Решение № 3820 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3820 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110103182 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, Бизнес център „България“, сграда А, чрез процесуален представител юрисконсулт С. М., срещу П. К. К., ЕГН: **********, постоянен адрес в *** обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, както следва: за приемане за установено в отношенията между страните, че П. К. К., ЕГН: **********, дължи на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми:

1964,50 евро, представляваща стойност на оставаща главница по договор за потребителски кредит № 3142770/10.03.2025 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 272,57 евро – представляваща стойност на договорна лихва по договор за потребителски кредит № 3142770/10.03.2025 г., дължима за периода от 01.06.2025 г. до 03.12.2025 г.; 12,85 евро – представляваща стойност на обезщетение за забава за периода от 01.07.2025 г. до 03.12.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с Рег.№ 8/12.01.2026, постановена по ч. гр. д. № 17/2026 г. по описа на Районен съд Балчик.

В исковата молба е посочено, че между „К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател и П. К. К. – в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит № 3142770/10.03.2025 г. за сумата в размер на: 2151.00 евро, със срок на погасяване 24 месеца; с годишен лихвен процент 30 %; годишен лихвен процент 34,49 %. Ответникът не е погасил в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, с оглед на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем от „К.“, чрез изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от кредитополучателя електронен адрес за кореспонденция- [email protected], на 08.12.2025 г. С оглед неизпълнение на задълженията по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 17/2026 г., по описа на Районен съд Балчик, по което е 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за процесните вземания. От ответника е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. К. К., чрез процесуален представител адв. М.

Н., е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита процесния договор за кредит за нищожен, поради невярно посочване на точния годишен процент на разходи по кредита. Твърди, че отпуснатата главница по кредита е в размер на 3500 лева, а сумата в размер на 707 лева представлява разход за гаранция/поръчителство по кредита, който не е включен в ГПР. Чистата стойност по кредита е в размер на 3500 лева. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост по кредита. Сочи, че при липса на доказано настъпила предсрочна изискуемост по кредита, искът за непадежиралите вноски е преждевременно подаден и следва да бъде отхвърлен.

Оспорва дължимостта на обезщетение за забава в размер на 12,85 евро. Посочва, че по кредита е извършил плащания в общ размер на 3500,06 лева, с което е погасил чистата стойност по кредита, поради което искът е неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответника е предявен насрещен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване за нищожен на сключения между „К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател и П. К. К. – в качеството му на кредитополучател договор за кредит № 3142770/10.03.2025 г. В условията на евентуалност на главния иск се иска да бъдат прогласени за нищожни, като неравноправни клаузи по договора за кредит по чл. 4, ал. 2 от Договора; и чл. 8; чл. 12 и чл.

15, ал. 5 от Договора, които предвиждат скрито оскъпяване на договора за кредит, без оскъпяването да е предвидено в ГПР. Счита, че целият договор за кредит е недействителен, поради посочване на нереален ГПР и не включване на всички разходи по кредита в посочения ГПР. Посочва, че главницата по кредита е в размер на 3500 лева; 707 лева е предвидена за гаранция/поръчителство; и общата сума по кредита която се дължи е размер на 5683,14 лева. Счита, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита, която вече е заплатил. В условията на евентуалност счита отделни клаузи от договора за нищожни, с оглед че предвиждат скрито оскъпяване по кредита.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника по насрещния иск – „К.“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. С. М. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Не оспорва, че по договора, във връзка с обезпечаването му е бил сключен договор за поръчителство. Възнаграждението по договора за поръчителство не е било включено в ГПР. Счита, че ГПР е бил определен съгласно закона и в него не е следвало да бъде включен разхода за поръчителство.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – „К.“ ЕАД, редовно призован, не се явява представляващ дружеството. Постъпила е молба входящ № 79058/08.10.2026г. подадена от „К.“ ЕАД, чрез процесуален представите юрк. С. М., с която поддържа исковата молба и отговора на насрещната искова молба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна - П. К. К., чрез процесуалния си представител адв. М. Н. оспорва главния иск и поддържа насрещния иск. Претендират се разнокси за заповедното дело, за заплатено адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски в исковото произвоство по реда на чл. 38 от ЗАдв.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между „К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател и П. К. К. – в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит № 3142770/10.03.2025 г. В ГПР по договора за кредит е включен единствено разходът по кредита за договорна възнаградителна лихва.

Съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 8/12.01.2026, постановена по ч. гр. д. № 17/2026 г. по описа на Районен съд Балчик, длъжникът П. К. К.

2 следва да заплати на кредитора „К.“ ЕАД сумите в размер на: 1964,50 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 12.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 272,57 евро представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2025 г. до 03.12.2025 г.; 12,85 евро представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2025 г. до 03.12.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 76,69 евро и държавна такса в размер на: 38,25 евро. От длъжника П. К. К. е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

От представения по делото договор за потребителски кредит № 3142770/10.03.2025 г., общите условия и погасителния план към него се установява, че главницата по кредита е в размер на 3500 лева; застрахователната премия по кредита е в размер на 707 лева, срокът на кредита е 24 месеца; с фиксиран лихвен процент 30 % и ГПР 34,49 %, като общо дължимата сума по кредита е в размер на 5683,14 лева.

В чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит е посочено, че при сключването на договора, кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това. В случаите, когато Кредитополучателят чрез посредничеството на К. е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превежда от К. директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия се предоставя на Кредитополучателя при условията на договора.

От справка за извършени плащания по сключен договор за потребителски кредит № 3142770/10.03.2025г, се установява, че са извършени плащания по кредита в общ размер на 739,88 евро. Последното отразено плащане в справката е от 05.09.2025 г.

Представено е и платежно нареждане за заплащане на сумата от още 1065 евро на 02.02.2026 г. от П. К. К. в полза на „К.“ ЕАД, с посочено правно основание – „по договор 3142770“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По главния иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

3

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Решаващият в производството въпрос е сързан с това дали уговореното възнаграждение за застраховка следва да бъде включено в общите разходи по кредита за потребителя и съответно в ГПР.

По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.