Определение № 5284 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5284 гр. Варна, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101859 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

К О Н С Т И Т У И РА в качеството на контролираща страна в производството по делото Окръжна прокуратура - Варна, на основание чл.

336, ал. 2 от ГПК.

ПРЕПИС от исковата молба и отговора на исковата молба да се изпратят на Окръжна прокуратура – Варна.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Окръжна прокуратура – Варна да изрази становище по иска в срок до датата на откритото съдебно заседание.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане е предявен от Х. С. Л. срещу Е. Д. П. иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС за поставяне на ответницата под запрещение.

В исковата молба ищецът твърди, че е син на ответницата, която страда от параноидна шизофрения от преди повече от 35 години, като заболяването й е съпроводено с афективни колебания с голям диапазон, дезорганизирано поведение, агресивни прояви и параноидни налудности. Лекувана е 1 многократно в стационарни условия и от 2004 г. е на поддържащо медикаментозно лечение. С решение по ЧНД № 2568/2007 г. на РС-Варна е била настанена за задължително лечение в ДПБ Карвуна за срок от три месеца, което впоследствие е прекратено с решение по ЧНХД № 90/2008 г. на РСБалчик. Твърди, че майка му живее в многофамилна къща в с. Тополи заедно с неговото семейство, семействата на двамата му братовчеди и родителите й, като всяко домакинство е отделно - на отделен етаж със самостоятелен вход.

Сочи, че от години ответницата не заплаща сметките си за ел. енергия и вода, които се покриват от неговото семейството, а при получаване на пенсията си почти всеки път прави подаръци на служителката, която й я дава, и се обажда от пощата на жена от турски произход в Шуменско, представяща се за лечителка, която й бае по телефона срещу заплащане. Преди години ответницата дори е искала да прехвърли на тази жена имота, в който всички живеят, като така и не спира да се свързва с нея и да й изпраща пари, понеже смята, че тя я лекува. Твърди, че в последно време ответницата отказва да приема предписаните й хапчета, както и да се храни и къпе, като всичко това е довело до влошаване на физическото и психично й здраве и е станала опасна за околните. В тази връзка ищецът твърди, че преди време е ударила леля му отзад по главата; че излиза на терасата и кълне, което прави и по улиците с всички срещнати хора. Отделно при излизане навън винаги носи със себе си оригиналите на документите за собственост на имота, в който живеят. Спряла е да се интересува и от семейството си, вкл. родители, деца и внуци. Затова и ищецът твърди, че я е помолил да си направи обстойни медицински изследвания и да посети психиатър, но тя категорично е отказа със скандал.

При това положение той сам е посетил Психиатричното отделение при УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-Варна, за да потърси психиатъра на майка му доктор Александър Попов и да го помоли за помощ. Твърди, че последният е отсъствал, но от другите медицински лица е разбрал, че майка му е спряла да ходи да й бият инжекциите, поради което състоянието й за пореден път се е влошило. От лечебното заведение решили да я хоспитализират и лекуват, докато се върне д-р Попов. Така на 08.08.2025 г. ответницата е била откарана в Психиатричното отделение с бърза помощ и съдействие от полицията, тъй като е отказала доброволно да бъде прегледана. По данни на медицинските служители трябвало да бъде задържана там за около 10 дни, за да може да се овладее поведението й чрез прием на лекарства. За престоя й в болницата разходите отново били поети от ищеца.

По изложените съображения ищецът счита, че състоянието на ответницата не й позволява да се грижи за себе си и за своите интереси, поради което са налице критериите (медицински и юридически) за поставянето й под запрещение. По същество моли да бъде поставена под пълно, евентуално - под ограничено запрещение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор на исковата молба, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страда от параноидна шизофрения, както и че неколкократно е провеждала поддържащо лечение в Психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, последното от които е приключило на 17.09.2025 г. Поддържа, че приема предписаните й лекарства и евентуалните пропуски са били по изключение; че 2 осъзнава състоянието си и търси помощ, което доказва запазена критичност. В тази връзка излага, че разходите за последната й хоспитализация са поети от сина й, но впоследствие тя му ги е възстановила. Счита, че заболяването й не е в тежка форма, която да налага поставянето й под запрещение. Оспорва твърденията, че не може да се грижи за своите лични и имуществени работи.

По повод изложеното за раздавани пари за непознати сочи, че поддържа договорни отношения и изпълнява паричните си задължения по тях, вкл. винаги заплаща за предоставените й адвокатски услуги. Твърди, че всеки месец дава на сина си по 100 лв. като подарък за внучката и по 50 лв. за консумираните от нея ел. енергия и ВиК услуги, които синът й заплаща на операторите, понеже живеят заедно и потреблението се отчита общо. Намира, че твърденията за подаръци на служителка от пощата са неконкретизирани и неясни и не предпоставят ограничаването на гражданските й права. Излага, че е възможно някога да е направила малък подарък или да е помогнала на приятелка с малка сума пари, но намира, че това е в рамките на нормалните човешки отношения и не доказва неспособност за управление на финансите й.

Твърди, че отдавна е прехвърлила на сина си правото на собственост върху жилището, в което живеят, запазвайки за себе си пожизнено право на ползване, поради което счита, че липсва твърдения имотен риск. Твърди още, че поддържа добра лична хигиена и се храни адекватно, респ. оспорва твърденията в обратна насока. Признава, че поддържа телефонен контакт с приятелка, но оспорва тя да й бае по телефона. Твърди, че се касае до осъществяване на нормален социален контакт със значим за нея човек и поддържане на приятелство, което й носи позитивни емоции и усещане за пълноценен живот. Оспорва твърденията за агресивните й прояви. Поддържа, че рядко влиза в пререкания със съседи и то само с такива, които разхождат по-големи кучета без намордник, понеже се страхува за кученцето на снаха й, което тя разхожда. Счита, че страхът й е рационален, а не проява на психично отклонение. Сочи, че не изпитва агресия или афект към семейството на сина й.

По същество моли за отхвърляне на иска.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, следните обстоятелства: че ищецът Х. С. Л. е син на ответницата Е. Д. П..

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, се разпределя между страните по следния начин:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи следните обстоятелства: че са налице предпоставките за поставяне на ответницата под пълно запрещение, а именно: че ответницата страда от слабоумие или душевна болест, в следствие на които не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сама да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу предявения иск.

УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да 3 изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени средства по делото приложените към исковата молба документи.

● УКАЗВА на ответницата, на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, в срок до датата на о.с.з. да завери за вярност приложеното към отговора копие от епикриза ИЗ № 37015/270 или да представи документа в оригинал, като я предупреждава, че при неизпълнение съдът няма да приеме като доказателство по делото представеното незаверено копие от документа.

● ДА СЕ ИЗИСКА от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна заверено за вярност копие от медицинското досие, водено във връзка с лечението на ответницата по делото Е. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: с. Тополи, обл.

Варна, ул. „Коми“ № 16, в Психиатрична клиника към лечебното заведение, на основание чл. 186 от ГПК.

● ЗАДЪЛЖАВА ответницата Е. Д. П. да се яви лично в насроченото открито съдебно заседание за провеждане на личен разпит, на основание чл.

337, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата, че ако не изпълни задължението и не се яви в съдебно заседание, ще бъде принудително доведена.

● ДОПУСКА провеждането на съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите справки с медицинската документация и медицинското досие, водено при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, и освидетелстване на ответницата Е. Д. П., да отговори на следните въпроси:

1.) Страда ли ответницата от психично заболяване? Заболяването създава ли пречка тя правилно за възприема заобикалящата я обстановка/действителност и да предприема съответните действия или да се въздържа от такива?

2.) Може ли ответницата да ръководи своите действия и постъпки, както и да разбира тяхното значение?

3.) Провежда ли се лечение и какъв е предполагаемият изход от него?

4.) Налице ли са медицинските критерии за поставянето на ответницата под запрещение?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок страната следва да представи и доказателства за внесения депозит по банкова сметка на 4

Окръжен съд – Варна за депозити и гаранции, IBAN BG 32 CECB 9790 33C8 7843 00.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице д-р Костадинка Крумова, която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си найкъсно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на възнаграждението е необходимо да представи към заключението си справка – декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

УКАЗВА на страните, че следва да окажат нужното съдействие на определеното от съда вещо лице във връзка с изпълнението на поставените му задачи, като ги предупреждава, че при неизпълнение на тези указания, съдът може да приеме за доказани фактите, за установяването на които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, на основание чл. 161 ГПК.

● ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по делото чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.