Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 01.12.2021, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 562/2020
Вид
Решение № 95
Подписан
01.12.2021
В сила
01.12.2021
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Сливница, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20201890200562 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 509477-F529797 от 04.05.2020 г., издадено от л.П. Х........ - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София, при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185, ал. 2, вр. с, ал. 1 от ЗДДС , на ЕТ „.............“ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. С., С. област, ул. „.............., е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ.

Жалбоподателят излага съображения за липсата на елемент от субективна съставомелност на деянието, тъй като не е бил в състояние да знае, че поискания от проверяващите документ не се намира на мястото, където обикновено се съхранява, поради преместването му от служител, а впоследствие и и неволното му изхвърляне. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Представени са писмени бележки от юрк. Ерска, в които са развити подробни доводи за законосъобразност на НП с искане то да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2019 г., в 11:15 часа, в гр. С ливница свидетелят-служител на НАП – Л.А. извършил проверка на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ул. „............., стопанисван от жалбоподателя ЕТ „.............“. При проверката било установено, че има монтирано въведено в експлоатация и се използва регистрирано в НАП фискално устройство модел „DATECS DP - 25“, с ИН на ФУ: DT519728 и ИН на ФП (фискална памет) 02519728. Установено е, че свидетелството за регистрация на описаното погоре фискално устройство не се съхранява в търговския обект. Същото било изискано, но не било представено до края на проверката от намиращия се в обекта физическото лице търговец. От горното е видно, че ЕТ „.............“ не е изпълнил задължението си да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ, което изпълва състава на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

За проверката бил съставен констативен протокол № 0406206 от 25.11.2019 г. от св. Х........, като същият е подписан и от физическото лице търговец В.А. на която е връчен и препис от протокола. На 03.12.2019 г. в гр.

София св. Л.А. съставил АУАН № F529797 в присъствието на физическото лице търговец В.А. която подписала АУАН и получила препис от него.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на присъствал на проверката.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП 509477-F529797 от 04.05.2020 г., издадено от л.П. Х........ - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София, при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185, ал. 2, вр. с, ал. 1 от ЗДДС , на ЕТ „.............“ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, Софийска област, ул.

2

„............., е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин , на МФ.

Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на събраните по делото гласни доказателства и писмените доказателства, последните прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по делото по съответния за това ред в чл. 283 от НПК. Съдът приема с доверие показанията на разпитания свидетел Л.. Н.

АНД., като ги намира за логични и последователни, изцяло изясняващи фактическата обстановка, и подкрепящи се в голяма степен от наличните по делото писмени доказателства.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима.

Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

Съгласно текста на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.:

„Лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: 1. Свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД“. Изпълнителното деяние на евентуално нарушение на този текст би представлявало несъхраняване в търговския обект на посочения документ. Посочено е от актосъставителя, а след това и от АНО, че свидетелството за регистрация на ФУ не се съхранява в търговския обект, бил е изискан и не им е бил представен по време на проверката свидетелството за регистрация на фискалното устройство. От свидетелските показания на свидетеля очевидец Захариева се установява, че макар и малко след проверката търсения и непредставен документ /свидетелство за регистрация на фискалното устройство/ е бил обективно съхраняван в търговския обект, като е бил намерен от нея в магазина, зад един от шкафовете, тъй като е паднал. Всичко 3 това отнесено и към представените в съдебно заседание заверени преписи от процесуалния представител свидетелство за регистрация на ФУ потвърждават казаното от св. Захариева, че въпросният документ, макар и ненамерен и непредставен по време на проверката продължила няколко минути, обективно е бил съхраняван през цялото това време в търговския обект, макар и разположен /паднал/ зад шкаф в същия.

Предвид гореизложеното процесното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай със следните аргументи:

Определянето на едно нарушение като маловажен случай, има за последица изключване на административно наказателната отговорност за неговото извършване.

С п о р е д чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В закона не се съдържа нито нарочна дефиниция, нито пък някакви други указания, какво точно съдържание се влага в понятието „маловажен случай“.

Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс , доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Както се отбеляза по-горе от доказателствата безспорно се установява, че жалбоподателят към датата на нарушението е разполагал с валидно издадено свидетелство за регистрация на ФУ от 25.02.2019 г., препис от който е представил и е приложен по делото. Макар да е налице несвоевременното му представяне на контролния орган при съставяне и връчване на констативния протокол от проверката в обекта, тъй като без знанието на жалбоподателя е бил преместен от мястото, на което обичайно е бил съхраняван в търговския обект. Безспорно се установи от събраните по 4 делото доказателства, че констатираното нарушение е било отстранено във възможно най-кратък срок след снабдяване на жалбоподателя с търсения документ. Безспорно е също така, че фискалното устройство е имало необходимата изградена и действаща връзка с приходна администрация.

Самото нарушение, не е имало за резултат неначисляването и невнасянето на съответни приходи в бюджета, поради което и не е квалифицирано като такова. Не са установени каквито и да е други противоправни действия или бездействия при експлоатация на процесното фискално устройство.

Всъщност, не се твърди и не се установява, при осъществяване на дейността на жалбоподателя, същият да има установени и неразчетени задължения към бюджета. Съображенията на АНО за това, че процесното деяние не съставлява маловажен случай са изцяло бланкетни и несъстоятелни.

Осъщественото от обективна страна нарушение е следвало да бъде квалифицирано от наказващия административен орган като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б.“а“ от ЗАНН . Процесното деяние, макар и ако формално се приеме, че осъществява състава на административно нарушение по посочения в НП текст, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция в размер на 500 лева, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на жалбоподателя и деянието.

По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде отменено.

Доколкото не е заявено искане по чл.63, ал.3 ЗАНН за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 509477-F529797 от 04.05.2020 г., издадено от л.П. Х........ - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ София, при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185, ал.

2, вр. с, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „.............“ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, Софийска област, ул. „............. , е наложена 5 имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, извършено на 25.11.2019 г.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 6