Акт от 15.12.2022, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 273 гр. Кюстендил, 15.12.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

ДЕСИСЛАВА

ТАБАКОВА с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:

Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД

№ 273/2022г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „В. П. – В.“, със седалище и адрес на управление ***, срещу решение № 184 от 29.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 346/2022 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 10-0001318 от 16.03.2022 г. на директора на дирекция "Инспекцията по труда" - Кюстендил, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.

413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии.

В жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 т. 2 от НПК. Твърди се, че е налице липса на доказаност на извършеното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил, чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на Районен съд – Кюстендил.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От приетите по делото доказателства, районният съд е установил от фактическата страна на спора, че във връзка с настъпил на 09.12.2021 г. инцидент, изразяващ се в падане на отрязано дърво при осъществяване на подборна сеч върху едно от лицата в обекта, находящ се в землището на с. Средорек, общ. Трекляно, служители в Дирекция „Инспекцията по труда“ – Кюстендил извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и безопасните условия на труд в дърводобивен обект № 21038. Установили, че четири лица - пострадалият Д. А. С. и лицата И. Р. Е., Т. С. С., Д. М. А., осъществявали подборната сеч в землището на с. Средорек, общ. Трекляно, като същите не са сред лицата, за които е издадено разрешение за достъп до насаждения от директора на ТП ДГС „Кюстендил“, на базата на заявление от ЕТ „В. П.“ - В.

Горните констатации са установени от извършената проверка в обекта на 09.12.2021 г. от главни инспектора в Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил и обективирани в Протокол за извършена проверка от същата дата. Отразените в протокола констатации за инцидента се потвърждават и от представените по делото протоколи за разпит на свидетели по образуваното досъдебно производство. По делото са представени и три броя граждански договори за извършена работа за лицата И.Р. Е., Т. С. С. и Д. М. А., без за пострадалия Д. А. С.

За да потвърди процесното наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предписаната от закона форма и при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. При правилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил и обосновани правни изводи по съществото на спора, като е приел за безспорно доказано, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, като на 09.12.2021 г. е допуснал до работа лицата И. Р. Е., Т. С. С., Д. М. А. и Д. А.

С. без последните да се включени в утвърдения от работодателя списък на работната група, бригада или звено или в разрешителното за достъп до насаждения. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в деня на установяване на нарушението на място е извършвана дейност по дърводобив от лица, които са в гражданско правоотношение с наказаният едноличен търговец, като е изложил аргументирани доводи в тази връзка.

Съдът е приел нарушението за доказано, с оглед задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, във връзка със задълженията му по чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност.

Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Не са налице сочените от касатора съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на наказателното постановление.

По делото е безспорно установено, че касаторът е нарушил разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, като не е изпълнил задължението си да не допусне до работа лица в дърводобивния обект, които не са включени в утвърден от него списъка в състава на работна група, бригада или звено в разрешителните за достъп, каквито са изискванията на посочените разпоредби. Посочената в НП фактическа обстановка по нарушението е достатъчна за неговото описание с всички съставомерни за отговорността обстоятелства по текста на цитираните правни норми. При констатираното неспазването на тези норми, законосъобразно оспорващият е бил санкциониран по чл.

416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, както правилно е приел и районният съд.

Съотнасянето на така цитираните законови и подзаконови норми към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния случай, работодателят макар и длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, е допуснал на работа лица в дърводобивния обект, без същите да са включени в утвърден от него списък в състава на работна група, бригада или звено или в разрешителните за достъп. Ето защо касационната инстанция намира, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии и правилно работодателят е подведен под административнонаказателна отговорност за същото административно нарушение с оспореното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав не споделя възраженията в касационната жалба за неясно обвинение и приложение на чл. 15 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, тъй като от доказателствата по делото е видно издадено разрешително за достъп във връзка със заявлението на работодателя, в което не фигурират лицата И.Р. Е., Т. С. С., Д. М. А. и Д. А.

С. Работодателят не се включва в регламентацията по чл. 15 от Наредбата, в каквато насока са твърденията в жалбата.

По отношение на направените възражения за липса на разглеждане по същество на направените с въззивната жалба възражения, същите са неоснователни, тъй като въззивният съд е обсъдил подробно събраните в хода на производството доказателства и е извел извод за доказаност на нарушението.

По изложените съображения, настоящият състав на съда намира за неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Районен съд – Кюстендил като правилно, следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на делото съдът правилно е издирил и приложил материалноправните норми, касаещи спора по делото. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 80.00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №

184 от 29.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 346/2022 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА

ЕТ „В. П. –

В.“, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция „Инспекция то труда“ Кюстендил, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: