Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 28.09.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 288/2023
Вид
Решение № 171
Подписан
28.09.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Галена Николаева Манова-Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Разлог, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20231240200288 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от А.И.Х., с ЕГН*, от г.П., у.“Х.С.“№7, ч/з адв. С.П., с адрес: г.С., у.„М.Б.“№7, против НП №* от 27.01.2023 г. на Н-к о-л „КП“ в НТУ към А„ПИ“-С..

В жалбата се сочи, че в хода на адм. нак. производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя и са основание за неговата отмяна.

В тази вр. се сочи, че в НП не е описано точното място на извършване на нарушението и не е описано това, с какви точно действия или бездействие жалбоподателят е извършил адм. нарушение и какво точно е нарушението. Твърди, че в НП не е посочено въз основа на какви док-ства е установено, че е управлявал т. а. на дата 02.09.2022 г. Заявява, че Дружеството в което работи е собственик на т. а. и има сключен договор с фирма „Т.П.", които са монтирали машинка, като ч/з приложение се следели средствата в картата и се захранвали постоянно.

Твърди, че на 02.09.2022 г., когато е посочено, че е засечен т. а., е сигурен, че в картата е имало пари, машинката е работила и е трябвало да бъде засечена и събрана таксата. Заявява, че задължението да се заплаща тази такса е на дружеството, в което работи, а не негово.

В проведеното СЗ жалбоподателят А.И.Х. - редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от упълномощен адв. – С.П. – АК-Б., с което заявява, че поддържа жалбата и излага становище по хода на делото.

НО - Н-к о-л „КП“ в НТУ към А„ПИ“-С. - редовно призован, представител не се явява.

Депозирано е писмено становище от юрк. Н.-А., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2022 г в 17:30:29 часа, в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП „К.”, пристигнало ППС с per. №*, вид В., марка В.., модел В.., с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона. След извършена проверка се установило, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 02.09.2022 г. в 01:36:30 часа в г.Р., път №19, отсечка 30+320, засечено с 1 контр. устр-во с идентификатор №30161 (АПИ), А.И.Х. с ЕГН*, управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, и е извършил адм. нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

За така извършеното адм. нарушение бил изготвен Доклад съгласно чл.167а. ал.3 от ЗДвП, заедно е приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляващи док-ства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег.№, датата, часа и мястото на движение по участък от път. включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на ТС част от системата, деклариране от страна на водача, че е управлявал ППС към момента на извършване на нарушението.

Въз основа на направените констатации е съставен АУАН №*/13.09.2022 г. с/у А.И.Х. с ЕГН*, за извършено от последния адм. нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът е връчен на водача на процесното МПС на 13.09.2022 г., което е удостоверено с негов подпис. На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на АУАН, като е вписано: „Машинката работи, а на определени места не засича“.

По реда на чл.44, ал.1 от „ЗАНН, жалбоподателя НЕ е упражнил правото си на писмени възражения, с/у констатацията за посочено нарушение в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото съд. производство НП №* от 27.01.2023 г. от Н-к о-л „КП“ в НТУ към А„ПИ“-С., с което за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на жалбоподателя Х. била наложена "глоба“ от 1`800.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените док-ства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът намира показанията на св. М. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни.

Съдът кредитира и писмените док-ства, приобщени към материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на доказването му. В тази вр. следва да се отбележи, че нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложения снимков материал към него.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и от активно легитимирано лице. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.

Ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя, както и санкционната норма, въз основа на която е отмерена определената имуществена санкция.

Прави впечатление обаче, че в АУАН, не е посочено жалбоподателят А.И.Х., в какво качество /собственик, водач, ползвател/ е управлявал ППС на 02.09.2022 г. в 01:36:30 часа в г.Р., път №19, отсечка 30+320, засечено с контр. устр-во с идентификатор №30161 (АПИ). Т.е. авторството на жалбоподателя към дата 02.09.2022 г. в 01:36:30 часа, когато е извършено процесното нарушение категорично НЕ е безспорно. Същият на 13.09.2022 г. е управлявал процесното ППС към момента на проверката, посочил е в АУАН, като възражение:

,,Машинката работи, а на определени места не засича", поради което горното не е достатъчно за приемане, че към процесната дата за която е съставен АУАН-13.09.2022 г. в 17:30:29 часа, същия е бил водач на автомобила. Приложените снимки и показанията на 2 разпитания свидетел А.М., не спомагат за установяване на това обстоятелство.

В тази вр., АНО не е провел пълно обследване по отношение на извършителя на нарушението и е посочил лицето А.Х., който видно от приложените писмени док-ства, не може да се установи по категоричен начин, че е управлявал процесното МПС на сочената дата в АУАН и НП. Това, че към дата на съставяне на АУАН и НП, а именно 13.09.2022 г. жалбоподателят е управлявал процесното МПС не води до категоричен извод, че е сторил същото към инкриминираната дата 02.09.2022 г. в 01:36:30 ч.

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, настоящият съд. състав счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях не е посочена конкретната нарушена от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В случая и в АУАН и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно адм. наказание за водачите на ППС от категория по чл.106, ал.3 от ЗДвП, в случаите в които не са изпълнили задълженията си по ЗП, относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа.

Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС от категорията по чл.106, ал.3 от ЗП, е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото адм. нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при установяване на реално изминато разстояние. Поради тази причина нарушителят е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му във вина адм. нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

От друга страна, относно изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в чл.9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер", то с Решение на ЕС от 21.11.2024 г., постановено по дело С-61/23 по преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от АС-Х. (Б.) изрично се извежда, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. И именно, поради което санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор, м/у няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

В постановеното от СЕС Решение по дело С-61/2023 г. е прието, че не се допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им. Трябва изрично да бъде посочено, че по силата на чл.633 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.Б..

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореното НП е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на 3 определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената глоба е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на глобата за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че със ЗИД на ЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.) в текста на чл.106 от ЗП, са добавени 3 нови алинеи -7-9 в сила от 01.01.2024 г. Съгласно чл.106, ал.7 от ЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр.13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за ППС от категорията по ал.3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува адм. нак.производство. Според чл.106, ал.8 от ЗП, /ред. ДВ, бр.14 от 2023 г., в сила от 01,01.2024 г., изм., бр.13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.) в 3-дневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на ППС, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.