Определение № 59 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. София, 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002102334 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ – чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, чрез адв. А. – преупълномощен от адвокатско дружество „Боянов и Ко“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] - пълномощник на чуждестранното дружество, против решение № 880 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 3448/2023 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав.

Ответникът М. Т. Т. чрез упълномощеното адвокатско дружество „С. и К.“ – [населено място], представлявано от адв. К. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 13926 от 03.12.2022 г. по гр. д. № 17630/2022 г. Софийски районен съд, ГО, 153 състав в частта за осъждането на касатора - дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Унгария, със седалище в [населено място], 1103 Унгария, [улица]/А, В, сграда II-V, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, да заплати на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) на ищцата М.

Т. Т. сумата от 7 099. 14 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на 1 исковата молба до изплащането й и в полза на ищцата са присъдени съответните на така уважения иск разноски.

Въззивният съд е постановил решението си в обжалваната му част (по иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ) като е приел на първо място, че в случая пасивната легитимация на ответното дружество е налице, тъй като трудовото правоотношение е възникнало между ищцата и „Уиз Еър - Унгария Црт.“, а „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ е упражнявал правата на работодателя, който извод следва от съдържанието на трудовите договори със служителя и анексите към тях. Установил е, че в процесния период (01.03.2019 г. - 04.05.2020 г.) между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „стюардеса“, съгласно трудов договор от 01.01.2015 г., сключен с „Уиз Еър Унгария Кфт. – клон България“ (преобразувано в дружеството „Уиз Еър Унгария Црт.“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт. – клон България“ (с променено наименование „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“), съгласно протокол за решение на „Уиз Еър Унгария Црт.“ от 25.04.2019 г.). Посочил е, че към трудовия договор от 01.01.2015 г. са били сключени 6 анекса като трудовото правоотношение било прекратено на 04.05.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. С така сключения между страните нов трудов договор (предходният е от 18.06.2013 г. за длъжността „младши член на кабинен екипаж“, изпълнявана от ищцата) е уговорено, че за времето на изпълнение на международни полети служителят има право на допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от НСКСЧ в чужбина в размери, определени с изрична заповед на работодателя. Прието е, че там е предвидено работното време да се определя въз основа на двумесечен времеви период, като за двата пълни месеца се базира на седмица от 40 работни часа и зависи от броя на дните в съответния календарен месец, а началото на времевия период е първият ден на април на всяка календарна година. Съгласно документ, именуван „Обяснение на заплатите на кабинен екипаж“ е установено, че дневните пари за заеманата от ищцата длъжност са в размер на 48. 40 лв. Констатирано е, че те се заплащат според броя на отработените дни, не се облагат с данък, а командировъчни в размер на 30 евро/нощувка се заплащат за нощувка далеч от дома авансово в началото на месеца. Като обосновано и компетентно изготвено е кредитирано приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което разликата между размера за дължимите на ищцата пари за дневни, съгласно Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 НСКСЧ и изплатените й суми с такъв характер възлиза на 7 099. 14 лв. При горните данни, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ (т.е. приложим по спорното правоотношение е българския закон, КТ) и е основателен до горепосочения размер, в който е уважен. Развити са доводи, че по силата на горната норма работникът/служителят има право при командироване да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет (МС). Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. е приета НСКСЧ, в чл. 31, ал. 2 от която е предвидено, че персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, получава командировъчни пари на ден за времето на 2 изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а. Според чл. 31, ал. 6 НСКСЧ (в действащата през процесния период редакция) ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Изразено е разбиране, че несъмнено в случая ищцата попада сред лицата по § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ, по отношение на които се прилага цитираната разпоредба, доколкото длъжността „стюардеса“ е включена в състава на екипажа на въздухоплавателните средства и за нея в приложение № 3а е определен размер на командировъчните в размер до 55 евро на ден. Решаващият състав е намерил за неоснователен довода на ответника, че цитираната Наредба определя максималния размер, а не законово определен минимум на командировъчните пари. Направил е извод, че издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно - при определяне на размера на тези обезщетения работодателят не може да ги фиксира под предвидения в наредбите размер. Така законодателят е делегирал на МС правото да определя минимални размери на командировъчните обезщетения, които по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне (чл. 228, ал. 2 КТ) е допустимо да се определят в по – високи размери. Във връзка с горното, е отречена възможността по – ниски размери на обезщетенията да могат да се уговарят в колективен или индивидуален трудов договор, както и да е допустимо МС да предостави на работодателите възможност едностранно да определят такива по - ниски размери. При позоваване на разрешенията, дадени с решение № 421 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 969/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 753 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на ВКС, IV г. о. въззивният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ, а именно, че същата предвижда възможност на работодателя да определя по - висок размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по - нисък такъв. Направен е и решаващ извод за приложимост на чл. 31, ал. 2 НСКСЧ по процесното правоотношение, обратно на защитната теза и възражение на ответната страна, основани на обстоятелството, че въздухоплавателните й средства летят под чужд флаг. Прието е, че регистрационните знаци на въздухоплавателното средство и флагът, под който то лети са неотносими към възникване на правото по чл. 215 КТ на работника или служителя. Аргументирано е виждане, че доколкото в чл. 31, ал. 2 НСКСЧ е предвидена допълнителна предпоставка за дължимост на командировъчни пари, свързана с регистрационните знаци на въздухоплавателното средство и флагът му, тя излиза извън обема на законовата делегация, поради което в посочената й част разпоредбата не следва да се прилага като противоречаща на нормативен акт от по висок ранг. По съображения, че в трудовия договор с ищцата е договорено изрично правото на командировъчни пари, без да е постигнато съгласие относно конкретните им размери, съдът е счел, че дължимите командировъчни следва да бъдат изчислени в минималните размери за длъжността съгласно приложение № 3а от НСКСЧ. Като се е позовал на установено от приетото пред СРС заключение на ССЕ - че размерът на дължимите командировъчни пари, съобразно законовоопределения размер, възлиза на 13 338. 76 лв. и 3 отчел, че на ищцата е била заплатена част от тази сума - 6 239. 62 лв., под формата на дневни (но с характер на командировъчни плащания), решаващият състав на втората съдебна инстанция е уважил иска по чл. 215, ал. 1 КТ до размера от 7 099. 14 лв. (т. е. за разликата между двете посочени суми).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Приложими ли са ставките за дневни пари по чл. 31, ал. 2 НСКСЧ и Приложение № 3а от тази наредба за персонал на въздухоплавателно средство, което лети под чужд флаг (не е с национални и регистрационни знаци на Република България)?“;

2. „Предвижда ли Приложение № 3а от НСКСЧ минимални или максимални ставки на дневните пари за персонал „стюард/стюардеса“ с израза „до 55 евро“ и влиза ли тя в противоречие с чл. 228 КТ, както и предоставя ли разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ право на работодателя да определя ставки под предвидените в Приложение № 3а от същата?

Касаторът обосновава предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че по повдигнатите правни въпроси липсва съдебна практика на ВКС, а разглеждането им от последния ще даде отговор дали конкретни разпоредби от НСКСЧ са в съответствие с КТ, респ. дали те следва да се прилагат от съдилищата и правните субекти или последните следва да отказват да ги прилагат/да ги прилагат корективно. В допълнение, относно приложението на текста от Приложение 3а на НСКСЧ (за членове на екипажи на въздухоплавателно средство) сочи, че не е създадена съдебна практика на ВКС, а цитираните в обжалваното решение актове на ВКС, вкл. решение № 129/07.06.2016 г. по гр. д. № 3763/2015 г. на IV г. о. касаят други норми от въпросната Наредба, които се отнасят за т. н. „фиксирани ставки“, докато тази за членовете на посочените екипажи е единствената, при която дневните пари са определени „до 55/80/85 евро“, т. е. с горна граница.

Настоящият състав на ВКС намира, че няма основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.

И двете питания са отнасят до обобщаващия въпрос за приложимия материален закон по правоотношение, свързано с изплащане на командировъчни пари при изпълнение на международни рейсове от член от състава на екипажа на въздухоплавателно транспортно средство, сключил трудов договор с чуждестранен превозвач, в който е уговорено правото на командировъчни по смисъла на раздел IV от НСКСЧ.

Този въпрос е обуславящ изхода по делото и правната воля на въззивния съд по обжалваната част от решението, поради което осъществява обща предпоставка за селектиране на касационната жалба, но не и допълнителната такава на заявеното основание по чл. 280, ал.