Присъда № 163 от 14.11.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 163/14.11.2025 г. по НЧХД № 882/2025г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на К. Е. П., ЕГН:

**********, с която против Х. Д. К., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление, както следва –за това, че на 14.09.2024 г. в гр. Бургас, чрез нанасяне на удар с глава в лицето, причинил на тъжителя, лека телесна повреда, изразяваща се леко изразен травматичен оток в областта на носа, драскотина в областта на носа в горната у трета, с корица над нивото на кожата на площ около 5х1 см., друга драскотина в предната и средната трета на дясната скула с размер 1.5х0.1 см., болки в областта на главата и затруднено носно дишане с дясната ноздра, което е причинило болки и страданияпрестъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимия да заплати сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. С. К. – БАК, прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия - адв. П. Д. – БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невинен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. Д. К. - ЕГН **********, е *.

Към 14.09.2024 г. подсъдимият К. работил като шофьор към „*********“ ЕООД.

На същата дата той изпълнявал курс по автобусна линия № 9 с автобус с рег. № ****НХ, чиято обща дължина била девет метра и в който имало поставени камери за 1 видеонаблюдение. По посочената линия билетите се продавали от шофьора, за което имало и поставени надписи в автобуса. Около 15:05 часа се движил в посока от ж.к. „Славейков“ към ж.к. „Меден рудник“, като спрял на автобусната спирка на МОЛ „Галерия“. В автобуса се качили множество пътници, сред които били частният тъжител К. П. и свидетелката З. О.също служителка на „*********“ ЕООД. Всички пътници, с изключение на тъжителя, си закупили билети или чекирали своите карти за пътуване. Тъжителят седнал в задната част на автобуса. Подсъдимият К. излязъл от кабинката, предназначена за шофьора, която имала врата и запитал П. дали ще си закупи билет, при което тъжителят си закупил такъв от подсъдимия. К. потеглил с автобуса от спирката, а П. се насочил към задната част на автобуса, но след няколко секунди се върнал обратно и застанал до шофьорската кабина. По време на движение частният тъжител започнал да отправя обиди към подсъдимия К., като го наричал „охлюв“, „мишок“ и др. Тъжителят казал, че той работил в чужбина за голяма заплата, като извадил портфейла си и показал банкноти на К..

Тази ситуация продължила до автобусната спирка на бул. „Х. Ботев“ № 70. Там, около 15:11 часа, когато спрял автобуса, подсъдимият К. излязъл рязко от кабинката си, като не отворил вратата, а прескочил през тясното пространство между нея и предното стъкло на автобуса. К. допрял главата си в главата на тъжителя П. и започнал да го избутва по този начин назад. След няколко крачки, движейки се назад, тъжителят се ударил в задната част на главата в една от металните тръби в автобуса, поставени за закрепване на ръкохватки и за хващане от пътници. При удара отскочила леко и главата на подсъдимия К., който все още бил допрял челото си до това на тъжителя.

Впоследствие и двамата подали сигнал до тел. 112, като на място пристигнали полицейски служители.

Вследствие на изложеното, на тъжителя било причинено леко изразен травматичен оток в областта на носа, драскотина в областта на носа в горната у трета, с корица над нивото на кожата на площ около 5х1 см., друга драскотина в предната и средната трета на дясната скула с размер 1.5х0.1 см., болки в областта на главата и затруднено носно дишане с дясната ноздра, което е причинило болки и страдания.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. К. Й. К. (л. 107); св. Д. Д.

А. (л. 107-гръб), св. З. А. О. (л. 107-гръб-108-гръб), св. Д.Г.А. (л. 108- гръб- л.109), св. Л. Х.

Д. (л. 134-гръб), частично от обясненията на подс. К. (л. 135);

От писмените доказателства: лист за преглед на пациент (л. 8), СМУ № 375/24 г. (л.

9); документи от „*********“ ЕООД (л. 32-39);

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза и 2 отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 96-97 и л. 106);

От веществените доказателства- записи от видеокамери и от ЕЕН 112 (л. 72-73).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

На първо място, следва да се отбележи, че горепосочените писмени и веществени доказателства не бяха оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира. Също така, бе извършен и оглед на дисковете.

Следва да се кредитира и заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, като вещото лице отговори пълно и ясно на поставените въпроси.

На следващо място следва да бъде обърнато внимание на показанията на свидетелите К., А. и Д.А., които не са били очевидци на случилото се. Съдът не намира противоречие относно изложеното от тях, касаещо събития след процесното, поради което и не намира основание да не ги кредитира. Конкретно по отношение на Д.А. следва да се отбележи, че същата възпроизвежда казаното й от частния тъжител.

Същите съображения важат и за свидетеля Л. Д., чието основна роля бе да посочи какво е записано от него в листа за преглед на пациент на л. 8.

Съдът намира, че твърденията на тъжителя в тъжбата не се доказват от останалия доказателствен материал, като в тази насока най-съществени са показанията на св. З. О., както и изгледаните видеозаписи от камерите, поставени в автобуса.

Версията на тъжителя, изложена в тъжбата е, че след като си закупил билет от К., решил да му направи на два пъти забележка за това че карал бързо и нервно, като на спирката на бул. „Х. Ботев“ бил ударен от подсъдимия с глава. Свидетелката О. пък заявява, че след като подсъдимият закупил билета си, застанал до шофьорската кабина и започнал да обижда К.. Подобна е версията на самият подсъдим, който допълва, че тъжителят му показал банкноти евро.

Съдът счита, че следва да бъде кредитирана именно версията за тази част от събитията, изложена от О. и К., тъй като тя изцяло се подкрепя от видеозаписите. На тях се вижда, че почти веднага след потеглянето от спирката на МОЛ „Галерия“, тъжителят отива до кабинката, където е К.. Също така, на записа ясно се вижда скоростта на движение на автобуса, която не е голяма. При това положение, не може да се приеме версията на тъжителя П., че К. бил карал бързо и нервно. На следващо място, на записа ясно се вижда как П. бърка в портфейла си и показва нещо, наподобяващо банкноти на К. по време на движение. С оглед на тези обстоятелства, съставът счете, че изложеното от св. О. изцяло кореспондира с истината. Що се отнася до това дали същата била на 1-2 метра, или на 3-4 метра от случващото се, то това е ирелевантно, тъй като очевидно автобусът не е с големи размери.

Също така, съдът не кредитира твърдението в тъжбата, че К. нанесъл удар с глава в лицето на тъжителя, като тук може да се приеме, че се касае по-скоро за собствена оценка на развилите се събития, които се виждат на записа. От друга страна обаче, съдът не кредитира 3 и изложеното от К. в частта относно контакта между двамата, като същият заявява, че само си допрял главата до тази на тъжителя. Изложеното и от двамата се опровергава от записите, на които се вижда, че К. допира главата си в главата на тъжителя П. и започва да го избутва по този начин назад. След няколко крачки, движейки се назад, тъжителят се удря в задната част на главата в една от металните тръби в автобуса.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Обект на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК са обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност и здраве на гражданите.

В случая безспорно се установява, че на тъжителя П. са причинени телесни увреждания-леко изразен травматичен оток в областта на носа, драскотина в областта на носа в горната у трета, с корица над нивото на кожата на площ около 5х1 см., друга драскотина в предната и средната трета на дясната скула с размер 1.5х0.1 см., болки в областта на главата и затруднено носно дишане с дясната ноздра, което е причинило болки и страдания. Тези наранявания по своите медико-биологични характеристики съответстват на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Най-същественият момент по делото е да се определи механизма на причиняването на телесното увреждане. Както вече бе посочено, от записа става ясно, че няма директен удар с глава от страна на подс. К. в лицето на тъжителя П., а единственият видим удар е този между задната част на главата на тъжителя и метална тръба в автобуса. При този удар обаче и главата на подс. К. леко отскача, което сочи, че и той го е усетил. Това означава, че енергията от удара в задната част на главата на тъжителя се пренася и в предната част на главата му, където в този момент е допряно челото на подсъдимия. Имайки предвид именно пренасянето на тази енергия (импулс) и това, че се касае за контакт на твърди предмети (човешки глави), се стига и до наранявания по лицето на тъжителя. Иначе казано, уврежданията на тъжителя са причинени поради това, че докато неговата глава и тази на подсъдимия са допрени една до друга, се удрят в трети твърд предмет- металната тръба в автобуса.

Изложеното не противоречи на заключението на съдебномедицинската експертиза, където ударът с глава е посочен като възможен механизъм, но това заключение само по себе си не посочва как точно се стига до този удар.

С оглед посоченото, съдът намира, че действително посочените в тъжбата, както и в медицинската документация увреждания, са били причинени на тъжителя, но това не е станало по описания в тъжбата механизъм. Може да се приеме, че тъжителят погрешно интерпретира случилото се като удар от страна на подс. К., тъй като очевидно е усетил и контакта в лицето си, освен в задната част на главата си.

4

Въз основа на изложеното дотук, съдът намира и че действията на подс. К. се намират в причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания, тъй като ако не беше избутването с глава от негова страна, не би се стигнало до удара на двамата в тръбата.

Съставът обаче намира, че подсъдимият е действал при непредпазлива форма на вина и по-точно- при небрежност. Неговите действия- допиране на главата до главата на тъжителя и бутане назад, сами по себе си не са от естество да причинят телесни увреждания, още повече, описаните в тъжбата, поради което и няма как да се приеме, че е бил налице умисълпряк или евентуален, за причиняване на телесна повреда. К. обаче безспорно е съзнавал, че той и тъжителят се намират на тясно пространство, при което е могъл и е бил длъжен да предвиди, че е възможно при движението си назад тъжителят да се спъне, да се удари някъде (както и се е случило) и т.н., при което да настъпят някакви телесни увреждания. Тук може да се отбележи, че е възможно и действия, които сами по себе си не причиняват телесно увреждане, да сочат на умисъл за причиняването му. Такова е например рязкото силно изблъскване с ръце или тяло, при което най-малкото деецът допуска, че пострадалият ще падне на земята, което от своя страна почти неминуемо води до някакви увреждания. В конкретния случай обаче действията на подс. К. не могат да обосноват извод дори и за евентуален умисъл, тъй като при избутването от негова страна с глава, двамата с тъжителя се движат сравнително бавно преди удара в тръбата. Освен това, очевидно след като двамата са допрели главите си, подс. К. не би могъл да види и прецени какво има зад тъжителя, поради което и няма как да се приеме, че целенасочено е избутал тъжителя към тръбата. Ето защо, още веднъж може да се заключи, че подсъдимият не е целял или допускал с действията си причиняване на телесно увреждане, но предвид обстановката- тясното пространство, е бил длъжен да предвиди, че вследствие на поведението му може да се стигне до такова.