Решение № 534 от 15.04.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 534

Габрово, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700022 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на П. С. С. от с. Славейково, община Дряново против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-1664 от 09.01.2026 година, издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Дряново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като жалбоподателят не бил уведомен, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена. Посочва се, че веднага след установяване на нарушението жалбоподателят сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“. Прави се искане за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата, искането му по същество е за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна младши автоконтрольор при Районно управление – Дряново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово се явява в открито съдебно заседание. Изразява становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово в открито съдебно заседание счита жалбата за допустима и основателна и моли съда да я уважи със законовите последици.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 09.01.2026 година (л. 6), а жалбата срещу заповедта е депозирана на 22.01.2026 година, видно от входящия номер на Административен съд Габрово.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-1664 от 09.01.2026 година, издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Дряново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово на жалбоподателя П. С. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е посочено, че на 09.01.2026 година около 17,00 часа в с. Славейково, общ. Дряново управлява собствения си лек автомобил с регистрационен номер ЕВ **** ВР, като при извършена проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025 година поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/ наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите принудителни административни мерки. Волеизявлението за прилагането на такава мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН серия GA № 4000953 от 09.01.2026 година (л. 5), в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. От установените фактически основания е явно, че органът е взел предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на принудителна административна мярка, а именно извършено от водача нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, което деяние представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба е посочена в съставения АУАН и гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като в случая се има предвид нарушение на изискването за управление на надлежно регистрирано МПС. Срокът, за който се налага мярката, е определен в закона – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца, поради което не се налага срокът да бъде мотивиран, не е нарушен и принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-2761 от 26.09.2025 година на директора на ОД на МВР Габрово (л. 24) са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, като на основание т. 2 от същата с право да издават заповеди по чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (какъвто е настоящият случай) са оправомощени назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ на ОД на МВР, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

Спорен по делото се явява въпросът налице ли са били материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП визира две материално-правни предпоставки, първата от които е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач, а втората, според фактическите установявания, посочени в заповедта, е извършено от водача нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, подлежащо на санкция съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В процесния случай липсва посочване на правното основание за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, но имайки предвид посоченото фактическо такова - поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, правното основание е чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която разпоредба към твърдяната дата на прекратяване на регистрацията на автомобила – 24.09.2025 година, както и към датата на издаване на процесната заповед, е с променена редакция, в сила от 07.09.2025 година, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, в сила от 01.08.2025 година, предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а според ал. 11, също в сила от 01.08.2025 година, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата редакция след изменението, обн. ДВ бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година, липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, но както към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя А. нарушение, така и към момента на издаване на оспорената заповед, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват каквито и да било данни и доказателства, дори и като индиция, че жалбоподателят – собственик на процесния е бил уведомен за служебно прекратената в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация на автомобила, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 година. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 година на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 година, което не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 година на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо, в случая дори регистрацията на процесния автомобил да е била действително служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 24.09.2025 година, то жалбоподателят не се установява да е знаел това обстоятелство. При съобразяване на задължителното за съда Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 година на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната принудителна административна мярка противоправна деятелност от субективна страна – виновно извършено от адресата, като водач на МПС, административно нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя, обуславя извод, че обжалваният акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.