Решение № 5835 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5835 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100510508 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от “Банка ДСК“АД срещу Решение от 08.06.2023г. по гр.д. 17993/2016г. на СРС, 172 с-в, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу D.K.- гражданин на Република **********роден на ****г. с паспорт N. LV****, издаден на ****г. валиден до ****г. и личен номер (в Латвия) ****-****, за осъждане на последния да заплати на банката сумите 7849,03 евро – главница – сбор от извършени транзакции с банкова дебитна карта (неразрешен овърдрафт) и 4168,97 евро възнаградителна лихва за периода 25.03.2013г. до 16.08.2015г.

Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - прилагане на закон който не е бил действащ при сключване на договора чл. 147А и 147Б от закона за защита на потребителите.

Счита, че ответника е надлежно обвързан от ОУ по договорите за разплащателна сметка и за издаване на дебитна карта, защото е декларирал при подписване на договорите, че ОУ са му предадени и е запознат с тях и ги приема. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата от особения представител на ответника адвокат Ж., с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението 1

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо поради липса на международна компетентност за разглеждане на делото на основание чл. 18, параграф 2 от Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета.

С процесния договор за сметка и дебитна карта банката се съгласила да извършва плащания от сметката дори при липса на наличност/превишаване на наличността/ по разплащателната сметка, като срещу това начислява възнаградителна лихва. Това определя отношенията като такива по договор за кредит-овърдрафт.

При липса на данни договора да е сключван във връзка с някаква стопанска или професионална дейност на ответника, който е физическо лице следва да се приеме, че той има качеството потребител. Следователно се касае за потребителски договор по Раздел 4 от Регламента (друга форма на кредитиране по смисъла на чл. 17).

Иск срещу потребител може да се предяви в съдилищата на държавата членка където той има местоживеене.

В конкретния случай няма никакви данни ответника да има местоживеене в Р.

България. В договора е посочен адрес в Р. Латвия (държава членка). Ответника е латвийски гражданин.

В хода на първата инстанция е предприета процедура по връчване на съдебните книжа в Р. Латвия по Регламент 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета.

Видно от писмото на л. 163 от делото на СРС, което е на английски език, който въззивния съд разбира, ответника не е бил намерен на посочения в договора адрес (Grivas prospekts 11-12, Ogre). Същевременно е посочено, че ответника има официално регистриран адрес в същият град, където е търсен от органите в **********но не е намерен (Indranu street, 14-11, Ogre) и по данни от конкретно лице от няколко години не живее там.

С оглед на това, че е латвийски гражданин, има официално регистриран адрес в **********няма и не е имал никакви адресни регистрации в Р. България (установено и от писмо по настоящото дело от МВР на л.29), а видно от извлечението представено от банката картата е ползвана в чужбина, следва да се приеме, че неговото последно известно местоживеене е в Р. Латвия.

При това положение следва да се приеме, че компетентен в този случай е Латвийски съд съгласно чл. 18, параграф 2 от регламента. В аналогичен смисъл са разрешенията в Решение на СЕС по дело С-183/23г.; Определение № 11 от 13.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5000/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 629 от 3.08.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2023 г., I т. о., ТК и др.

Предвид изложеното обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване.

2

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение от 08.06.2023г. по гр.д. 17993/2016г. на СРС, 172 с-в, с което са отхвърлени искове „Банка ДСК“ЕАд с ЕИК 121830616 срещу D.K.- гражданин на Република **********роден на ****г. с паспорт N. ****, издаден на ****г. валиден до ****г. и личен номер (в Латвия) ****-****, за осъждане на последния да заплати на банката сумите 7849,03 евро – главница – сбор от извършени транзакции с банкова дебитна карта (овърдрафт) и 4168,97 евро възнаградителна лихва за периода 25.03.2013г. до 16.08.2015г.

ПРЕКРАТЯВА производството по така предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3