Определение № 84 от 10.03.2026, Районен съд - Златоград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. З. 10.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100477 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Образувано е по съединени осъдителни искове на ,,И.Ф.“ ЕООД срещу Районен съд С. за осъждането на ответника да заплати на ищеца, обща сума в размер от 250 лева /127.82 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Ищецът релевира твърдения за нарушения правото на Европейския съюз в действията на Районен съд С. в рамките на развило се пред него заповедно производство, като в нарушение практиката на СЕС ответникът не бил изпълнил задължението си да извърши служебно преценка за наличие на неравноправен характер на договорни клаузи по договор за кредит, предоставен на потребител.

Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл.633 от ГПК, поддържайки задължителния характер на решенията на СЕС за българския съд, като сочи и конкретни съдебни актове, който счита, че не са съобразени.

Според твърденията на ищеца това довело до имуществени щети за него, представляващи разноски по исково производство с предмет установяване недействителност на ДПК.

От страна на ищеца е направена правна квалификация на предявените от него искове, която не е обвързваща за съда.

Настоящият съдебен състав намира, че посочената правна квалификация е неотносима и че е недопустимо да бъде разгледан иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди, предвид нарочният иск с правна квалификация по чл.2 в от ЗОДОВ, който се явява специален спрямо общия състав на института на непозволено увреждане по ЗЗД.

1

Според СЕС принципът на извъндоговорна отговорност на държавитечленки е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът и той ги задължава да поправят вредите, причинени на частно-правни субекти вследствие на нарушения на общностното право. Редът за реализиране на тази отговорност се определя от националния правов ред в рамките на процесулната автономия на държавите- членки, поради което и със ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. / са приети разпоредбите на чл. 2в, ал.

1- 4, уреждащи приложимия процесуален ред за реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз- или чрез предявен против самата нея иск или в изрично предвидените от закона случаи, от причинилият увреждането орган като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, участващ в процеса от свое име без носителят на задължението, който е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, да може да вземе участие в него.

СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано"; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект /в този смисъл са Решение от 28.07.2016г. по дело С-168/15; Решение от 05.03.1996г. по дело С-46/93 и С48/93; Решение от 30.09.2003г. по дело С-224/01/.

На следващо място, предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на сочени допуснати от Районен съд С. нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват.

Освен това, в случая възлагането на разноски от исковия съд на неизправната страна не е противоправно поведение, а закономерна правна последица.

Недопустими са и исковете срещу Районен съд С. за допуснати нарушения на правото на ЕС – решения на СЕС и Директива 93/13/ЕИО.

Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения от 13 юни 2006 г. по дело C173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15, т. 20 и т. 24/. Районен съд С. не е последна инстанция по спора, поради което и не би могъл да отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС /така Определение № 4406/20.12.2022г. на ВКС по чгр. Дело № 4239/2022г., Трето г.о./.

Следва да се посочи, че както цитираните от ищеца актове на СЕС, така и Директива 93/13/ЕИО, предоставят права и са в защита интересите на потребителя, каквото качество в случая нито се твърди, нито се установява да притежава ищеца по делото.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че липсва и защитим правен интерес на ищеца от водене на делото.

Воден от горното, Съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр.д. № 477/2025г. по описа на Районен съд З.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 477/2025г. по описа на Районен съд З.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд С. в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, на посочения по делото съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – З. ________А.Ч._______________ 3