2015 г. спортната площадка по отношение на футболното игрище, настилката, оградата, осветлението е била изградена съобразно изискванията на инвестиционния проект, с изключение на монтираните две метални врати с размери 3,00 м. /2,00 м./1,00 м., които са били поставени на проектното им място без да са били закрепени неподвижно към терена съобразно изискванията на доставчика на футболните врати за безопасното им 4 ползване. При огледа на място е констатирано, че производителят на футболните врати е предвидил закрепването към терена да се осъществява с анкерни болтове и планки 7/8 см. с отвори, заварени за лежащата част на металната конструкция на вратите. При монтажа това изискване не е било спазено от изпълнителя и при захващане на потърпевшия за хоризонталната част на тръбната рамката, под въздействието на силата на собственото тегло на пострадалия А. М. вратата се преобръща и го наранява с фатален край.

Безспорно се констатира още, че южната метална врата, на която е станал инцидента, на спортното игрище към 02.12.2015 г. не е била технически изправна, тъй като същата не е била фиксирана към терена, не е била обезопасена срещу хоризонтално отместване и преобръщане при ползване на спортното съоръжение, съгласно изискванията на доставчика на футболните врати, като монтираните на игрището две футболни врати е следвало да бъдат обезопасени срещу преобръщане, като лежащата върху терена метална рамка на вратите се захване към терена чрез метални планки към бетонови блокчета с анкерни болтове, бетонирани в земята. От приетата експертиза се установява още, че има пряка връзка между настъпилата на 02.12.2015 г. злополука при използване на хоризонталната част от рамката на футболната врата като „лост за набиране“ и техническото състояние на южната футболна врата, тъй като металната врата не е била обезопасена съобразно изискванията на стандарта - EN 748:2013 (Е). Съгласно този стандарт след монтиране на вратите трябва да се направят две изпитания за: 1. определяне на издръжливост - прилага се вертикална сила от 1 800 N в центъра на вратата за 1 мин. +10 сек. и се следи за повреда или друга щета появила се на вратата и 2. определяне на стабилност: с помощта на въже с дължина 3 м. се прилага хоризонтална сила от 1100 N в горната част на центъра на напречната греда за 1 мин. + 10 сек.