Решение № 575 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300500717 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. Б., ЕГН ********** от гр. *** чрез пълномощника й адвокат Я. Р. против Решение № *** г., постановено по гр.д.

№ *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което са отхвърлени предявените от А. В. Б., ЕГН ********** против Д. И. К., ЕГН ********** искове по чл. 45 от ЗЗД за осъждането му да й заплати сумата от 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в страх и притеснения за живота и здравето на кучето Н., чийто собственик е ищцата, което е било увредено от виновни и противоправни действия на ответника, за които е бил наказан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 пр. 1, 2 и 3 във връзка с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 20 000 лева, считано от датата на увреждането – *** г., до окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за лекарства, консумативи и манипулации, направени разходи по повод лечението на кучето Н., ведно със законната лихва върху тази сума от дата на увреждането – *** г., до окончателното й изплащане, като недоказани и неоснователни.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му при превратно тълкуване на събраните доказателства.

1

Поддържа се, че предмет на доказване по делото е единствено размерът на претърпените неимуществени и имуществени вреди, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК останалите правнорелевантни факти, в т.ч. вината на ответника, са установени с влязла в сила присъда. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. И. К. чрез пълномощника му адвокат М. Г., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се, че ищцата е следвало да установи по делото при условията на пълно и главно доказване настъпването на вреди за нея и причинно-следствената им връзка с поведението на ответника. Акцентира се, че ищцата не е пострадала от престъплението, нито го е възприела пряко, не е доказала, че е собственик на кучето, нито че е направила разходи за лечението му. Оспорва се претенцията на ищцата за неимуществени вреди за търпените от съпруга й болки и страдания, като се цитира задължителната съдебна практика, касаеща кръга на лицата, имащи право да претендират неимуществени вреди от смъртта на близък. Изтъква се, че не е допустимо обезщетяване на неимуществени вреди от погиване или увреждане на вещи, каквито са домашните любимци.

Релевират се доводи за недоказаност на твърденията за претърпени от ищцата душевни болки и страдания конкретно от увреждането на кучето, както и на причинно-следствената им връзка с противоправното поведение на ответника.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Претендират се разноските по делото.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. Б. против Д. И. К. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, свързани със страх и притеснения за живота и здравето на собственото й куче Н., което на *** г. е било простреляно от ответника, за което последният е осъден с влязла в сила присъда, като обезщетението се претенидира в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди за лекарства, консумативи и манипулации, направени разходи по повод лечението на кучето в размер на 5 000 лева (предвид изричното изявление на пълномощника на ищцата в първото съдебно заседание), ведно със законната лихва върху тази сума от дата на увреждането до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът намира исковете за 2 неоснователни. Поддържа, че претенциите са погасени по давност, че не могат да се претендират неимуществени вреди поради страдания, преживени от животни, че ищцата не е собственик на кучето, че размерът на претендираните имуществени и неимуществени вреди е прекомерен, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата е предизвикала инцидента, като е оставила кучето без надзор.

По делото не е спорно, че с влязла в сила присъда по НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII н.с., ответникът Д. И. К. е признат за виновен и му е наложено наказание за това, че на *** г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди и по начин, опасен за живота на мнозина, е причинил на В. Г. Б. средна телесна повреда – трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на горната трета на лявата подбедрица, довело до множествени счупвания на двете кости на подбедрицата (голям и малък пищял), както и за това, че на същата дата в гр. Пловдив, като е проявил жестокост по смисъла на чл. 7, ал.

2, т. 1 от ЗЗЖ: „За жестокост се смятат: всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес“ към гръбначно животно – куче от мъжки пол, порода „***“, име – Н., прострелвайки го с пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм, със сериен № ***, му е причинил противозаконно трайно увреждане – огнестрелно нараняване в областта на лявата раменна кост, представляващо множествена фрактура в дисталната метафизарна област на левия хумерос, наложило оперативна интервенция и постоперативно лечение, довело до трайно затрудняване на движението на крайника, като деянието е извършено на публично място, в присъствието на малолетно лице – И. В. Б., и на непълнолетно лице – А. В. Б., и по начин, опасен за живота и хора и животни.

За лечението на кучето Н. от ветеринарна клиника „***“ са съставени клинични протоколи от *** г., 05.06.2017г., 09.06.2017 г., 16.06.2017 г., 16.07.2017 г., 16.09.2017 г. и 13.11.2017 г. с описание на извършените манипулации и продадените стоки и тяхната стойност, както и епикриза от 10.05.2018 г. Издадена е фактура № 559/13.11.2017 г. с предмет „лечение на куче“ на стойност 924,60 лева, платена в брой от В. Б..

Съгласно приетото по делото заключение на съдебнопсихиатричната експертиза А. В. Б. е психично здрава жена. Същата е с хармоничен личностов профил, отличава се с решителност, увереност, демонстрира открито поведение и изградени морално-етични качества, които са ефективен регулатор на поведението и влияят върху взаимоотношенията с околните. Със съответна емоционална регулация е диференциация, липсват данни за емоционално надстрояване, демонстративност и хисторионност. с висок праг на емоционална устойчивост. Адаптабилна. Б. има добър диапазон на емоционалния регисътр, с относително добри възможности да отчита емоционалните си преживявания и тези на околните и да контролира поведението си според своите значими цели и мотиви. Б. има изградени гъвкави емоционални и социални умения, с адаптивни копинг стратегии и 3 добри базисни умения за справяне в ситуации на затруднение. Не се установяват нива на ситуативна и личностова тревожност към момента на експертизата. Към момента на инцидента на *** г. Б. е преживяла остра стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията в рамките на дни. Острата стресова реакция и разстройството на адаптацията следват хронологично инцидента на *** г.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-киноложката експертиза кучето Н., на 10 години, е с адекватно социално поведение за животно, израснало и живеещо в градски условия. То не проявява непровокирана агресия, а при опити за предизвикване на такава реагира адекватно предпазливо, но не и агресивно. Кучето реагира адекватно и достатъчно бързо на командите на тримата си собственика. Разбира се, пълното, безрезервно и мигновено подчинение е винаги само към единия, но и тримата имат добър контрол над кучето, без значение от заобикалящите ги дразнители. Основните характеристики на *** *** са сила, увереност и жажда за живот. Тази порода е нетърпелива да угоди и е изпълнена с ентусиазъм. Те са отлични семейни другари и винаги са били известни с любовта си към децата. Тъй като повечето представители на породата проявяват известно ниво на агресия към други кучета и поради мощната си физика, *** *** изисква собственик, който внимателно ще общува и ще обучава кучето на послушание. Естествената ловкост на породата я прави една от найспособните кучета-катерачи. Не са най-добрият избор за куче-пазач, тъй като са изключително приятелски настроени, дори с непознати. Агресивното поведение към хората е нехарактерно за породата и е крайно нежелателно.

Тази порода се справя много добре във физически състезания поради високото си ниво на интелигентност и готовността си за работа. По така описаната характеристика животното на семейство Б. не показва никакво отклонение.

При направените опити животното се държи абсолютно приятелски и дружелюбно с всеки, дори и непознат човек, правещ контакт както с кучето, така и със собствениците му. При разговори на висок тон, както и пускане на силна музика, животното не показва никакво поведение, различно от адекватното обострено внимание, но оставайки все така спокойно. Всичко това показва, че дори и усещайки напрежение и имайки достатъчно външни дразнители, животното е със стабилна нервна система, приемлива и допустима за правилно социализирано животно. Според извършената експертиза кучето не проявява агресия, поради което носенето на намордник не е задължително. Дали едно животно е възможно само да се отдели от повода зависи от различни фактори, като вид на нашийника, вид на повода, кондиция на тялото на кучето, вида на дразнителя и други.

Свидетелката А. В. Б., дъщеря на ищцата, установява, че на *** г. излязла с брат си да разходи кучето си Н.. Брат й водел другото куче. Кучетата видели котка и излаяли. На терасата се показал ответникът Д. К.. Започнал да ги обижда, заплашил свидетелката, че ще застреля нея и кучето й.

Свидетелката се обадила на баща си и той дошъл веднага. Ответникът слязъл 4 долу и започнал да стреля по тях и кучетата. Кучето пострадало. Свидетелката го завела във ветеринарна клиника „***“. Направили му три операции. Баща й платил за операциите, лекарствата и превръзките. Кучето било с болки почти две години. Вечер скимтяло. Майка й психически била много зле. Ходела на работа, но не се чувствала добре. Нощно време плачела. Казвала, че се притеснява за баща й и за кучето.

Свидетелката Е. К. К.а, съпруга на ответника, установява, че двамата се грижили за улична котка от 13 години. В деня на инцидента съпругът й казал, че някакви кучета разкъсали котката, и свидетелката слязла да я търси. Видяла момче и момиче да държат две кучета на каишка. Момичето говорело по телефона. В този момент кучетата се откачили и тръгнали срещу нея.

Ответникът се появил зад гърба й с пистолет и им казал да си прибират кучетата. Срещу него тръгнал В., който бил силно разярен и скочил срещу ответника с ритници и псувни. За да възпре кучетата, ответникът започнал да стреля в земята. Кучетата се стреснали от изстрелите. Появила се съседка, която казала на свидетелката да се погрижи за съпруга си. Децата стояли на 200 метра от тях и до последно не се приближили.