Решение № 97 от 03.06.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20231450100960 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. М. Н., ЕГН-**********, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет 2, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 519.79 лв. главница, сумата 88.08 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от РС – Мездра по ЧГД №625/2011 г., като погасени по давност. Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез проц. представител, е депозирал отговор, с който оспорва предявеният иск. Твърди се, че не е изтекъл давностния срок.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

1

439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Приложено е копие от изп. д. № 1188/2023 год. на ЧСИ ..................

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането на ответника. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Безспорно е, че на 27.06.2011 год. е издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение № 373/08.06.2011 год. по ч. гр. д.

№ 625/2011 год. по описа на МзРС срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата 519.79 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 08.06.2011 год. до окончателното изплащане, сумата 88.08 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., 48.31 лв. лихва за забава за периода 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г., както и направените разноски- 25.00 лв. д. т. и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение. По молба от 23.01.2012 год. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изп. дело № 88/2013 год. на ЧСИ ................... с рег. № 721, район на действие ОС Враца. Със запорни съобщения от 07.06.2018 год. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД и ЦКБ АД. На 07.02.2023 г. ЧСИ ................... е върнал на кредитора изпърнителния лист.

Следва да се приеме, че давностният срок за погасяване на задължението по давност е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист, а именно от 27.06.2011 г., доколкото по делото не са налице данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл съдът съобрази разясненията, дадени с Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, в мотивите, на което се приема, че давностният срок започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение се погасява 2 с изтичане на общата – петгодишна давност. Следва да се посочи, че заповедното производство е постигнало своята нормативна цел, когато заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т. е. безспорно установено по основание и размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В този смисъл е Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ГК, III г. о. на ВКС и Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 625/2011 г. по описа на Районен съд – Мездра, е образувано посоченото по-горе изп. дело № 88/2013 год. на ЧСИ ................... с рег. № 721, район на действие ОС Враца.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, 3 извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От материалите по приложените по делото копия от изп. дело № 88/2013 год. на ЧСИ ..................., се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 23.10.2012 г.

След образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземането е спряла да тече, в който смисъл следва да намерят приложение постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Посоченото постановление следва да намери приложение в отношенията между страните до приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се възприема становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В този смисъл са задължителните за 4 съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл е и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС.

Предвид изложеното следва да се приеме, че давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., като осъществените до този момент изпълнителни действия не следва да бъдат съобразени по отношение на прекъсването на давността с оглед обстоятелството, че давността не е текла в периода от датата на издаване на изпълнителния лист – 27.06.2011 г. до 25.06.2015 г.

От приложеното по делото доказателства се установява, че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство е депозирана молба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД от 30.06.2015 г., с която е направено искане за конституиране на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на взискател, като с разпореждане от 04.09.2015 г. ответникът е конституиран на основание чл. 429 ГПК. Длъжникът не оспорва обстоятелството, че вземането е прехвърлено в полза на ответника, за което обстоятелство последният е уведомен.

При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че давността се прекъсва с присъединяването на кредитор, следва да се приеме, че давността за вземането е прекъсната на 04.09.2015 г. с постановяване на разпореждането на съдебния изпълнител за присъединяване на ответника в качеството му на взискател в производството.

Давността по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е прекъсната на 07.06.2018 г. с запор върху банкови сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД и ЦКБ АД.

Няма доказателства по делото за периода от 07.06.2018 г. до образуването на новото изп. д. №1188/2023 год. на ЧСИ ................. на 20.06.2023 г. да са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат 5 давността.

С оглед изложеното съдът намира, че считано от 07.06.2018 год., когато е извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на 07.06.2023 г. за главницата и разноските по изпълнителния лист, а за лихвите и по - рано, доколкото за тях погасителната давност е 3 години, без да е спирана и прекъсвана, и вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност.

Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен лист, са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказва такива в размер на 600 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. Н., ЕГН-********** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет 2, сумата от 519.79 лв. главница, сумата 88.08 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от РС – Мездра по ЧГД №625/2011 г., поради погасяването им по давност.