Решение № 4689 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4689 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100503132 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4602 от 10.12.2021 г., по гр.д. № 43953/2021 г. по описа на СРС, 156-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 17.02.2022 г., по гр.д. № 43953/2021 г. по описа на СРС, 156-ти състав са частично уважени предявените искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Д.З.“ АД ЕИК: ****, срещу ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК: ****, като ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 5314,56 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 210472014 за настъпило застрахователно събитие на 05.03.2019 г., ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 1021,57 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 07.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.07.2021 г..

С Решението е отхвърлена исковата претенция за сумата над 5314,56 лева до пълният предявен размер от 8015,00 лева, както и иска за мораторна лихва за сумата над 1021,57 лева до пълния предявен размер от 1603,13 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г..

С Решението съдът е разпределил отговорността за разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба, с която съдебният акт се атакува в отхвърлителната му част. Изложени са доводи за неправилно определяне на действителния размер на вредата, като се твърди, че съгласно закона и трайно установената съдебна практика в хипотеза на погинало имущество се дължи възстановителната му стойност по пазарни цени или действителната му стойност след приспадане на запазените части, а ако такива не са налице то се дължи самата стойност. Поради това намира за неправилни изводите на районния съд, че при наличие на т.нар. „тотална щета“, обезщетението следва 1 да се равнява на 70 % от възстановителната стойност на вещта по средни пазарни цени.

Оспорват се изводите на СРС и касателно липсата на доказателства за осъществени разходи по смисъла на чл. 396, ал. 1 от КЗ. Твърди, че такива се доказват с Доклад – Решение 1300/05/2018 от 28.03.2019 г. от Община Гефел, поради което неправилно не са били приети от районния съд. С тези доводи моли решението в атакуваната част да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени в тяхната цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по исковете. Изразява се становище за неоснователност на възведените с въззивната жалба твърдения и оспорвания. Поддържа, че районният съд след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е достигнал до правилни фактически и правни изводи, поради което претенцията за по-високо обезщетение на въззивника са неоснователни. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за сумата над 5314,56 лева до пълният предявен размер от 8015,00 лева, както и иска за мораторна лихва за сумата над 1021,57 лева до пълния предявен размер от 1603,13 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г..

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо.

По отношение правилността на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: 1) валиден договор за имуществено З., сключен между въззивника ищец и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с въззиваемия ответник за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди; 4) плащане от въззивника ищец застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

В конкретния случа с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ до размер на сумата от 5314,56 лева - регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 210472014 за настъпило застрахователно събитие на 05.03.2019 г. – настъпил пожар на автомагистрала Б2 във Федерална Република Германия, около 18:45 ч., като влекач „ДАФ ФТФХ 105“, рег. № Е **** КС се движи по автомагистралата с посока от „Тьопен“ към „Юххьо“ и малко след държавната граница, поради техническа неизправност настъпил пожар във влекача, като пожарът се разпространил и засегнал и увредил полуремарке „Кьогел СН 24“, рег. № Е **** ЕА, като необжалвано е влязло в сила, със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за ангажиране отговорността на въззиваемия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на регресно вземане за 2 застрахователно обезщетение.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе, се съсредоточава върху обстоятелството относно размера на имуществените вреди /обема на регресното вземане/ и относно застрахователно обезщетение за разходи за ограничаване на вредите по застрахования обект.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване а събитието, освен в случаите на подстраховане и застраховаен по договорена застрахователна стойност. В разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ е дадена легална дефиниция на действителната застрахователна стойност. При настъпване на застрахователно събитие, изразяващо се в погиване на застрахованото имущество, в срока на договора размерът на застрахователното обезщетение е равен на действителната стойност на вещта – т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В този Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО и други.

Обемът на регресното задължение се определя не само от действително причинените вреди, но се намира във функционална връзка с изплатеното от застрахователя по имуществената застрахова обезщетение. Съгласно чл. 411 от КЗ застрахователят се суброгира в правата на пострадалия след изплащане на съответното застрахователно обезщетение до размера на платеното, включително и за обичайните разноски.

По делото за установяване на размера на вредите е приет Опис – заключение от 14.03.2019 г. по щета № 210472014/06.03.2019 г. за вреди на ППС – полуремарке Кьогел СН 24 с рег. № Е **** ЕА, изготвен от представител на въззивника ищец, което е неоспорено от въззиваемия ответник. От приложения писмен документ се установяват конкретните щети, установени след процесното ПТП, обективирани в 10 позиции, като за всяка една от тях е посочен начин на възстановяване.

По делото е приета Рекапитулация от 24.04.2019 г. по щета № 210472014 за увредено полуремарке Кьогел СН 24 с рег. № Е **** ЕА, в която е посочено, че застрахованият има претенция за разход за погасяване на пожара – фактура № 1300/05/2018 от 28.03.2019 г., издадена от противопожарна служба на стойност 3426,17 евро /6702,06 лева/. Изчислена е действителна стойност към деня на събитието – 7976 лева и обезщетение при тотална щета – 5583,20 лева. Изготвено е предложение за заплащане на застрахования на ½ от фактура № 1300/05/2018 от 28.03.2019 г., издадена от противопожарна служба в размер на 3351,03 лева и на застрахователно обезщетение при тотална щета в размер на 5583,20 лева. Констатирано е, че общата стойност на обезщетението (на 3351,03 лева + 5583,20 лева) се равнява на 8934,23 лева, а застрахователната сума е 8000 лева. Прието е, че общото обезщетение не може да надвишава застрахователната сума, поради което е прието да се изплати 8000 лева на застрахования.

Приет е Ликвидационен акт № 883639 от 24.04.2019 г. и преводно нареждане за сумата от 02.05.2019 г. , неоспорени от страните,от които се установява, че въззивникът ищец разпоредил и изплатил на застрахования сумата в размер на 7750,20 лева по щета № 210472014/06.03.2019 г. след приспадане на 240 лева дължими премии и 4,80 лева данък.

От заключението на комплексна авто-техническа и пожаро-техническа експертиза се 3 установява, че действителната стойност на процесното полуремарке Кьогел СН 24 с рег. № Е **** ЕА, определена към дата на настъпване на застрахователното събитие е 9740 лева.

Експертите, изследвайки уврежданията по процесното полуремарке, са дали заключение, че необходимата за възстановяване стойност на същото, изчислена на база средни пазарни цени към дата на застрахователното събитие, възлиза на 7570,80 лева. Въззивният съд кредитира изготвеното експертно заключение. Същото е прието без оспорване от страните. Вещите лица са дали обосновани, пълни и точни отговори на поставените въпроси, като не са налице основания за съмнения относно тяхната обективност и професионална компетентност. С оглед даденото заключение въззивният съд приема, че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В процесния случай 70 % от действителната стойност се равняват на 6818 лева, а стойността на необходимия ремонт възлиза а 7570,80 лева, поради което категорично по делото се установява, че е налице тотална щета на увреденото полуремарке.

Предвид гореизложеното по делото се установява пълно погиване на вещта, поради което съобразявайки горецитираната практика размерът на застрахователното обезщетение е равен на действителната стойност на вещта, т.е. 9740 лева, а не 70 % от възстановителната стойност, както неправилно е приел районният съд. Същевременно застрахователят встъпва в правата на застрахования до размер, който е изплатил. Видно от Рекапитулация от 24.04.2019 г. по щета № 210472014 за увредено полуремарке Кьогел СН 24 с рег. № Е **** ЕА въззивникът ищец е определил общо застрахователно обезщетение 8934,23, от които за тотална щета е определил обезщетение в размер на 5583,20 лева и е приел обезщетение от 3351,03 лева за разходи за ограничаване на вредите по застрахования обект. С оглед застрахователната сума по договора застрахователят е изплатил 8000 лева, което се равнява на 89,54 % от определеното застрахователно обезщетение. Следователно от определеното в Рекапитулация от 24.04.2019 г. по щета № 210472014 за увредено полуремарке Кьогел СН 24 с рег. № Е **** ЕА обезщетение за тотална щета в размер на 5583,20 лева застрахователят е изплатил 89,54 %, което се равнява на 4999,20 лева. Това е и размерът, до който застрахователят се субругира. Ето защо, въззивната жалба с искане за присъждане на пълния размер се явява неоснователна, а доколкото решението е обжалвано единствено от ищеца, то и в тази част не подлежи на ревизиране – арг. от чл. 271, ал. 1, изр.2 ГПК.