Определение № 938 от 05.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1192/2026
- Вид
- Определение № 938
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Христина Михайлова, Галина Христова Нейчева, Михаела Петева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 938 гр. София, 05.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Михайлова
Членове:
Галина Хр. Нейчева
Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601192 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М.Х. - САК, защитник на подсъдимия Н. А., срещу протоколно определение от 02.02.2026 год., постановено по НОХД № 15173/2025г. по описа на СРС, НО, 1 21-ви състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на същия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
В подадената жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочване на всички обективни и субективни признаци на инкриминираното деяние в обвинителния акт и по-конкретно – съставомерните признаци на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия А.. Твърди се за непълно и неточно описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието, както и участието на подсъдимия в същото, което от своя страна води до нарушаване правото на защита поради неяснота на обвинението.
Възражения по частната жалба не са постъпили.
Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за 1 установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
При разглеждането й по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна, поради следните съображения:
В Софийски районен съд на 27.10.2025 г. е образувано НОХД № 15173/2025 г. по описа на съда по внесен обвинителен акт срещу Н. А. А. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание проведено на 02.02.2026 г. по соченото дело, 121-ви състав на СРС е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия, поради което е насрочил делото за разглеждане по общия ред в о.с.з..
Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в жалбата на адв.Х., ги намира за неоснователни, поради което счита, че като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направените от защитата възражения в разпоредителното заседание са идентични с изложените от него такива в разглежданата жалба, като пред първата инстанция е посочено, че от обвинителния акт не става ясно кога и с какви действия подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалите лица, че същият се занимава с покупкопродажба на автомобили, както и че не е ясно чия собственост е инкриминираната сума от 2000 лв., посочена и за двамата пострадали.
Настоящият въззивен състав, след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт, констатира, че първоинстанционният съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално-правната норма на чл.248, ал.1 от НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, в което, след като са изслушани становищата на страните по въпросите, очертани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК, в това число и по т.3 от същата разпоредба, СРС се е съобразил със 2 задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.4.2. е разрешен въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен същият от съдържателна страна.
В конкретния случай следва да се отбележи, че посоченият процесуален акт е очертал с необходимата яснота и конкретика обстоятелствата, включени в главния факт на процеса, съобразно изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, чрез посочване на престъплението от гледна точка на изпълнително деяние, дата, място и начин на извършване, участието на обвиняемия в него и данните за личността му, включително пострадалите лица и размера на причинената вреда. Спазени са изискванията и на ал.3 от чл.246 от НПК, като с оглед предвиденото в процесуалния закон към държавното обвинение и произнасянето на първоинстанционния съд не може да се отправи упрек за нарушение на закона.
Ето защо въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението, респективно да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето в атакуваното определение.
Въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение спрямо Н. А.. Описана е срещата на подсъдимия с пострадалите лица, като са посочени датата и мястото, както и че на същата дата е извършено въвеждането в заблуждение, респ. причиняването на имотна вреда.
Не се установява неяснота във волята на държавния обвинител или противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, не е било ограничено правото на защита на подсъдимия, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Описаните факти в обстоятелствената част не противоречат на диспозитива, с оглед на което правилно районният съд е приел, че е налице съответствие и пълнота на описаното от прокурора в обвинителния акт, който по своето съдържание отговаря на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК.
При това положение въззивният съд намира, че определението на 3 първостепенния съд, постановено в разпоредителното заседание по делото, е правилно и законосъобразно. При извършената от въззивния съд самостоятелна служебна проверка на внесения в СРС обвинителен акт не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което и жалбата на адв.Х. като защитник на подсъдимия Н. А., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Софийски градски съд, XVIII-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2026 год., постановено по НОХД № 15173/2025 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4