Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1364 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1357/2024
Вид
Определение № 1364
Подписан
23.05.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501357 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. В. В. от САК, като пълномощник на „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК: 202047351, против Разпореждане № 10805/09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3115/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд, XXI гр.с., с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК против Г. П. Т. за вземане по запис на заповед, издаден в полза на „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, прехвърлен с джиро. Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел, че не може да издаде заповед за изпълнение само на основание представената ценна книга - запис на заповед, а е необходимо и прилагане на договора за потребителски кредит. Сочи, че черпи права единствено от абстрактната сделка, а не от каузално правоотношение, поради което не е представил писмен договор, сключен с потребител. Поради това счита, че доколкото се позовава единствено на абстрактна сделка и отрича да му е известно съществуването на каузално правоотношение, то заповедният съд е следвало да издаде исканата заповед за изпълнение. Развива доводи за редовността на ценната книга. Моли за отмяна на обжалвания акт и за задължаване на заповедния съд да издаде исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, намери следното:

1

Частната жалба като подадена от надлежна страна с внесена държавна такса, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и против подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното ч.гр.д. № 3115/2024 г. на Районен съд – Пловдив е образувано по заявление от „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК: 202047351, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г. П. Т. с ЕГН: ********** за вземане в размер на 5106,50 лв., представляващо част от вземането по издаден на 17.02.2021 г. запис на заповед за сумата от 6192 лв., в полза на „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, платим на предявяване, предявен на 16.12.2021 г., прехвърлен с джиро на 04.12.2023 г. на „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ПдРС е извършил служебно справка в Електронния търговски регистър, от която е установил, че предметът на дейност на дружеството поемател по менителничния ефект - „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, е отпускане на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и всякаква друга дейност, разрешена от Закона за кредитните институции и БНБ.

Първоинстанционният съд е направил констатация, че предвид предмета на дейност на поемателя „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД (джирант), вземането произтича от договор с потребител, обезпечено с процесния запис на заповед, и съгласно чл. 417, т. 10 от ГПК, към заявлението следва да се представи договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. С Разпореждане № 5399/21.02.2024 г. ПдРС е оставил без движение производството, като е дал указания на заявителя в тридневен срок да посочи основанието за издаване на записа на заповед, да представи договора за потребителски кредит ведно с всички приложения, изменения, тарифи и общи условия, да посочи по какъв начин е формирана претендираната сума, кои вземания по договора се обезпечават със записа, от кои вземания се състои исканата сума по записа – всяко с основание, размер и период, да посочи каква сума е платена до момента от длъжника. Съдът е разяснил, че при неизпълнение на указанията му в определения срок заявлението ще бъде отхвърлено.

В молба, подадена в указания тридневен срок, както и в частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, заявителят сочи, че записът на заповед не обезпечава вземане по договор за кредит, както и че не разполага с договор за потребителски кредит, приложения и общи условия.

Претендираната сума е формирана като разлика между сумата, за която е издаден процесният запис на заповед и сумите, които са платени на 2 праводателя „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД. Издателят на записа на заповед е погасил главница от 1085,50 лв. Претендира издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист само на основание абстрактна сделка записа на заповед.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Приел е, че доколкото издаденият запис на заповед е в полза на дружество с основен предмет на дейност отпускане на кредити, то издателят на ценната книга е лице, имащо качеството потребител, поради което с оглед разпоредбата на чл.

417, ал.1, т.10 от ГПК е задължително представянето на договора за кредит за осъществяване на потребителска закрила. ПдРС е приел, че указанията не са изпълнени от заявителя и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на заповедния съд.

Съгласно чл.417, ал.1, т.10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. С изменението на нормата през 2019 г. е въведено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, при което законодателят задължава съда да извърши проверка както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/.

В случая съдът е бил сезиран със заявление на търговско дружество срещу физическо лице за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, който според твърденията на заявителя не обезпечава договор за кредит. При тези данни въпреки, че предметът на дейност на поемателя на менителничния ефект /„КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД - джирант/, вписан в търговския регистър, е отпускане на заеми, не може да се приеме, че длъжникът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности, заявителят /„ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД джиратар/ изрично е посочил, че основава вземането си на абстрактна сделка запис на заповед, а не на каузално правоотношение между страните.

Поемателят по запис на заповед не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и същестуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. В бъдещо производство по реда на чл. 422, ал.1 ГПК ответникът – длъжник може да наведе възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е 3 издадена, като съобразно правилото на чл. 154 ГПК следва да докаже фактите, на които основава възраженията си.

По изложените съображения настоящият VII въззивен граждански състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за произнасяне по същество по подаденото от „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК:

202047351, заявление вх.№ 19217/20.02.2024 г. за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал.1, т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г. П. Т. с ЕГН: **********.

С оглед изхода на делото, на частния жалбоподател се дължат разноски за платена държавна такса в размер на 51,07 лв. за въззивното производство, които следва да бъдат присъдени със заповедта за изпълнение от Пловдивския районен съд, разрешаващ спора по същество.

Воден от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 10805/09.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 3115/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с.

ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за предприемане на действията, указани в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4