Решение № 12228 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12228 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110149842 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.

Предявен е иск по чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът „Е.“ ЕООД дължи на ищеца „Г.Т.С.Г.“ ЕООД сумата 938,80 лева за главница, представляваща неизплатенo възнаграждение по договор за превоз по Заявка № 8104/08.12.2023 г., във вр. Фактура № 0000000074/16.12.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 12229/2024 г. по описа на СРС.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че паричното вземане произтича от сключен между ищеца, като превозвач, и ответника, като изпращач, договор за превоз по заявка-договор за международна транспортна услуга №8104/08.12.2023 г., и издадена Фактура №0000000074/16.12.2023 г. на обща стойност 7040,99 лв., по която ответникът е извършил частично плащане със сумата от 6102,19 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил точно като е осигурил товарен хладилен автомобил, с дата на товарене - 11.12.2023 г. от Р Л. до Р Б. с дата на разтоварване - 14/15.12.2023 г., за което ответното дружество дължи навло от 3000 евро без ДДС или 7040,99 лева с ДДС, след представена оригинална фактура и ЧМР до 5-7 дни по банков път, както и задължението при издаване на протокол от НАП на границата на влизане в Р Б. да предостави на водача на т.а. уникален номер на превоз (УНП). Ответното дружество било в неизпълнение на последното задължение и съставен протокол за проверка на стоки с висок риск от 15.12.2023 г., при която водачът не е представил УНП, от което стоката е доставена и разтоварена на 16.12.2023 г., приета без забележки, в т.ч. предадена товарителницата, на получателя на товара „Р. БГ“ ООД. За дължимото възнаграждение е издадена Фактура № 0000000074/16.12.2023 г. с падеж на плащане 22.12.2023 г., по която е извършено на 15.01.2024 г. частично със сумата 6102,19 лв. Ответникът отказал плащането на разликата и уведомил ищеца, че задържа сумата 400,00 евро за обезщетение и разходи по извършения превоз. Ищецът счита, че прихващането от ответника е неоснователно и остава неплатено навло 938,80 лв.

1

Ответникът не спори, че между страните е сключен договора за превоз по заявка №8104/08.12.2023 г., с която е дал изрично указание на превозвача относно представянето на УНП, както и че при неизпълнение ще се удържат 200 евро. Поддържа, че ищецът-превозвач е в неизпълнение на договора и нарежданията му по извършване на превоза, тъй като при съставяне на протокола от НАП е посочил неработен ден за разтоварване на товара, както и декларирал неточно вида стока. От това за ответника е възникнало правото на неустойка за 200 евро за неспазване на указанията му като изпращач и 200 евро за разходи за извънреден труд на служители, с които парични вземания и с писмено изявление още на 18.12.2023 г. е прихванал дължимото навло.

Превозвачът бил в неизпълнение на уговорката за деня на разтоварване и не е извинителна причина проверката на границата с поставяне на пломба и съставяне на протокол. Пояснява, че преди границата при изпълнение на превоза ответникът е дал на превозвача допълнително нареждане, че превозваната стока не подлежи на деклариране и не е необходим УНП поради законодателна промяна. Действително превозваната стока не е подлежала на деклариране, а при съставяне на протокола от НАП е допусната грешка поради такава на шофьора, който не е предоставил всички придружаващи документи и не е обявил коректно стоката. Поставената пломба е премахната на 16.12.2023 г. от контролните органи именно поради това, че стоката не е подлежала на деклариране.

Шофьорът не е посочил както първоначално указания работен ден на разтоварване на стоката, така и този по допълнителното нареждане на изпращача -18.12.2023 г., работен ден. Намира искът за неоснователен поради погасено спорно материално право с извършеното извънсъдебно прихващане със своето насрещно вземане за сумата 400 евро, сторено на 18.12.2023г., в т.ч. на 12.01.2024 г., евентуално при условията на съдебно прихващане с паричното вземане за 200 евро (391,17 лв.) за неустойка за неизпълнение на задължението за посочване пред НАП на работен ден за разтоварване, 400 евро (938,80 лв.) – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към третото лице получател на стоката; 100 евро (195,58 лв.) неустойка за забава.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на сключен договор между страните, съобразно посоченото в искова молба, както и че е изправна страна по него. При установяване на тези обстоятелства ответникът трябва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане или наведеното възражение за прихващане, в т.ч. извънсъдебно е отправил възражение за прихващане с негово изискуемо парично вземане, представляващо: 1) правото на неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за вземането за 200 евро за неустойка за неспазване на указанията му като изпращач и за 100 евро за неустойка за забава, а именно основание и размер, съобразно посоченото в отговор на искова молба, в т.ч. неустойката е уговорена в действително договорно правоотношение; да е налице договорно неизпълнение, за което е уговорена, респективно е противоправно и виновно, и за което предварително е уговорена сума, която длъжникът ще дължи, като за разлика от фактическия състав на обезщетението за вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди; и 2) правото на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора по чл. 82 от ЗЗД за вземането за 200 евро за разходи за извънреден труд на служители- имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към третото лице получател на стоката, а именно основание и 2 размер, съобразно посоченото в отговор на искова молба; неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца; настъпването на имуществени вреди, съобразно изложените твърдения, и причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен резултат за ответника. При установяване на тези обстоятелства ищецът следва да докаже, че е заплатил претендираното насрещно парично вземане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен неформален договор за превоз на товар с превозвач – ищеца, и изпращач – ответника, съгласно заявка-договор за международна транспортна услуга № 8104/08.12.2023 г. и международна товарителница /CMR/ с дата на товарене 11.12.2023 г. от Република Л. до Република Б. /гр. Добрич/ и дата на разтоварване 14/15.12.2023 г., с трето лице получател на товара „Р. БГ“ ООД, при навло от 3000 евро или 7040,99 лв., по който е издадена Фактура № 0000000074/16.12.2023 г. на обща стойност 7040,99 лв., по която ответникът е извършил частично плащане със сумата от 6102,19 лв.; на границата на влизане в Б. е съставен на 15.12.2023 г. протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902878527_1 от НАП; стоката е предадена по местоназначение на 16.12.2023 г. без забележки; за предявеното парично вземане ответникът е изпратил уведомително писмо на 12.01.2024 г., че прихваща сумата със свое вземане за обезщетение и разходи за извършения превоз - 200 евро за неустойка за неспазване на указанията му като изпращач и 200 евро за разходи за извънреден труд на служители- имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към третото лице получател на стоката.

Обстоятелството, че между страните по делото е бил сключен именно договор за международен превоз на стоки се установява и от приложената по делото заявка – договор за международна транспортна услуга № 8104/08.12.2023 г., видно от която ответникът „Е.“ ЕООД възлага на ищеца „Г.Т.С.Г.“ ЕООД, чийто представител е подписал заявката за превозвач, извършването на автомобилен превоз с товарен хладилен автомобил № ********* / ********** на 22000 кг. (20500 кг. нето) замразени рибни продукти по релация Р. Л. – Р. Б., гр.

Добрич, с дата на товарене 11/12.12.2023 г. и дата на разтоварване 14/15.12.2023 г., срещу възнаграждение в размер на 3000 евро без ДДС, платимо от „Е.“ ЕООД по банков път в срок до 5-7 дни след представяне на оригинал на фактура и ЧМР.

В същата заявка изрично е посочено, че „Г.Т.С.Г.“ ЕООД следва да инструктира шофьора си за следното: да не тръгва от товарното място без търговски документи; при издаване на протокол от НАП на границата на влизане в Б. шофьорът е длъжен да си подаде уникалния номер на превоз, който ще го получи от „Е.“ ЕООД; шофьорът следва да заяви точния адрес на разтоварване, посочен в заявката, както и ден и час на пристигане на разтоварен адрес – работен ден, между 09:30 ч. и 15:30 ч. и да уведоми незабавно, ако има поставена пломба от НАП. Посочено е, че при посочване на различни от тези данни ще се удържи сумата от 200 евро. В т. 17 е прието, че ако превозвачът извършва превоза чрез друг превозвач, той отговаря за всички действия на последния като свои.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че между страните възникнало търговско правоотношение по договор международен автомобилен превоз на стоки (товари) и ищецът е договарял в качеството на превозвач.

Договорът за превоз е договор, с който превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар –чл. 367 от ТЗ. От предметното съдържание на заявка-договор и тълкувани, при условията на чл.20 от ЗЗД, заедно и отделно поетите насрещни права и задължения, съдът достига до извод, че ответникът е възложил на ищеца извършването на превоз, и не може да се приеме, че сключеният между страните 3 договор е такъв за спедиция – арг. чл. 361, ал. 1 от ТЗ, в който смисъл в хода на устните състезания и за първи път ищецът навежда. Липсват данни по делото ищецът да се е задължил да сключи договор за превоз или да организира конкретен превоз за сметка на ответника срещу спедиционно възнаграждение в своя полза. В представените документи фигурира договорено навло, но не и спедиторско възнаграждение или разходи за други услуги, клауза за упълномощителна клауза, присъщи на спедитор. Действително, видно от международната товарителница /CMR/ превозът е извършен от трето лице, а именно D.O.-M 2008, Р. С. М., но това не променя правна същност на сключения между страните договор, от който произтича претендираното от ищеца вземане.

Разпоредбата на чл. 374, ал. 1 от ТЗ предвижда, че превозвачът може да извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, поради което, макар действително фактически превозът да е бил извършен от трето лице, то това обстоятелство не лишава ищеца от качеството на превозвач и не води до възникването на правоотношение между страните по спедиционен договор.

Ищецът се явява превозвач, който е превъзложил превоза и е извършил същия изцяло с участието на друг превозвач, поради което на осн. чл. 374, ал. 1 от ТЗ и съгласно договора отговаря за действията му до предаването на товара.

Възникналото между страните правоотношение са с източник договор за международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари (наричана за краткост Конвенция CMR), доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето, се намират в две различни държави – Р. Л. и Р. Б., поради което към са приложими разпоредбите на Конвенцията CMR, като общата нормативна уредба на договора за превоз, която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ се прилага само доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани различни правила - съгласно чл. 379 от ТЗ. В практиката на ВКС е възприето становище, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно доказване наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. (така в решение № 135/05.10.2011 г.по т. дело № 1103/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,). Разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията предвиждат, че договорът за превоз се установява с товарителница (като форма за доказването му), като до доказване на противното тя удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Нередовността или липсата на товарителница не рефлектират върху действителността на самия договор за превоз – аргумент от чл. 4, изр. II от Конвенцията. Договорът по правило е неформален, а товарителницата е само доказателство за сключването му.