Решение № 4004 от 07.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6024/2020
- Вид
- Решение № 4004
- Подписан
- 07.07.2020
- В сила
- 07.07.2020
- Състав
- РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА, ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА, СТИЛИЯНА КРАСИМИРОВА ГРИГОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Гр. София, 07.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова като разгледа докладваното от съдия Мартинова гражданско дело № 6024 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Е.И.Д. – длъжник по изпълнително дело № 20178410402472 по описа на ЧСИ Н.М.срещу Разпореждане от 10.02.2020 г., с което е отказано на частния съдебен изпълнител прекратяване на изпълнителното производство Жалбоподателката поддържа, че неоснователно частният съдебен изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство. Поддържа, че то е образувано през 2017 г. по молба на „Т.Б.А.Б.“ АД като в молбата за образуване от 14.02.2017 г. е направено искане за налагане на запори и възбрани. Твърди, че след 23.03.2017 г. не били извършвани други изпълнителни действия, а запор бил наложен на 12.04.2019 г. по искане на взискателя от 13.12.2018 г. Поддържа, че в продължение на две години по изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия, поради което е направила искане да бъде прекратено производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли обжалваният отказ на ЧСИ Н.М.да бъде отменен и той да бъде задължен да перемира изпълнително дело № 02472/2017 г. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати разноски в производството.
Взискателят в производството „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е представил отговор на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Н.М.е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело №20178410402472 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.12.2017 г. по гр.д. № 5746/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с който Е.И.Д. е осъдена да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 2775,23 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2016 г., сумата от 338,31 лева, договорна лихва за периода от 15.06.2016 г. – 16.08.2016 г., сумата от 139,17 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 – 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2775,23 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2016 г- до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 65,05 лева – държавна такса и 343,84 лева – адвокатско възнаграждение.
С молба за образуване на изпълнително дело вх. № 2472/14.03.2017 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху банкови сметки, движими вещи и вземания на длъжника, а така също и възбрана върху недвижими имоти.
С молба вх. № 100563/13.12.2018 г. взискателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е направил искане до ЧСИ да бъде направена справка при НАП за сключени трудови договори от длъжника Е.И.Д. и да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение. При условията на евентуалност е направено искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
С
Разпореждане от 12.04.2019 г. ЧСИ Н.М.е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на Е.И.Д.
С молба вх. № 113128/19.11.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ АД е направила искане да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство, като е представен договор за цесия от 31.08.2018 г. и Приложение № 1 към него от 06.08.2019 г. като с молбата е направено искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
С
Разпореждане от 16.12.2019 г. ЧСИ Н.М.е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Д.– М“ ЕООД
С Молба от 06.02.2020 г. длъжникът Е.Д. е направила искане да бъде прекратено изпълнителното производство.
С Разпореждане от 10.02.2020 г. по изпълнително дело № 20178410402472 ЧСИ Н.М.е отказал да прекрати изпълнителното производство.
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20178410402472 по описа на ЧСИ Н.М.и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че не е налице бездействие на взискателя в продължение на повече от 2 години. Принудителното изпълнение е било насочено към вземания на длъжника за трудово възнаграждение.
Искане за предприемане на изпълнителни действия са предприети както с молбата за образуване на изпълнителното дело, така и с молба от 13.12.2018 г. – преди изтичане на предвидения в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК срок. След тази дата конституирания като взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направил също искания за предприемане на принудителни действия от съдебния изпълнител.
Предвид на изложеното, обжалваният отказ от 10.02.2020 г. на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство е правилен и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от Е.И.Д. по изпълнително дело № 20178410402472 по описа на ЧСИ Н.М.срещу Разпореждане от 10.02.2020 г., с което е отказано на частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.