Решение № 121 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Ваня Ил. Илиева като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200776 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия С. Р. С. чрез упълномощения му защитник адв. И. срещу въззивна присъда на Варненски апелативен съд, № 6/10.04.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 374/2022 г., в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимия С., постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат допълнителни съображения в подкрепа на релевираните касационни основания, като се сочи, че въззивната присъда е основана на предположения относно ролята му в задружната престъпна дейност с другия подсъдим. Излагат се и доводи за субективна несъставомерност на деянието.

Във второ допълнително писмено изложение към касационната жалба на подсъдимия С. се акцентира върху неправилната оценка на свидетелските показания по делото, които го сочат за извършител на деянието и върху липсата на мотиви в подкрепа на извода на съда, че е имал знание за фиктивността на инкриминираните фактури.

1

Срещу въззивната присъда на АС-Варна в гражданската й част е постъпила и касационна жалба от гражданския ищец Министърът на финансите като представляващ Държавата чрез процесуалния му преставител адв.М. Й., с която се прави искане за отмяна на присъдата в тази й част. В писмено допълнение към касационната жалба на гражданския ищец, на осн. чл.351, ал.4 от НПК се излагат доводи за неправилност на присъдата в гражданската част, поради неправилно прилагане на давността за вземането, с оглед неточно установен период на узнаване от гражданския ищец относно причинените с деянието имуществени вреди и поради неотчитане настъпилото изменение на обвинението по делото. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в гражданско-отхвърлителната част и за уважаване на предявената претенция от гражданския ищец в пълен размер.

Пред касационната инстанция подсъдимият С., редовно уведомен не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощеният защитник адв. И., редовно уведомен.

Пред ВКС подсъдимият В., нередовно призован не се явява, по отношение на същия производството се провежда при условията на чл.269 от НПК. Представлява се от служено назначен защитник, адв. М. Д., която взема становище за отмяна на присъдата в осъдителната й част спрямо нейния подзащитен и за оставяне в сила на същата в гражданската й част, при условията на чл.347, ал.2 от НПК. Защитата сочи, че присъдата по въззивното дело е постановена при липса на мотиви по отношение на деянието, извършено от подзащитния й, като една и съща фактическа обстановка е интерпретирана разнопосочно от двете контролирани инстанции. Отделно счита, че съдът не е обсъдил възраженията на защитата за това, че по делото не са налице доказателства, които да свързват подсъдимия В. с инкриминираните фактури и съдът неправилно се е позовал на поставянето на подписи от негова страна върху част от фактурите.

В заключение прави искане за оправдаване на подсъдимия, като счита, че той не е годен субект на престъплението по чл.255, ал.3 от НК в качеството на упълномощен представител на процесното дружество, тъй като по закон и по регистрация дружеството се представлява и управлява от друго лице.

Гражданският ищец, Министърът на финансите като представляващ Държавата не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не изпраща представител. От процесуалния представител адв. Й. е постъпила писмена молба, с която се моли съда да даде ход на делото в нейно отсъствие. По съществото на касационната жалба се изразява позиция да се уважи, поради неправилен извод на въззивния съд за изтекла погасителна давност на предявената гражданска претенция.

В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимия С. за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила.

Сочи, че не са налице касационните основания, релевирани с жалбата на защитата, като въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, който е пренебрегнал същинското информационно значение на доказателствата спрямо подсъдимия С., правилно е установил неговата съпричастност към извършеното данъчно престъпление от анализа на гласните и писмени доказателствени средства. Намира, че не е допуснато и нарушение на материалния 2 закон при постановяване на новата присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби, депозирани от подсъдимия С. и гражданския ищец Министърът на финансите като представляващ държавата, основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 260000/ 06.10.2022 г. на Окръжен съд – гр. Търговище, постановена по н.о.х.д.

№ 38/2021 г. подсъдимият С. Р. С. е бил признат за невиновен в това, че в периода от 14.09.2010 г. до 14.12.2010 г. в гр. Т. при условията на продължавано престъпление като управляващ и представляващ „П.“ ЕООД в съучастие като съизвършител с подсъдимия В.

С. В. в качеството му на пълномощник на същото дружество избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 148 201,72 лв. на данъчен субект „П.“ ЕООД като потвърдил неистина в ежемесечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС /подробно описани в присъдата/, използвайки документи с невярно съдържание пред органите на ТД на НАП Варна, офис Търговище, а именно фактури, инкриминирани и подробно описани в присъдата, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият В. С. В. за виновен в това, че в периода от 14.09.2010 г. до 14.12.2010 г. в гр. Т. при условията на продължавано престъпление като упълномощен представител на „П.“ ЕООД избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 146 737,04 лв. за данъчен субект „П.“ ЕООД като потвърдил неистина в ежемесечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС /подробно описани в присъдата/, използвал документи с невярно съдържание пред органите на ТД на НАП Варна, офис Търговище, а именно фактури, инкриминирани и подробно описани в присъдата, поради което и на осн. чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и 6 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с петгодишен изпитателен срок и конфискация на част от имуществото му, лек автомобил негова собственост, подробно индивидуализиран в присъдата.

Със същата присъда подсъдимият В. е признат за невиновен да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия С. Р. С., да е осъществил деянието чрез затаяване на истина в подадена декларация, както и за разликата до сумата от 148 201,72 лв.

С присъдата е отхвърлен предявеният граждански иск от Министърът на финансите като представляващ Държавата, в размер на 148 201,72 лв., като обезщетение за имуществени вреди от деянието.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК с присъдата на окръжния съд подсъдимият В. е осъден да заплати направените по делото разноски и съответни държавни такси.

С нова въззивна присъда на Варненски апелативен съд, № 6/10.04.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 374/2022 г. присъдата на окръжния съд е била отменена в оправдателната й част по отношение на двамата подсъдими и вместо това е постановена нова присъда, с 3 която подсъдимият С. Р. С. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и 6 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е предаден на съд и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК / подсъдимият е оправдан частично за част от инкриминираната сума и за това да е извършил деянието чрез затаяване на истина в СД по ЗДДС /.

Със същата присъда подсъдимият В.. е бил признат за виновен в това да е извършил деянието по чл.255, ал.3 от НК в съучастие с подсъдимия С..

На осн.чл.189, ал.3 от НПК съответните разноски по делото са възложени в тежест на двамата подсъдими.

В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия С., чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Изложените в касационната жалба на защитата доводи в подкрепа на релевираните касационни основания са изключително пестеливо поднесени. Същите се отнасят преимуществено до оспорване на конкретни фактически изводи на въззивния съд, свързани с дейността на подсъдимия С. като управител на процесното дружество, за които общо се твърди, че са неподкрепени от наличната доказателствена съвкупност. Доколкото в жалбата на подсъдимия се твърди неправилна оценка на доказателства и несъответни на тях изводи по фактите е налице относимост към оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, на което ВКС дължи отговор.

Касационната проверка не намери за основателно възражението относно доказателствена необезпеченост на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка.

Прегледът на материалите по делото установи, че доказателствата от значение за инкриминираното поведение на подсъдимия С. са обективно оценени и не се намират в противоречие с приетите от апелативния съд изводи по релевантните за обвинението факти.

Защитата оспорва установената в новата присъда роля, която подсъдимият С. е имал по отношение дейността на търговските дружества „И.“ ЕООД и новосъздаденото дружество „ П.“ ЕООД, поради липса на категоричен обем доказателства, от които да бъде направен несъмнен извод за информираността му относно недоброто финансово състояние на първото дружество. Както и за това, че второто дружество е създадено с активното участие на подсъдимия С. за продължаване на неговата дейност. Аргументи в подкрепа на изложените възражения се черпят от липсата на конкретни доказателства по делото, че подсъдимият С. е изготвил документите за регистрацията на „П.“ ЕООД, независимо от полагането на подпис за управител на същото дружество при тяхното подаване.

Изложените доводи не кореспондират със съдържанието на мотивите към въззивната присъда и наличните по делото доказателства. Апелативният съд е формирал оспорените 4 фактически изводи за ролята на подсъдимия С. в дейността на процесното дружество, в това число и по отношение на инкриминираното невярно деклариране, свързано с данъчното му облагане, като се е позовал на обясненията на самия подсъдим пред първия съд и тези, депозирани в хода на досъдебното производство, надежно приобщени по реда на чл. 279 от НПК за проведен съвместен разговор с подсъдимия В., в който последният го е уведомил за наличието на проблеми в дейността на „И.“ ЕООД и за необходимост от създаване на ново дружество, което да продължи дейността на „И.“ ЕООД /в което дружество подсъдимият С. работел от няколко години/. В същите обяснения подсъдимият С. е заявил, че се е съгласил да се ангажира с регистрацията на новото дружество, като лично е подал необходимите документи за учредяването и вписването му в Търговския регистър, съгласно които е бил посочен за негов управител. Доказателства за последното се съдържат и в писмените документи по делото за регистрацията на „П.“ ЕООД.

В мотивите на въззивния съд липсват фактически изводи, че подсъдимият С. лично е съставил документите за регистрация, на л.109 от въззивното дело е посочено, че необходимите документи за учредяване на „П.“ ЕООД са били подготвени от подсъдимия В., след което подсъдимият С. ги е подписал като единствен собственик на капитала и управител на дружеството.