Решение № 27 от 30.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500584 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 10684/12.09.24г на А. И. И., чрез пълномощника му адвокат Д. М. - САК против Решение № 434/25.07.2024 г. по гр. д. № 586/2023 г. по описа на ОС- Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивника против Прокуратурата на Р.България, иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9000 лева – представляваща разликата от присъдените 1000 лв. до 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на обвинение в извършване на престъпление по ДП №306/2022г. по описа на РУ на МВР Свищов, наказателното производство по което е прекратено, поради това, че извършените деяния не са престъпления, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2023г. до окончателното й изплащане.

Считайки решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен до претендирания размер на обезщетението от 10 000 лева. Изложени са доводи, че при определяне на размера на обезщетението е нарушен принципа на справедливостта съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е занижено, като не са съобразени вида и тежестта на обвиненията, обстоятелството, че наказателното производство е водено срещу въззивника за две престъпления със завишена степен на обществена опасност, не са отчетени правилно продължителността и интензитета на претърпените душевни болки, страдания и неудобства, притесненията му за него самия и отражението му върху начина му на живот, социално - икономическите условия през периода на воденото срещу него наказателно производство, в това число инфлационните 1 процеси.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, с писмена молба, поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и иска бъде уважен за размер от 10000лв. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при ВтАП, оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред ОС –Велико Търново е образувано по предявен от А. И. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. България по водено наказателно производство- ДП №306/2022г. по описа на РУ на МВР Свищов, пр. пр.5771/2022г. по описа на РП – Велико Търново , приключило с постановление за прекратяване , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2023г.

В исковата молба, ищецът твърди, че на 15.08.2022г., около 15-15,25ч. при управление на л.а. „Ауди А7“ в град Свищов,бил спрян за проверка от полицейски служители и след изпробване с техническо средство, същото отчело наличие на алкохол и метамфетамини. Издаден му бил талон за кръвно изследване, като му била взета и кръвна проба. Въз основа на така извършената проверка, същия ден било образувано ДП №306/2022г. по описа на РУ на МВР Свищов, пр. пр.5771/2022г. по описа на РП – Велико Търново, срещу неизвестен извършител, за това, че на 15.08.2022г. в гр.Свищов управлявал МПС – л.а. „Ауди А7“ с рег.№ВТ 32**** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,82 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест“. Била прекратена и регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, а на основание чл.172 ал.4 от ЗДвП му било отнето и свидетелството за управление на МПС, както и табелите с регистрационните номера на управлявания от него при проверката л.а. Сочи, че с влязло в законна сила на 03.05.2023г.

Постановление от 25.04.2023г. по пр. пр.№5771/22г. по описа на РП – Велико Търново, воденото срещу него наказателното производство по ДП №306/22г. по описа на РУ на МВР Свищов е прекратено, т.к. от назначените съдебно – химическа и токсико – химическа експертизи, се установило, че в кръвта му няма алкохол и не е установено и наличие на упойващи и/или наркотични вещества. Твърди, че поради отнетата му шофьорска книжка бил освободен от работа от заеманата от него длъжност по ТПО в „Е. Д. Д. К.“, в Лондон, 2

Великобритания „Шофьор на микробус“ на 18.08.2022г. и считано от тази дата останал без препитание и работна заплата. Твърди, че макар и по образуваното ДП да не му е повдигано обвинение, то от същото, с оглед действията на полицията под ръководството на ответника Прокуратура на Р.България, е претърпял сериозни морални вреди, които са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с образуваното наказателно дело – изключителен срам, унижение, уронване на доброто му име пред обществеността, претърпял редица психически притеснения, здравословни проблеми и незаслужено станал жертва на постоянен стрес, дискомфорт, претърпял сериозно психично – емоционално разстройство, преживял невероятно унижение и срам от гаврата с него, т.к. съседи, близки и роднини, макар и по време на водения срещу него наказателен процес да се установило, че не е извършил никакво деяние, започнали да гледат на него като на закоравял престъпник, към когото се отнасят с презрение и ненавист, хората вече имали съвсем различно мнение за него, като граденото му реноме в продължение на години било съсипано. Сочи, че самочувствието му било разбито, приятелите и колегите му се дистанцирали от него, имало усложнение и в семейната му среда, в полицията се държали с него като престъпник.

Счита,че сумата от 60 000лв. е справедлива обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди, причинени от факта на воденото наказателно производство по ДП №306/22г. по описа на РУ МВР Свищов, което е прекратено, поради несъставомерност на деянието.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който иска се оспорва по основание и по размер, като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника-Прокуратурата на РБ, а именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан стрес, безспокойство и душевни терзания. Твърди, че не съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца и воденето наказателно производство. Излага , че практически като вредоносни от ищеца се сочат действията на служителите на пътна полиция по отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на автомобила, които всъщност са наложени от тях принудителни административни мерки /ПАМ/ по ЗДвП в хода на започнало административно – наказателно производство – издадена е заповед на основание чл.22 от ЗАНН, чл.172 ал.1 ЗДвП и заповед на Директора на ОДМВР, без каквото и да е фактическо или юридическо позоваване на НПК или данни за престъпление или водено ДП, което още не е било и образувано, без знание, намеса или някакво отношение на ПРБ. Излага, че НП е приключило в разумен срок – само 7 месеца и не се твърдят интензивни процесуално – следствени действия спрямо ищеца, който не е привличан в качеството на обвиняем и не му е налагана мярка за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Оспорва, като прекомерно,заявеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва акцесорната претенция за лихва, като твърди недоказаност на твърденията на ищеца, че постановлението за прекратяване на прокурорската преписка е влязло в сила на 03.05.2023г.Моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

За да бъде уважен предявеният иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическият състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат.

В конкретната хипотеза, от анализа на събраните гласни и писмени доказателства се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 15.08.2022г. до 25.04.2023г. спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза, а именно ДП №306/2022г. по описа на РУ Свищов при ОД МВР Велико Търново, пр. преписка №5771/2022 по описа на РП -В.Търново, приключило с постановление за прекратяване.

ДП е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК срещу неизвестен извършител за това, че на 15.08.2022г. в гр.Свищов се управлява МПС – лек автомобил „Ауди А7“ с рег.

№ВТ32**** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,82 на хиляда,установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.

№ARDM – 0239 престъпление по чл.343б ал.1 от НК, и за това, че на 15.08.2022г. в гр.Свищов се управлява МПС – лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ВТ32**** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager DrugTest 5000 – престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

Същото е прекратено с Постановление от 25.04.2023г. на прокурор при РП-Велико Търново, на основание чл.242 ал.1 от НПК вр. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, поради несъставомерност на деянията по чл.343б ал.1 от НК и по чл.343б ал.3 от НК.