Решение № 27 от 05.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ловеч, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500572 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

С Решение № 151/30.07.2025г.,пост.по гр.д.№226/2025г. на РС-Троян е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „Топлофикация София”АД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр.София, Община Красно село,ул.

„Ястребец”№23Б, представлявано от А. С. А. и И. И. Е. – изпълнителни директори, против Н. И. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и Т. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца против ответниците за сумата 1 667,94лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 28.02.2023г., ведно със законна лихва от 23.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 470,29лв.- лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 13.12.2024г., както и сума за дялово разпределение 25,34ллв.–главница за дялово разпределение за периода от месец 01.11.2021г. до 29.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 7,32лв.–лихва за периода от 15.01.2022г. до 13.12.2024г.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД,чрез юрисконсулт Ф. И.,с която обжалва решението изцяло. Не споделя основния мотив за отхвърляне на иска,а именно сключеното извънсъдебно споразумение за изплащане на дължимите суми. Счита,че неправилно е отхвърлен искът им,тъй като макар да е сключено споразумение за разсрочено изплащане на сумите и по него в полза на дружеството да е постъпила сума, то все още има незаплатен остатък,вкл.и към момента на постановяване на съдебното решение. Правният им интерес от присъждането на дължимите суми произтича от опасността ответникът да бъде недобросъвестен и да спре изпълнението на падежните вноски. Така дружеството ще бъде лишено от възможността да търси защита и да претендира незаплатената част. Налице е извънсъдебно признание на дълга от ответниците, поради което счита,че съдът е следвало да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК,а именно при признание на иска.Затова счита,че неплатеният остатък,в размера,дължим към постановяване на решението, е дължим и е следвало да се присъди. Излага и съображения по 1 същество за основанието на претенцията.

От въззиваемите Т. Г. К.- Т.а и Н. И. Т. не е подаден отговор на въззивната жалба.

Не е подаден и третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ООД с ЕИК 041029500,със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н“Витоша“,бул.“Братя Бъкстон“№85, представлявано от Н. Г. Ж..

Съдът извърши служебна справка по чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ за въззивника и третото лице-помагач,която прилага по делото.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д. №226/2025г. на РС-Троян, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се оспорва от страните, че Н. И. Т. и Т. Г. К.–Т.а са били потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, намиращ се в ***, за процесния период 01.10.2021г.- 28.02.2023г. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД(чл.150,ал.1 от ЗЕ). С Общите условия,приети през 2016г. е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за потребена топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата па дружеството.Обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Не се спори,че отв.Н. Т. и Т. К. - Т.а са използвали доставяната от топлинна енергия през процесния период. дружеството

Дяловото разпределение на топлинна енергия за обекта се извършва от „Далсия" ООД,с което е сключен такъв договор.

За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, по които сумите за топлинна енергия са начислени по действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Видно от приложеното извлечение от сметки не са погасили задължението си за плащане.

„Топлофикация София“ЕАД е подало заявление по чл.410 от ГПК,по което е пред РСТроян е образувано ч.гр.д.№113/2025г. Заявлението е уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение с №54/11.02.2025г.,като е разпоредил на ответниците да заплатят следните суми- 1 667,94лв.- главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2021г. до 28.02.2023г., ведно със законна лихва от 23.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 470,29лв- лихва за забава за периода 15.09.2022г. до 13.12.2024г., както и сума за дялово разпределение 25,34лв.–главница за дялово разпределение за периода 01.11.2021г. до 29.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 7,32лв. – лихва за периода 15.01.2022г. до 13.12.2024г.

От Т.и са подадени възражения,че не дължат сумите.Съдът е дал указания към заявителя по реда на чл.415 от ГПК.

На 20.03.2025г. „Топлофикация София“ЕАД е предявила иск по чл.422 от ГПК и е образувано гр.д.№226/2025г. на РС-Троян. Като трето лице-помагач е привлечено „Далсия“ООД.

По делото е приложено Споразумение от 04.06.2025г.,с което Т.и са се задължили да изплатят дължимата на „Топлофикация София“ЕАД сума на шест вноски, в размер на 281,58лв., 2 платими всеки месец на четвърто число – от м. юли 2025г. до м.декември 2025г., както и авансова вноска в дена на подписване на споразумението в размер на 724,06лв. Последната вноска е предвидена да се плати на 04.12.2025г.

Въпреки сключеното споразумение,ищецът не е дал съгласие за спиране на делото в изчакване на уговореното изпълнение. Устните състезания по първоинстанционното производство са проведени на 18.07.2025г., като не са представени данни и не се твърди ответниците че не са изпълнявали споразумението.

С обжалваното Решение №151/30.07.2025г. РС-Троян е отхвърлил иска,като е приел,че ответниците са признали иска и изпълняват съгласно споразумението,в предвидения график и размер.

В хода на въззивното производство въззиваемият Т. К. представи доказателства за извършени плащания без последното от 04.12.2025г. С оглед изтеклия и последен срок по споразумението-04.12.2025г., съставът изиска справка от въззивника за извършените погасения.

От „Топлофикация София“ЕАД се направи изявление,че е извършено пълно плащане по споразумението-вкл.и на вноската от м.декември 2025г.,също и,че „..не поддържа въззивната жалба,но няма мандат за оттеглянето й или отказ..“. Претендира присъждане на направените в производството разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният състав намира,че при това развитие на производството въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.

Още пред първоинстанционния съд между страните е сключено споразумение за разсрочване на плащането на задължението на потребителите на топлинна енергия. Последните са изпълнявали в срок и точно ангажиментите си и към устните състезания пред тази инстанция не са имали просрочие.С оглед на това е било удачно да се спре производството по делото и се изчака да се извърши плащането съгласно уговорения график. С поведението си ответниците не са създавали съмнение в коректността им.

Пред въззивната инстанция се установи се,че в срок и в точния размер са изпълнили ангажимента си по споразумението и вече не е налице непогасено задължение. Въззивникът призна, че е изплатено всичко, както е уговорено в Споразумението от 04.06.2025г.

С оглед на това и по правилото на чл.235,ал.3 от ГПК,въззивният състав, съобразявайки настъпилото след предявяване на иска погасяване на задължението, намира,че правилно искът е отхвърлен и решението следва да се потвърди.

По разноските.

При съобразяване,че погасяването на задължението е настъпило след образуване на делото, след възражение на ответниците по реда на чл.414 от ГПК,че не дължат заявените суми,то същите следва да поемат направените от ищеца за водене на производството разноски,тъй като са станали причина за подаване на иска.

Направени са следните разноски- по ч.гр.д.№113/2025г. на РС-Троян-държавна такса от 43.42лв. и определено юрисконсултско възнаграждение от 50лв., по гр.д.№226/2025г. на РС-Трояндържавна такса от 43.42лв. и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.25 от НПП от 100лв.,по в.гр.д.№572/2025г.-държавна такса от 43.42лв.и юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.25 от НПП от 100лв. Общо разноските са в размер на 380.26лв. или в равностойност на 194.42 евро.

Затова Н. И. Т. и Т. Г. К.–Т.а следва да се осъдят да заплатят на „Топлофикация София“ЕАД направените в производствата разноски в общ размер на 194.42 евро.

По изложените съображения ОС-Ловеч

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/30.07.2025г.,постановено по гр.д. №226/2025г. на РС-Троян,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 от ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”АД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София,Община Красно село,ул.„Ястребец”№23, представлявано от А. С. А. и И. И. Е.– изпълнителни директори, срещу Н.

И. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес: ***, и Т. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване на установено съществуването на вземане за сумите1667,94лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 28.02.2023г., ведно със законна лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 470,29лв.-лихва за забава за период 15.09.2022г. до 13.12.2024г., сума за дялово разпределение 25,34лв.–главница за дялово разпределение за периода 01.11.2021г. до 29.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 7,32лв.–лихва за периода 15.01.2022г. до 13.12.2024г. като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Н. И. Т. с ЕГН **********, с горните данни, и Т. Г. К. с ЕГН **********, с горните данни, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”АД с ЕИК 831609046 ,с горните данни, обща сума за направените разноски в размер на 194.42(сто деветдесет и четири евро и четирийсет и два цента),по ч.гр.д.№113/2025г. на РС-Троян, по гр.д.№226/2025г. на РС-Троян и в.гр.д.№572/2025г.на ОС-Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК,с оглед цената на иска.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ловеч, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500572 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази: