Решение № 247 от 31.07.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Смолян, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря * Атанасова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440101648 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова моба на „*“ * против * * *, представлявана от * на *, като правоприемник по чл.11 от ЗН на * * *, в която се твърди от ищеца, че на 03.07.2023 г. между него и * * * е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР. В резултат на процедураъта по сключването му ,у предвидена в ЗПФУР на * е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал.

2 от Договора предаването на сумата следваа бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена а именно: по касово на каса на „*пей“ АД.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1000.00 лв. е дължимо на 24 вноски, като първите 23 са в размер на 41.67 лв. за периода от 02.08.2023 г. до 23.05.2025 г., последната с падеж 22.06.2025 г. е в размер на 41.59 лв. Към датата на депозиране на исковата молба, кредитополучателят е погасил главницата за първите две вноски - 02.08.2023 г. и 09.09.2023 г. в общ размер на 83.35 лв. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 04.10.2024 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. V, т. 5, б. “б” от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017 г. но т.д. 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, конто са ненадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размерът на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на нресъдено нещо.

1

Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от ненадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че се приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моля да определите като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдепочти сигурно всички вноски за главница да са падежирали. Следователно и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи цялата претенция за главница по заявление и по настоящата искова молба. При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време па договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена е договорна лихва за периода 01.07.2023 г. — 31.07.2023 г.. Същата е падежирала, което е основанието за изискуемостта й. За това претендира договорна/възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 25.09.2024 г.

Твърди се от ищеца, че е депозираал пред Районен съд - Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК., по което е образувано ч.гр.д.

№ 1243/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило в законоустановения срок възражение. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът ни е указал на ищеца, като заявител да предяви установителен иск за вземането си. В хода на заповедното производство * е починала. Наследниците са направили отказ от наследство, поради което като наследник и правоприемник е конституирана *, представлявана от * на *.

Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1202.36 лв., от които: 916.65 лв. главница по предоставения кредит, 285.71 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 01.09.2023 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, като правоприемник по чл.11 от ЗН на * * *, че същият дължи на ищеца сумата от 1202.36 лв., от които: 916.65 лв. главница по предоставения кредит, 285.71 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 01.09.2023 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1243/2024 г. на Районен съд - Смолян. Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди ,че Договорът за предоставяне на кредит № * от 03.07.2023 г. е недействителен на основание член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, както и на 2 основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 2, т. 3 от процесния договор освен връщане на отпуснатата сума потребителят дължи и запалащане на договорна/възнаградителна лихва върху главницата при годишен фиксиран ликвен процент в размер на 40. 1 5%. В т. 4 е посочено, че общата дължима сума е в размер на 1 412.06 лв. Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, страните се споразумяват, в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, потребителят да предостави на кредитора обезпечение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по ал. 1, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 435.12 лв., като неустойката се заллаща от заемателя разсрочено на шест погасителни вноски от 02.08 до 30.12.2023 г. включително, заедно с всяка от погасителните вноски, като към шест от вноските се добавя сума в размер на 72.52 лева. Общо дължимата сума по договора при непредставяне на обезпечение е в размер на 1 847.18 лв.

Дружеството ищец е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 Закона за кредитните институции и има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалиия закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до насrьпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тьй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разкодите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разкодите (ГПР) изразява обiците разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.44 %, а възнатрадителната лихва - 40.15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е 3 формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8.29 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сумалева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителносrга в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 48.44 % и общата сума на плащанията от 1 847.18 лева, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. З неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски, като се добавят по 72.52 лв. към първите шест. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които — предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят — петдневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратьк — за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическите лица — поръчители, тъй като същите следва да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници (налр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр.), в т.ч. и относно банковата гаранция — която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и np., т.е. все действия, за които са нужни текнологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към шест от погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита и е изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претьрпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно — риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сиrурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Освен това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разкодите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разкоди, които длъжникът ще налрави и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тьлкува всяка една от клаузитев договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.