Решение № 942 от 23.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Варна, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Деница Славова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501528 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образуване е по въззивна жалба с вх. № 44992/05.06.2024 г. от ***, чрез адв. С. Н. против Решение №1435/24.04.2024г. постановено по гр.д.№13001 по описана на ВРС на за 2023 г., с което e признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 02/07.08.2023 г. на управителя на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение e неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, за което излага следните аргументи: Първата инстанция неправилно е приела, че не са ангажирани доказателства за спазена процедурата по чл.193 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание. На 17.07.2023 г. е изпратен имейл на ищцата с тема искане с приложен по делото текстови файл, обективиращ искане за даване на обяснения. Тези обстоятелства са посочени в представената в срока по чл.312 от ГПК, молба с приложени писмени 1 доказателства. Ищцата не е оспорила своевременно тези доказателства, по тази причина не е поискано назначаването на съдебно-компютърна експертиза, която да изследва представеното електронно писмо с прикачен файл. Твърди, че не е имал възможност да връчи лично на ищцата искането за даване на обяснения в офиса на ответното дружество, тъй като от м. февруари 2023 г. Ц. Д. не се е явявала на работа, и не е посещавала офиса.

Кореспонденцията им се е осъществявала основно по електронна поща.

Изтъква, че в исковата си молба Д. сочи единствено, че на адреса й за кореспонденция не е получила искане за даване на обяснения. Разпоредбата на чл.193 от КТ не съдържа правила за начините, по които да бъде връчена поканата за даване на обяснения, нито за формата, в която да бъде изготвена.

Счита, че изпращането на поканата на електронната поща на ищцата, представлява допустим от закона способ, за отправяне на искане за даване на обяснения от служителя.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 61070/26.07.2024 г. от Ц. Х. Д., чрез адв. А. Т., в който се излагат следните съображения за неоснователност на жалбата: В исковата молба изрично е посочено, че не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Ответникът в отговора на ИМ не е навел твърдения в обрания смисъл, нито е предоставил доказателства. Оспорването е направено в уточняваща молба, депозирана по повод изготвения доклад по делото, като е отправено искане за допълване на доклада в този смисъл. Твърди, че в процесуалния закон липсва възможност ответникът да допълва изложените с отговора на исковата молба твърдения.

Излага, че към отговора на исковата молба няма нито едно писмено доказателство, предоставянето и допускането на такива след това е процесуално нарушение. Неоснователно е възражението, че не са оспорени предоставените от ответника писмени доказателства. Срещу приемането им е направено възражение с оглед на това, че по отношение на това процесуално действие е настъпила преклузия.

Изтъква, че няма нормативно основание, което да вменява задължения на едно физическо лице да поддържа, използва и проверява редовно своя лична електронна поща. Твърди се, че изпращането на искане за даване на писмени обяснения на лична електронна поща на служител, в период на ползване на отпуск, е с цел да се заобиколи вмененото от закона задължение за предоставяне на възможност за даване на писмени обяснения, с ясното съзнание, че вероятността съдържанието на съобщението да не достигне до знанието на служителят въобще, или пък в рамките на предоставеният му срок за отговор. Посочва се, че не се твърди, че искането за даване на обяснение да е достигнало до, нея а само, че е изпратено.

В съдебно заседание въззивникът ***, нередовно призовано, се представлява от адв. С. Н., която не възразя да се даде ход на делото.

2

Поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва отговора.

Въззимаемата страна Ц. Х. Д., нередовно призована, не се явява. От процесуалния й представител адв. Т. е постъпила молба, в която заявява, че не възразя да се даде ход на делото и изразява становище доказателствата и по съществото на спора.

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Ц. Х. Д. срещу ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № 02/07.08.2023 г. на управителя на дружeството - работодател.

В исковата молба ищецът навежда слените обстоятелства: По силата на сключен между страните трудов договор № 010/28.10.2020 г. е заемала в ответното предприятие длъжността „счетоводител“, като с писмено предизвестие от дата 06.07.2023 г., на основание чл. 326, ал.1 от КТ ищцата е уведомила работодателя, че желае прекратяване на ТПО след изтичане на законовото предизвестие от 30 дни, считано от 06.08.2023 г. Поддържа се, че с писмена молба е поискала от работодателя да й разреши ползването на платен годишен отпуск с продължителност 15 работни дни, считано от 17.07.2023 г. до 05.08.2023 г., който бил разрешен със Заповед № 35/11.07.2023 г. на управителя на дружеството, като в заповедта било отразено, че депозираното предизвестие е влязло в сила считано от 07.07.2023 г., както и, че след изтичането му, трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 07.08.2023 г.

Същевременно със Заповед № 02/07.08.2023 г. на управителя, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Поддържа, че на основание чл. 326, ал 4 от КТ датата, на която изтича 30 дневния срок на предизвестието е 06.08.2023 г., поради което към датата на налагане на процесното наказание трудовият договор вече е бил прекратен, което води до неговата незаконосъобразност. Излага, че не кореспондират с фактическата обстановка посочените в процесната заповед правни основания за уволнението: извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл.

190, ал. 1, т. 3 от КТ, за злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, на основание чл. 190, ал.

1, т. 4 от КТ, други тежки нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ, а именно чл. 187, ал. 1, т.3, предложение 1 нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на възложената работа; чл. 187, ал.1, т.7 - нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на законните нареждания на работодателя; чл. 187, ал.1, т.8, предложение 1 злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, чл.

187, ал.1, т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Поддържа, че работодателят е признал неработоспособността на ищцата, а мотивите в заповедта, че „нееднократно е напускал дома и е посещавал кантора на нотариус, банкови офиси, офис на търговско дружество“, не представляват нарушение на трудовата дисциплина, 3 тъй като на ищцата е определено домашно, а не болнично лечение, а описаните действия представляват обичайни житейски действия извършени по време на отпуск, следователно в извънработно време, поради което не представляват неизпълнение на трудовите задължения. Излага се, че от заповедта не става ясно кои са системните нарушения на трудовата дисциплина. Определя като недоказано, че описаните пропуски и несъответствия във водени счетоводни документи при проверки от НАП по време на ползвания от ищцата отпуск по болест, са извършени от ищцата.

Сочи се, че от заповедта не става ясно дали твърдените от работодателя извършвани от встъпване на ищцата в длъжност до края на 2022 г. нарушения под формата на грешни записвания при осчетоводяване на документи, касаят дружества посочени в заповедта или други юридически лица. В тази връзка поддържа и че управителят на ответника е подписал и е посочен за съставител на вписаните в ТР ГФО на дружеството „***“ ООД за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., поради което носи отговорността за всички данни, стойности и счетоводни записвания на основание чл. 25, ал.2 и ал.3 от ЗСч. На следващо място поддържа, че не е имало разпределение на клиентите между счетоводителите и всеки служител в счетоводната кантора е имал по всяко време неограничен достъп до счетоводната програма без отделна идентификация и без възможност за различно потребителско име, парола и работа от различен профил. Излага и че не са спазени давностните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, като тази връзка сочи, че ГФО за 2022 г. на „***“ ООД е подписан на 15.03.2023 г., на „***“ ЕООД на 29.03.2023 г., а "***" ЕООД на 23.02.2023 г., които дати са най-късния момент на узнаване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Сочи нарушение и на чл.

195 от КТ, като не е посочен конкретен законов текст характеризиращ нарушението, налице е и липса на логическа последователност на волеизявленията в заповедта. Сочи, че работодателят не е изпълнил задължението си и по чл. 193, ал. 1 от КТ, като в заповедта е посочено, че на 17.07.2023 г. е изпратил искане до ищцата за обяснения, но на адреса за кореспонденция с работодателя, тя получила само процесната заповед.

Поддържа се налице нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ поради липсата на изложени мотиви, защо се налага именно най-тежкото дисциплинарно наказание.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ***, чрез адв. С. Н. , с който искът се оспорва като неоснователен. Признава, че между страните е съществувало прекратеното ТПО, като оспорва всички останали твърдения. Сочи, че срокът на предизвестието е депозирано в дружеството на 08.07.2023 г. е започнал да тече на 09.07.2023 г. и е изтекъл на 07.08.2023 г., поради което то не е произвело действие предвид издаването на процесната заповед. Поддържа, че в нея е допусната техническа грешка в израза „считано от 07.07.2023г.,“, вместо правилната дата 07.08.2023 г.

Поддържа, че в заповедта подробно и в съответствие на закона са изложени нарушенията, които ищцата е допуснала при изпълнение на възложените и 4 трудови функции, които са констатирани при извършена ревизия на част от фирмите, на които именно тя е водила счетоводните записвания и част от които били дългогодишни клиенти на счетоводната кантора. Сочи се и че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, като е действала нелоялно и възползвайки се от служебното си положение го е злепоставила пред негови клиенти.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От представените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане предявените искове с правно основание чл. 344 т.1 във вр. с чл. 188, т.3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от КД.

За да се прекрати трудов договор на основание дисциплинарно уволнение следва да са налице следните предпоставки: да е налице валидно съществуващо трудово правоотношение между работник и работодател, работникът да е извършил твърдяното нарушение довело до уволнение и да е спазена процедурата по налага на дисциплинарното наказания.