Определение № 20 от 29.07.2026, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. София, 29.07.2026 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД, СЪСТАВ ПОЛК. ЮЛИЯН БАНКОВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20266000600017 по описа за 2026 година образувано по протест от полк. С.С. от Военно-окръжна прокуратура Пловдив срещу определение № 10/23.07.2026 г. по ЧНД № 98/2026 г. по описа на Военен съд – Пловдив и с участието на прокурор полк. Нивелин Начев от Военно-апелативна прокуратура.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.

С протестираното определение определение № 10/23.07.2026 г. по ЧНД № 98/2026 г. по описа на Военен съд – Пловдив е взета мярка за неотклонение “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 1 000 (хиляда) евро по досъдебното производство № 39-Рп/2026 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив спрямо обвиняемата гр. л. М. П. Г. от с. Б., област С.З..

С протеста на прокурор полк. С. от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив се иска определението на Военен съд - Пловдив да бъде отменено, като се вземе спрямо обвиняемата гр. л. М. П. Г. най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В протеста се изтъква, че спрямо Г. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 2, вр с ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Сочи се, че от материалите от досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, че обвиняемата Г. е извършила престъпленията, за които й е повдигнато обвинение. Конкретно в протеста е посочена престъпната й деятелност според прокуратурата и доказателствата, 1 събрани до момента. Според военния прокурор е налице реална опасност обвиняемата да извърши друго престъпление, ако спрямо нея не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочи се високата степен на обществена опасност на обвиняемата поради извършените от нея инкриминирани деяния. Без значение е факта, че същата е с чисто съдебно минало и са неправилни изводите на Военен съд – Пловдив, че това изключва извършването на друго престъпление от нея.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната прокуратура дава становище, че не поддържа протеста, но и не го оттегля.

Сочи се чистото съдебно минало и семейното положение на обвиняемата – майка на две малки деца, намираща се в майчинство.

В съдебно заседание обвиняемата Г. не се явява, като в разписка пред основния съд е посочила, че не желае да участва пред втората инстанция.

Защитникът й адв. М. З. от АК – С.З. счита, че определението на Военен съд - Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 (хиляда) евро следва да бъде потвърдено, т.е. оставено в сила като правилно и обосновано.

Сочи се, че първоинстанционният съд много правилно е определил тази мярка за неотклонение, съобразявайки се с всички доказателства, събрани по делото.

Защитата изтъква, че обвиняемата Г. е с постоянен адрес - с. Б., обл. С.З., ул. „И.Т.“ ***. Твърди се, че няма опасност нито да извърши друго престъпление, нито да се укрие. Сочи се от адв. З. чистото съдебно минало на неговата подзащитна, както и семейното й положение – омъжена, с две малки деца, едно от които е на една година. Прави се извод, че макар да е налице обосновано предположение за извършени престъпления, не са налице условията на чл. 63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от страните, материалите по досъдебното производство и обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:

Протестът срещу определението на Военен съд – Пловдив е подаден от легитимно лице

(Военно-окръжна прокуратура

–

Пловдив) в законоустановения срок чрез съда, постановил първоинстанционния съдебен акт и е процесуално допустим.

С постановление за повдигане на обвинение от 21.07.2026 г. (л. 66-80, том 4 от досъдебното производство) спрямо гр.л. М. П. Г. са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; по чл.

234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 2, вр с ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С определение № 10/23.07.2026 г. Военен съд - Пловдив по чнд № 2

98/2026 г. на Военен съд - Пловдив е взел спрямо обвиняемата М. Г. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 евро, като не е уважил искането на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение спрямо нея „Задържане под стража“.

Основният съд е приел, че е налице обоснованото предположение за участие на обвиняемата Г. в извършване на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение, като излага подробни мотиви за това в своето определение, посочвайки показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото.

От друга страна Военен съд - Пловдив е приел, че не съществува реална опасност обвиняемата Г. да се укрие или да извърши друго престъпление, доколкото същата не е осъждана, няма криминално поведение, има постоянен адрес и местопребиваване. В заключение е направен извода, че обвиняемата не е с висока степен на обществена опасност.

Поради гореизложеното е взета спрямо обвиняемата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 евро, като в този смисъл основният съд не уважава искането на прокуратурата за вземане на найтежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Военно-апелативният съд, след като извърши проверка на съдебния акт и направи актуална самостоятелна преценка дали е налице обосновано предположение за извършване на престъпленията, повдигнати на обвиняемата, намери, че събраните до момента по делото доказателства, проследени в хронологичната им зависимост и логическата им последователност, в необходимата и достатъчна степен за този етап от наказателното производство дават възможност да се формира устойчив извод, че за обвиняемата Г. са налице в достатъчна степен на убедителност данни за съпричастност към инкриминираните деяния, за които й е повдигнато обвинение. Основният съд е посочил доказателствата, от които може да се направи обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемата към деянията. Въззивната инстанция единствено ще посочи приложените по досъдебното производство докладна записка от ГДБОП (л. 6-7, том 2 от досъдебното производство), справка от ГДБОП (л. 1-4, том 3 от досъдебното производство), приложените разпити на свидетели (том 4, л. 133-153; л. 158162 и л. 174-179 от досъдебното производство); приложените протоколи за претърсване и изземване с иззети множество инкриминирани вещи по делото (том 5, л. 3-10, л. 13-18, л. 20-49 от досъдебното производство) и останалите събрани доказателства по делото удостоверяващи гореизложеното.

По отношение на това дали съществува реална опасност обвиняемата Г. да се укрие или да извърши друго престъпление с оглед разпоредбата на чл.

63, ал. 1 от НПК въззивната инстанция счита доводите и аргументите, изложени в тази насока от основният съд в неговото определение за правилни и законосъобразни. Правилно е прието от Военен съд – Пловдив, че няма как обвиняемата да се укрие и да извърши друго престъпление, доколкото е с 3 постоянен адрес, в отпуск по майчинство, грижи се за две деца и е с чисто съдебно минало.

Въззивният съд, също като основния, не приема доводите на Военноокръжна прокуратура – Пловдив, изложени в протеста за това, че обвиняемата може да извърши друго престъпление. Това е така, тъй като не може да бъде изведен извод за трайно незачитане от страна на обвиняемата на установените правила, осигуряващи обществения ред и превенцията на личността. Към настоящият момент обвиняемата Г. не е обвиняема по други висящи наказателни производства, не е осъждана, което не обуславя реална опасност обвиняемата да извърши друго престъпление, с което да възпрепятства разследването по делото.

Настоящата съдебна инстанция счита, че определението на Военен съд Пловдив следва да бъде потвърдено, доколкото не са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно към момента не съществува реална опасност обвиняемата Г. нито да се укрие, нито да извърши друго престъпление.

Въззивната инстанция намира размера на определената гаранция – 1000 (хиляда) евро за съответстващ на обвинението, което е повдигнато на Г., като съобрази аргументите, посочени по-горе.

С оглед изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, Военноапелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10/23.07.2026 г. по ЧНД № 98/2026 г. по описа на Военен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемата М. П. Г. и й е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 (хиляда) евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4